"Всичко e наопaки" - това са единствените думи, които местните рибари успяват да опишат последиците от страховития циклон Идай.
Близо две седмици след като Идай разруши по-голямата част от град Бейра в Мозамбик, нещата са много далеч от нормалното. Няма пари, няма хранителни продукти. Жителите страдат, но се опитват да се държат.
Известен с оживеното си пристанище и гледки от Индийския океан, градът от XIX век някога е бил четвърти по големина в страната. Сега Бейра ще остане в историята като населено място, което е унищожено на 90% от глобалното затопляне. Това е едно от най-бедните места в света, което плаща цената на климатичните промени, предизвикани предимно - не само, но предимно - от развития свят.
Стотици квадратни километри са наводнени. Опустошените площи са толкова мащабни, че могат да се видят от космоса. Едва когато водата се оттегли напълно, Мозамбик ще може да преброи телата на загиналите.
Циклонът Идай е поредният случай на екстремни климатични условия, сполетели региона. Засегнати са над половин милион души, лагерите са пълни с десетки хиляди бежанци, избягали от катастрофалното бедствие.
Климатичният цикъл "Ел Ниньо 2015-16", смятан за най-силният от 50 години, сериозно засяга продоволствието в региона на Южна Африка, твърди организацията на храни и земеделие на ООН (FAO). Сухото време в големи части от Зимбабве, Малави, Замбия, Република Южна Африка, Мозамбик, Ботсвана, Лесото, Свазиленд и Мадагаскар е довело до това около 32 млн. души не могат да си позволят да се снабдяват с храна през 2016.
Към 2018 г. сушата, нарастването на броя на населението и климатичните промени за малко да превърнат Кейптаун в първия голям световен град, изчерпал водните си ресурси.
"Циклонът Идай е трагичен пример какво може да се случи в много други разположени в сходни условия градове в страни с ниски и средни доходи," коментира Денис Маклийн, говорител на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR). "Те са уязвими и са изложени на бедствия."
Неравенството на климатичните промени
Климатичните промени често се описват като проблем, който ще засегне бъдещите поколения. Но най-уязвимите групи по света вече усещат унищожителните им последици.
По изчисления на ООН около 4.2 млрд. души са били засегнати от свързани с климата бедствия в последните две десетилетия, като държавите с ниски доходи са претърпели най-големи загуби.
Много от най-бедните хора в света живеят в екваториалните региони, които вече имат високи средни температури. Това означава, че дори незначително повишение може да бъде усетено особено силно и да доведе до по-тежки последици, според изследване от 2018, публикувано в изданието Geophysical Research Letter. Докладът дава пример за това, че при повишаване на средните глобални температури с 1,5 или 2 градуса по Целзий, страни като Индонезия и Конго ще претърпят щети в много по-осезаеми размери от държави като Великобритания заради своето географско местоположение.
Повечето от най-богатите държави в света са най-големите източници на парникови газове чрез изгаряне на изкопаеми горива и прилагането на съвременни земеделски практики, които също предизвикват емисии.
Това не означава, че развитите държави са защитени от последиците им.
Ураганът Харви причини наводнения с библейски мащаби през лятото на 2017 г. в района на Хюстън. Над 120 000 души трябваше да бъдат евакуирани и спасени от бедствието, докато 80 души загинаха.
Предварителен анализ от учени от Института за промени в околната среда (ECI) към Школата по география и околна среда на Оксфордския университет, констатира, че нетипично горещото и сухо лято на 2018 г. в Европа вероятно е свързано с климатичните промени.
"Богатите държави като САЩ са в състояние да се подготвят и справят с проблеми от рода на климатичните промени по-добре от по-бедните държави," коментира Майкъл Опънхаймър, професор по геонауки и международни отношения в Принстънския университет.
През 2016 г. Американското министерство по жилищна политика и градоустройство е предоставило $48.3 млн. на щата Луизиана, за да помогне за преселването на цялата общност от остров Жан-Шарл. Заради промените в климата островът е изгубил над 97% от територията си в последните 60 години.
Съсипана инфраструктура
Държави като Мозамбик и Бангладеш, чиито ниско разположени и гъсто населени крайбрежни градове са на фронтовата линия на климатичните промени, страдат особено тежко от проблема със затоплянето.
През 2017 г. 1200 души загинаха и повече от 41 милиона бяха засегнати от мусонни дъждове и наводнения в Бангладеш. Сега страната се подготвя за борба с климатичните промени, като строи антициклонни убежища, крайбрежни насипи и диги, и инвестира в системи за прогнозиране и известяване при циклони и наводнения. Усилията им все пак са ограничени финансово.
Град Бейра, който е разположен под морското равнище, познава наводненията отдавна. Селището е изградено от зле планирани квартали и жилищни сгради, разполагало е със защитни системи и преди циклона Идай. През 2012 г. са осигурени средства за подпомагане на града в изграждането на станции за контрол на наводненията, огромен басейн за задържане на големи водни маси, и възстановяване на системата за оттичане след бури.
Но вятърът в циклона (със скорост 175 км/ч) и съпътстващите го дъждове са съсипали защитите на Бейра - цели мостове са изтръгнати из основи, пръснати са речни корита, много домове са отнесени от бурята.
По-силни бури
Високите нива на бедност, липсата на устойчива инфраструктура, зле устроени квартали и изчезването на защитената система в държавите с ниски и средни доходи създават опасен микс от рискове. Градовете и селата може и да нямат шанс да устоят на мащабите и силата на екстремните климатични събития, които повече или по-малко са се удвоили през последните 40 години.
Въпреки че е твърде рано, за да се преценят мащабите на циклона Идай, Световната метеорологична организация на ООН прогнозира, че бедствието ще е сред най-тежките свързани с климата бедствия в южното полукълбо.
По прогнози на Икономическата комисия на ООН за Африка, Мозамбик, Зимбабве и Малави може да са изгубили инфраструктура на стойност около $1 млрд. заради циклона.
Пострадали са и много от символите на историческата им памет, както и паметниците на културното наследство. Социалната тъкан на обществото ще се възстанови много по-трудно, дори и пътищата да бъдат изградени и асфалтирани наново.
