Три години след опита за преврат в Турция, президентът Реджеп Тайип Ердоган остава най-влиятелната политическа фигура в страната - и образ, всяващ страх сред хиляди турци, които искат да избягат от неговото управление, но нямат безопасно място да се скрият, пише Балканска мрежа за разследваща журналистика (BIRN).
Много от тях са последователи на учението на турския духовник Фетулах Гюлен, членове на неговите организации или дори хора, които просто са асоциирани с тях.
Някои дори твърдят, че са само набедени за подобни връзки. Анкара обвинява Гюлен и хората му за организирането на преврата и безмилостно преследва всички свързани с нея.
За тях Ердоган е деспот, който ги преследва, дори когато те са на много километри далеч от Турция. Един от тези хора е Кемал (това не е истинското му име) - бивш военен, който се представя за учител, за да се спаси от преследванията в родината си. Заедно със семейството си той успява да избяга в съседна Гърция след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.
Хиляди други турци като него нелегално са излезли от рамките на родината си заради страха от преследване след преврата. Кемал успява да направи това чак през есента на 2017 г., след като месеци наред прекарва в укриване, без да има контакт дори със съпругата си и децата си.
"Решихме, че Гърция ще бъде правилното решение за нас. Това е европейска страна, близо до Турция, така че бихме могли да преминем река Еврос и да бъдем в Гърция в рамките на 15 до 30 минути. Тъй като не можахме да тръгнем със самолет, другите ни варианти бяха страни като Ирак и Ливан, но там няма демокрация. Така че избрахме Гърция", обяснява той.
Кемал е един от близо 9000 турци, поискали убежище в съседната държава през последните три години, според данните на Министерството на защитата на гражданите. Той получава статут на бежанец на 16 август 2018 г. - около година след пристигането си.
Това е нов аспект на бежанската криза в Гърция. Но много турски граждани не регистрират присъствието си в Гърция, планирайки да се насочат към сърцето на Европа и възможно по-далеч от Турция. Подобно на призраци, те се крият в собствената си страна, преди да напуснат, а след това бягат с фалшиви самоличности в други държави, опитвайки се да започнат на чисто там.
Лятото на 2018 г. се забелязва истинско масово изселване на турци от "подземията на Ердоган", след като мнозина изгубиха надежда, че нещо може да се промени у дома. Те не могат да си позволят да продължат да се крият, тъй като с всеки следващ месец нарастват опасенията, че скоро ще бъдат разкрити и задържани в затворите.
Около 12 500 турски граждани са преминали границата на река Еврос само от август 2016 г. до април 2019 г. според базата данни на Frontex, граничната агенция на Европейския съюз. През същото време около 850 турски граждани преминали през Егейско море до някои от гръцките острови.
Гръцката полиция избягва да разкрива точния брой турци, които срещат при преминаване на гръцки сухопътни и морски граници. Но според Тугба Гувен, бивш репортер на TRT, турската държавна новинарска агенция, реалният брой на турците, избягали в Гърция след преврата вероятно е далеч по-голям от 25 000 души.
Самата тя си спомня как съпругът й, Чевхери, редактор на списанието Nokta, е задържан по подозрение за принадлежност към терористична организация и извършване на пропаганда в полза на опита за преврат.
"Хората, които бягат от Турция, особено тези, които са решили да имат живот тук в Солун, се страхуват да говорят с журналисти; те се чувстват по-сигурни да останат под радара", казва тя.
Това е игра на страх. Гърция избягва натиска от режима на Ердоган - стига тези хора да не се забелязват много-много. Затова и те се стараят да не се появяват публично и темата за тях да не се обсъжда особено.
Самото пътуване до Гърция обаче представлява риск. За Кемал да натовари жена си и трите си дъщери в лодката, пълна с бежанци, не е леко решение. Макар пътуването да е сравнително кратко - под 30 минути, то е особено опасно и дори може да доведе до смъртта им.
Първо те трябва да заплатят на трафикантите по 11 000 евро, а след това биват натоварени през нощта в надуваема лодка, която може да потъне във всеки един момент, особено ако е толкова натоварена.
Жаждата за свобода и да бъде отново със семейството си и пълната липса на възможности у дома обаче го карат да вземе това решение.
Преди опита за преврат Кемал е офицер в турската армия. В самата нощ на 15 юли 2016 г. той (по собствените му думи) е бил на семейна ваканция в родния си град близо до турско-сирийската граница.
"Изобщо не ни хареса това, което се случи тази нощ. Това беше опит, който няма нищо общо с демокрацията. След този ден нищо не беше същото...", споделя Кемал. Той е уволнен месец след тези събития и оттогава насам е в постоянно напрежение дали турските власти няма да го задържат за връзки с организацията на проповедника Фетулах Гюлен, обвинена от турските власти за опита за преврат. Затова и започва да се укрива.
През това време развива и личната си легенда, че е бил учител. Сега вече не иска да говори повече за този период от живота си и дори не искам да си спомня тези дни.
"Все още имам кошмари за това, което преживях този период. Тези кошмари са толкова живи, толкова реалистични, че ме карат да се будят посред нощ от страх, че все още съм в Турция. След като разбера, че съм в Гърция, чувствам облекчение", разказва той.
Най-големият страх на семейството сега се отнася до тяхната собствена безопасност и тази на семейството им обратно в Турция. По думите на Кемал полицията е направила рейд в дома на родителите му в родния му град. За собствената си сигурност поне засега той не се страхува.
"Ние вярваме на гръцкото правителство и гръцките власти. Знаем, че те ще ни защитят, ако има заплаха. Гърция не е като Босна, Албания или като други балкански страни, където е имало "предавания". Но също така знаем, че Турция е развила огромна мрежа от хора, които работят за МИТ (турското разузнаване - бел. р.). Знаем също, че има хора, които са готови да направят всичко дори за много малко пари в името на родината, тъй като Турция е ултранационалистическа страна", обяснява той.
Поради това Кемал и семейството му подхождат изключително предпазливо към това да комуникират с други турци наоколо, освен ако не знаят наистина с кого точно говорят. Страхът от инфилтрация от агенти на турското разузнаване е голям. Освен това вече се чува за подобни инциденти, което допълнително засилва вниманието.
Като бивш военен Кемал е още по-внимателен в разкриването на информация. И до днес обаче той таи надеждата, че срещу него, поне официално, няма да бъдат вдигнати обвинения.
Бившите офицери не са единствените "призраци". Много други, които бягат през река Еврос, само за да бъдат върнати обратно в Турция, обитават същия невидим свят.
Боят от граничари над нелегални мигранти не е рядкост. През април тази година група от 11 бегълци от Турция е заловена и мъжете са подложени на тежък бой с палки. Подобни случаи не са изолирани. Само за последната половин година 82 турци са били върнати обратно през границата, след като нелегално са се опитали да влязат в Гърция. Впоследствие 41 от тях са арестувани и вкарани в затвора от турските власти.
Това предизвиква десетки реакции сред правозащитните организации в страната. Правозащитници се опасяват, че гръцкото правителство изпраща обратно турски търсещи убежище като част от тайно споразумение с турското правителство. Самите гръцки власти отричат подобно нещо, нито да са давали разпореждания, според които мигранти да бъдат връщани със сила.
От Frontex коментират, че нито един техен служител в региона, не е станал свидетел на подобни случаи, нито към тях са подавани оплаквания.
Междувременно режимът на Ердоган се възползва от страха сред бягащите турци. Докато те се страхуват да говорят и предпочитат да останат невидими, техните истории остават нечути, а турският президент ще може да продължи да се представя за демократичен управник.
