Императорът на Бразилия си търси съпруга със синя кръв

Рафаел Орлеан-Браганса е истински принц. Като такъв той твърди, че се налага да сключи брак с принцеса, за да запази правата си да претендира за трона. Това е семейна традиция, която иска да поддържа жива, въпреки че няма особено много подходящи за брак принцеси в Бразилия.

"Трябва да намеря някой, който да ме допълва", заявява потенциалният наследник на трона на Бразилия. "И това означава, че е нужно да намеря някой, който е способен да ме следва в моя път".

Принц Рафаел в е основата на необичайно политическо движение, което се надява да върне на трона семейството му - и да възстанови монархията.

Красивият 30-годишен мъж е пра-пра-правнук на последния император на Бразилия, Педро II. Монархията отдавна вече не съществува, но не е забравена. И като се има предвид отчайващото състояние на бразилската демокрация, има някои хора, които смятат, че е време короната да получи още един шанс да управлява.

Това е идея, която се вписва много добре в плановете на принц Рафаел за бъдещето.

"Това е старомодна идея, но според мен тя работи", смята той. "Някои от най-успешните държави в Европа са парламентарни монархии".

Принцът си търси съпруга със синя кръв, но това е доста трудно начинание в Бразилия

Монархическото движение в Бразилия все още е доста малобройно. Критиците му се подиграват на твърденията, че една от най-големите световни икономики някога би могла да се върне към система на управление, отпаднала изцяло навсякъде в Америка.

От друга страна, докато Бразилия се разтърсва от корупционни скандали за милиарди долари и в конгреса цари борба за власт, довела до импийчмънта на президента Дилма Русеф, се забелязва сериозен ръст на интереса онлайн към движението.

Поддръжниците на монархията твърдят, че политическата класа в Бразилия е изгубила каквато и да е представителност и смятат, че някой с по-висше призвание трябва да я контролира.

"Още от детска възраст монарсите са учени да защитават страната си и да защитават интересите на хората", казва пред Fusion Оскар Капра, монархист, който на последния парад за деня на независимостта на Бразилия в Рио де Жанейро носи имперското знаме. "Политиците представляват само интересите на своите партии, и разменят услуги за парите на дарителите им".

По време на парада около 60 монархисти се разходиха под изгарящото слънце и развяха имперски знамена. Те раздадоха стикери с герба на бразилската монархия от XIX век.

"Хората търсят нещо различно, и си спомнят, че е имало нещо различно", коментира Рафаел.

Младият принц е четвърти по ред сред претендентите за трона, но тримата принцове преди него са все на по 70-80 години, така че може и да не се наложи да чака твърде дълго, за да се озове по-напред в списъка с потенциалните наследници.

Наследственият император настоява, че семейството му е готово отново да предвожда южноамериканската държава с 200-милионно население. Но само ако бразилците гласуват монархията да се върне, разбира се.

"Не искаме да използваме военна сила, за да сваляме правителството", уверява той с абсолютна сериозност. "И в никакъв случай не говорим за абсолютна монархия. Министър-председателят все така ще има право да определя политиката".

Монархистите твърдят, че кралското семейство би действало като четвърти стълб на властта. Наследствена институция, която да "представлява хората" и да осигурява допълнителен баланс на властите наравно с конгреса, съдебната и изпълнителната власт. А също и да представлява Бразилия на международни събития.

Една от идеите на движението е да бъде дадена на монарха власт да разпуска конгреса и да свиква нови избори в периоди на политически неразрешими конфликти. Или когато конгресът е твърде претъпкан с корумпирани политици. (За справка: почти всяка публикация за Бразилия в медиите от 2016 година).

Монархистите също така искат Бразилия да помни, че управлението от монарх е в ДНК-то на страната.

За разлика от САЩ и останалата част от Латинска Америка, които са изхвърлили европейските династии, за да станат независими републики, бразилската независимост идва със замяната на една корона с друга. Страната първоначално се откъсва от Португалия под лидерството на португалски принц, който се възкачва на престола в Рио.

Този принц става император Педро I, който е наследен от Педро II, управлявал Бразилия от 1831 до абдикацията си през 1889 година.

Монархистите твърдят, че Педро II е просветен лидер, обединил страната и спомогнал тя да стане една от водещите световни икономики на XIX век. Някога силната позиция на Бразилия й позволява да разширява териториите си за сметка на по-слабите си южноамерикански съседи, които са затънали в граждански войни и вътрешни политически конфликти.

Критиците на свой ред заявяват, че монархистите представят твърде романтично миналото и пропускат грозните детайли от династичното управление.

Лорентино Гомес, журналист и автор на три книги за имперския период на Бразилия, казва, че монархията е толерирала робството в Бразилия, за да си осигурява политическата подкрепа на заможните земевладелци. (Но в крайна сметка императорът подкрепя закона за забрана на робството).

Историята на монархията по отношение на образованието също не е сред образците за подражание.

"Някога 90% от бразилците са били неграмотни", обяснява Гомес. Той смята, че пикът на интерес към монархическото движение напоследък отразява тенденцията на бразилците да търсят "чудеса" във време на проблеми.

"Бразилците винаги се опитват да намерят бързото решение на проблемите", коментира Гомес. "Дори и да сменим името на системата - от демокрация на монархия, пак същата политическа класа ще управлява Бразилия".

Монархистите обаче настояват, че движението им е сериозно и жизнеспособно.

По време на референдум през 1993-та, при който бразилците бяха запитани какъв тип управление предпочитат, 13% гласуваха за парламентарна монархия. Въпреки че монархията изгуби от президентската демокрация с огромна разлика, последователите на движението твърдят, че идеята не е забравена.

Подкрепящата династичното управление група провежда ежегодно няколко конференции из страната и наскоро започна да използва и социални медии, за да популяризира каузата си. Няколко про-монархически Facebook страници се появиха през последните две години и няколко монархически политически партии се опитаха да се регистрират за участие в бъдещи избори.

И все пак това е по-скоро малцинствено движение.

Най-голямата от бразилските монархически Facebook страници има само 29 000 последователи, което е капка в морето за държава с над 100 млн. интернет потребители. Надеждата обаче умира последна.

"Може и да не сме толкова популярни и известни, но ако просвещаваме и информираме хората, интересът ще се увеличи," казва Чарло Фересон, фризьорка, която е дошла на парада за деня на независимостта, за да покаже подкрепата си за монархията.

Монархистите се оплакват, че през по-голямата част от XX век движението им е било забранено. Това се променя едва след възстановянането на демокрацията и гласуването на нова конституция през 1988-ма.

"Републиката се опитва да заличи историята ни", казва поддръжникът на монархията Оскар Капра.

Принц Рафаел коментира, че въпреки че движението се разраства, той смята засега да запази работата си като търговски мениджър в мултинационална компания за производство и търговия на бира.

Вероятно ще му се наложи да си търси съпруга в Европа, тъй като благородническите семейства не са особено често срещани в Новия свят.

"Не искам да се женя за братовчедка", казва той на шега.

Междувременно, верен на девиза "благородството задължата", той ще продължава да се държи като кралска особа.

"Учили са ме винаги, че съм в различна позиция от всички останали", казва Рафаел. "Така че трябва да бъда сериозен и отговорен".

Наследниците на някогашното императорско семейство

Новините

Най-четените