Маркермер трудно би могъл да изглежда по-незабележително, ако го гледате от дока Лелистад. Укрепеното с отблъскващи бетонни хелинги плитко езеро, което се смята за вътрешно море, се простира на около 40 км и залива около 700 кв. км от Централна Нидерландия.
В най-южната му точка то почти достига до Амстердам, а на север, запад и изток продължава до градовете Енкхьойзен, Хорн и Лелистад, места, които повечето хора не се и замислят да посетят.
И все пак, въпреки целият видим брутализъм, има огромна красота отвъд това, което може да се види от брега.
Надалеч от ръба на езерото, спокойната като стъкло вътрешност на Маркермер приютява амбициозен проект за възстановяване на земи, който се превръща в една от най-вълнуващите истории за запазване на околната среда в Европа. А преди три години проектът е съществувал само като идея на хартия.
Това е Маркер Ваден, изкуствен архипелаг от пет острова в провинция Флеволанд. Понякога при посещенията към гостите се присъединява директорът на проекта - Роел Постхорн, чиято визия е превърнала най-дълбоката част на езерото в зрелищно кътче от дивата природа сред процъфтяващи блатисти местности, тръстикови туфи и територии за разплод на птици.
Според последните преброявания тук са се заселили около 120 вида птици. Има гъски, чайки, диви патици, лопатарки, корморани и блатни птици, както и повече от 2200 гнездящи обикновени рибарки. Колонията от розови пеликани вече е най-голямата по рода си в Нидерландия.
Доловим шум от местните пясъчни лястовици се спуска над посетителите, докато акостират на простичко скованото дъсчено пристанище.
Можете да наблюдавате и прилепи (четири различни вида) и насекоми, плюс 170 различни вида растения. Това е безпрецедентно постижение на въвеждане на видове сред занемарен, неподдържан пейзаж, който досега е бил отписан като полезен.
Дирите от птици в пясъка, които водят към плажа от южната страна, насочва към най-дивата част на островите - некултивиран, заблатен речен басейн, създаден през септември от поредица от пясъчни драги (индустриални кранове на понтони), добиващи наноси, глина и черупки от дъното на дълбокото 4 метра море, за да построят острова.
Трудно за осмисляне, това е най-новото парче земя на Земята.
Добре дошли на новата брегова линия на Европа, казва Постхорн и сочи тинестото пространство с вода до глезените, докато гледа към зараждащото се райско кътче. Целта е в един момент природата изцяло да поеме нещата с свои ръце.
Сега загубата на биоразнообразие е толкова немислимо предизвикателство, че решенията се налага да бъдат изключителни. За Постхорн, който също така е и директор на проект в Natuurmonumenten, холандското некомерсиално движение за защита на природата, идеята е била породена от обезсърчението му.
Преди повече от 40 години холандското правителство планира да възстанови земи от Маркермер чрез този процес на драгиране, за да увеличи обитаемата земя на Флеволанд и да облекчи напрежението в гъсто населените градове в съседство.
Но когато езерото е било укрепено и хидрологично отделено от по-голямото съседно езеро, Ейселмер (на свой ред отделено със стена от соленото Зойдерзее през 1932 г.), бюрокрацията и нарастващите разходи спират проекта.
Последват политически вътрешни борби и взаимни обвинения. Междувременно качеството на водите в Маркермер бързо се влошава заради изчезването на естествената брегова линия, появява се заблатен воден басейн и рибната популация рязко намалява.
Като външен човек Постхорн има смела идея да спаси мястото и да запази биоразнообразието.
Той има опит в екологията и управлението на природни ресурси. Флеволанд, провинция, почти изцяло изградена от възстановена суша през 50-те и 60-те години, вдъхновява Постхорн, защото по негови думи нейната необичайна история за превръщане на водата в суша означава, че всичко е възможно.
Тук, както разбира той, хората винаги са живели край водата или на практика върху нея. Така че това, което му хрумва, е главен план за пет прекрасно оформени, финансирани от лотарията (Dutch Postcode Lottery) острова: един от тях отворен за посетители, докато другите четири ще останат диви, свободни и неопитомени.
Проектът постига силно сътрудничество между местните и националните власти, но не винаги е било така.
Това е просто комбинация от вода, острови и природа, но на Постхор му е трудно да обясни какво точно има предвид. Той показва диадема от яркобял пясък, който изглежда безкрайно различен от останалата част от Нидерландия. Именно там Постхорн води хора с лодка, за да обясни как ще започне като възстанови земята от дъното на езерото, но останалите все още не могат да видят това, което вижда той.
Не ни е трудно да разберем защо: на никого друг не хрумва идеята, че паралелна вселена от девствени острови и гъсто населени градове може да съществува едновременно.
Сега привидно невъзможното се е превърнало в реалност пред очите на Постхорн. Буквално преди месеци застоялата вода е непрозрачна, лишена от движение и фосфати, необходими за поддържането на естествени процеси. Оттогава насам новата брегова линия стимулира приливи и отливи и плодородната почва от седименти от езерото подхранва експлозия от живот на растения и водорасли.
Твърде малко време е минало, за да се говори за постоянен ефект, но чистотата на водата се подобрява и перспективите за бъдещето изглеждат обещаващо. Новите екосистеми спомагат за възстановяването.
Част от тази по-мащабна еко-теза се реализира в съседния национален парк Ньов Ланд, създаден през 2018 г. Поредица от полдери, диги и крайбрежни хабитати на сушата, само на 25 км от прекомерния туризъм на Амстердам, той оформя най-големия създаден от хората природен резерват.
Маркер Ваден наскоро е присъединен към неговия периметър и изследването на блатните зони на парка оставя усещане като от сафари. Възможно е да видите диви коне, рогат добитък, елени, лисици и пернат дивеч.
Вярата на Natuurmonumenten в новия Маркетмер е толкова голяма, че предстоят още инициативи.
През следващото десетилетие ще бъде първата копка на Текомсбилд 2030, проект, който включва създаване на втори архипелаг по подветрената страна на Маркер Ваден и изкуствен полуостров до Лелистад, столицата на провинция Флеволанд. Ако ми бъде разрешено да построя още един остров след това, казва Постхорн с усмивка, ще го оставя изцяло на природата, за да видя какво ще се случи.
След като видите скривалищата за наблюдение на птици и минете по дъсчените пътечки до публично достъпната оформена като перископ наблюдателна кула, имате шанса да се срещнете и с Ина Адема, кмет на Лелистад, която е дошла да види напредъка на островите. Тя описва проекта като отправна точка за промени в Нидерландия и на други места.
Лелистад е създаден от хора и можете да видите тези острови като следващата стъпка, казва Адема, докато късното следобедно слънце хвърля смътна златиста светлина върху плажа.
Те са създадени от хора, но този път не за нас, а за природата, допълва тя.
Гордее ли се Постхорн с това достижение? Само когато го попитат за това. Холандецът се смята за пазител на островите, а не за техен идеолог и ръководител, и голяма част от това, което се опитва да постигне, вече е налице - липсата на следи от човешко присъствие, от сгради и пътища до табели и кабели над главите ни.
След като бъдат завършени догодина, публично достъпните четири хижи за нощуващи там доброволци и посетители (които ще помагат за покриване на текущите разходи) и несвързан с електрическата мрежа изследователски център и лаборатория (за наблюдение как се развива земята) ще работят със соларна енергия и обезсолена морска вода.
Единствената отстъпка от принципите е ферибот, който ще акостира на Маркермер от следващата пролет, като предлага на еднодневни пътешественици шанса да посетят мястото, а на местните хора - да възстановят връзката си с природата, която почти са изгубили.
Надежда, дух, спасение - всичко това е налице.
Тези географски чисти острови са символ на това как упадъкът на околната среда може да бъде спрян и преборен и как креативността може да сплоти една общност, не само чрез доброволческа програма, така и с насърчаване на хората да посетят островите за колективно изживяване, което не биха могли да имат другаде в Европа.
Островите са колкото странни, толкова и поразителни, сякаш някой обезумял бог е преместил райско кътче от Индийския океан насред Нидерландия. И все пак идеята не е в това.
Не просто идвате на Маркерс Ваден, а вървите към идея, към ярко, позитивно бъдеще.
