Дипломатическият скандал между Македония и Сърбия с изтеглянето на сръбските дипломати от Скопие се разраства, като засяга не само отношенията между двете държави, но дава сигнали за много по-сериозни интереси, стоящи зад решението на Белград.
Според мнозина обвиненията на сръбския президент Александър Вучич и външния министър Ивица Дачич в шпионски действия срещу дипломатическия апарат на страната в Скопие са само фасада за натист по редица други въпроси, засягащи външнополитическата ориентация на Македония, включително и договорът за добросъседство с България.
Сръбските власти вече намекнаха, че една от ключовите теми е потенциалното приемане на Косово в ЮНЕСКО.
От Скопие идват сигнали, че ще подкрепи Прищина за членство в организацията на ООН. На фона на това, че Косово се обяви за държава, след като се отцепи от Сърбия, позицията на Белград очаквано е срещу всяко международно признаване на Прищина като легитимен политически играч.
Учаситето на партия на етническите албанци в управлението на Македония обаче е фактор, който може да окаже влияние върху позицията на правителството по тази тема. Сръбският президент Александър Вучич също намекна, че развитието на дипломатическия скандал до голяма степен ще зависи от развитието й.
"Ще чакаме какво ще кажат албанците за Косово в ЮНЕСКО и ще чакаме какво ще каже Скопие за това. Ние трябва да се подготвим и да съумеем да отговорим. Да защитим нашата дейност от влиянието на външни фактори и действия", коментира той, цитиран от "Танюг".
На по-дълбоко ниво в отношенията между двете държави обаче може да открием и друг фактор за възникналия дипломатически скандал и това е ролята на Кремъл.
Сръбските власти от доста време се опитват да балансират между Брюксел и Кремъл. Въпреки това обаче ролята на Русия в изграждането на сръбския дневен ред в международен план продължава да е сериозна. Действията на Москва от години са насочени към установяване на относителен контрол върху държавите от бившия социалистически блок и най-вече върху държавите от бивша Югославия, включително Сърбия и Македония.
А влиянието на Русия в Македония до голяма степен идваше през бившия премиер Никола Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ, от една страна, и през Сърбия, от друга.
С идването на Зоран Заев на премиерския пост последва едно отваряне на страната към Запада и към България, като ключ към Европейския съюз и НАТО. Затова и сключването на договора за добросъседство между София и Скопие е потенциален фактор, който отдръпва Македония от полето на влияние на Сърбия и Русия, още повече, че той бе "акуширан" под влиянието до голяма степен на САЩ.
За апетите на Кремъл говори и излязлото в началото на юни съвместно разследване на "Гардиън", македонската Нова телевизия и Мрежата за разследване на престъпността и корупцията за руското влияние в Македония.
Според него руски шпиони и дипломати почти десетилетие разпространяват пропаганда и провокират раздори в страната.
Документите предполагат, че властите в Москва от години се стремят да засилят влиянието си във всички страни от бивша Югославия, като голямата цел на Кремъл е да ги спре да се присъединят към НАТО и да ги отдалечи от западното влияние. Това е било извършвано с пропаганда, протестни акции, лобизъм, енергийна политика и "мека сила".
Участието на Белград в прокарването на тази прокремълска политика се вижда в участието на съветника в сръбското посолство в Скопие и офицер на директно подчинение на специалните служби Горан Живалйевич в нападението на протестиращи срещу македонския парламент от 27 април. Тогава се заговори за участие на сръбското разузнаване в организацията на протестиращите, които в голямата си част бяха привърженици на бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски.
Стремежът на самия Заев да отдалечи Македония възможно най-много от влиянието на Русия го прави ни най-малко любимец на Кремъл и на Белград и това личи в последните позиции, които Сърбия заема спрямо Скопие, като например изявлението на Ивица Дачич, че страната му е прибързала с признаването на именно това име на Македония и цялостното по-студено отношение, демонстрирано от сръбските власти.
Разбира се, не е за пренебрегване и официалната посочена причина за изтеглянето на дипломатите - обвиненията в агресивни, шпионски действия и оказване на натиск срещу мисията на Сърбия в Скопие. В сръбските медии вече се появиха редица публикации, уличаващи разузнавателните служби на Македония в незаконно подслушване и дори сплашване на дипломатите на Белград. Според някои информации обект на подслушване е бил дори самият Вучич.
Това, разбира се, беше отречено категорично от македонските власти, като дори изтъкнаха, че "единствената офанзива е развитие на приятелството на Балканите". И все пак в Сърбия, където Вучич има почти пълен контрол върху медиите, тази версия се разпространява масово. Въпросът е какъв ефект ще постигне тя.
Очаква се все пак сръбските дипломати да се завърнат в Скопие следващата седмица. Каквито и да са причините за изтеглянето им, това е ситуация, която тепърва ще оказва влияние върху отношенията между двете държави, а и на Балканите като цяло.
