"Кажете им, че сме гладни. Не сме яли. Трябва да ядем, да ядем, да ядем.“
Това е едно от първите неща, които 12-те тайландски момчета казват на двамата британски гмуркачи, които са ги открили. Децата са от местен футболен отбор. Прекарали са 9 дни, блокирани в наводнена пещера в Северен Тайланд без да знаят дали някой ще ги намери преди гладът или водата да ги убият.
Гмуркачите успокояват момчетата, че скоро морски пехотинци ще им донесат храна, ще доведат лекар и сестра. Момчетата благодарят от сърце, а гмуркачите, доволни от това, че са ги открили, се потапят отново в калните води, за да намерят обратния път из наводнената пещерна мрежа Там Луанг.
Продължилото девет дни търсене на 12-те деца и техният треньор вече е дало резултат. Сега обаче предстои трудната част.
Изчезването
Да се върнем на 23 юни. 25-годишният треньор на детския футболен тим "Дивите глигани” и неговите възпитаници - 12 момчета на възраст между 11 и 16 години – оставят велосипедите си, нарамват раниците си и поемат към пещерата, сгушена в планините в Северен Тайланд.
Треньорът не само тренира отбора, но е приятел с децата – чака ги след училище за тренировки, често ги води на екскурзии и подобни изследователски мисии. Преди също са посещавали пещерата, която е популярна и сред туристите.
Групата навлиза все по-навътре из коридорите й, когато отвън започва проливен дъжд, така характерен за дъждовния сезон в Тайланд. Входът на пещерата бързо бива наводнен, а водата започва да се провира все по-навътре из нейните проходи. Тя помъква със себе си кал и боклуци, които запушват някои от тунелите.
Треньорът и малките футболисти са принудени от обстоятелствата да продължат навътре из този скален лабиринт в търсене на по-висока точка, надявайки се, че ще намерят място, до което водата няма да ги достигне и удави.
Часове по-късно горски служител забелязва, че велосипедите още са на мястото, където децата са ги оставили. Той съобщава това на властите и така започва едно мащабно издирване. Не само военните, но и стотици доброволци се включват в операцията.
Те обхождат джунглата около пещерата, търсейки всякакъв начин да се открие друг път навътре. Дъждовете са наводнили цялата пещерна мрежа, което изисква намесата на гмуркачи. На помощ идват и чуждестранни такива.
Търсенето продължава цели 9 дни, а надеждата постоянно угасва. И докато очите на хората по света са приковани в отборите от световното първенство по футбол, в молитвите на хората от Тайланд е само един отбор и той е съставен изцяло от деца.
Залогът не е световна титла или печалба от букмейкърите, а животът на 13 души.
И така до онзи миг рано сутринта в понеделник, в който двамата британски гмурци, поели на поредния си проучвателен курс из изцяло потопените коридори на пещерата, не откриват групата. Всички са живи, макар и изтощени, и много, много гладни.
Според спасителите, този въздушен джоб, в който са се установили членовете на отбора и техният треньор, се намира на 2 км от входа на пещерата и на 1 км под повърхността.
"Няма защо да бързаме“
Според властите в момента за децата се грижат седем тайландски морски пехотинци. Основното искане на прегладнелите момчета е изпълнено – занесена е им е храна. Първоначално са им изпратили такива хранителни продукти, които са лесноусвоими и които ще им помогнат бързо да възвърнат силите си.
В пещерата са изпратени и лекар, и медицинска сестра. Прекарана е и телефонна линия, за да могат момчетата да се чуят със своите близки, разплакани от щастие след тяхното намиране. Във пещерата ще бъде изпомпан и въздух, за да се подобрят условията там.
Проблемът обаче е налице – децата и треньорът са намерени, но сега въпросът е как да бъдат изкарани от пещерата.
Мястото, на което се намират, е достъпно само чрез стръмен проход, който в момента е наводнен. Подводното пътуване из криволичещите коридори изисква специална подготовка, каквато те нямат. Опитите за изпомване на вода от пещерата до момента не дават особен резултат и за момента, изглежда, че това няма да помогне.
Друг възможен вариант е да се достигне до тази част от пещерата, в която са блокирани момчетата и треньора им, чрез издълбаването на дупка в тавана или намирането на естествена проход до мястото. Това обаче е още по-труден и сложен вариант.
Търсенето на друг, по-лесен достъп до мястото за момента е неуспешно, макар екипите от доброволци и спасители да обхождат джунглата в издирване на скрити, алтернативни входове към пещерния лабиринт.
Не е нужно да се бърза с изкарването на отбора от пещерата. Това е мнението на адмирал Апакорн Йо-конкгаев, ръкодовител на морските пехотинци.
По думите му основната цел сега е момчетата да съберат сили, които да са им от полза, ако се наложи да бъдат изкарани през наводнените коридори с помощта на гмуркачи - нещо, на което всички предпочитат да гледат като на краен вариант.
Въпреки това на децата и треньора ще бъде осигурено и обучение по гмуркане, в случай, че се стигне до този краен вариант.
Спасителна операция чак през октомври?
Властите в Тайланд съобщиха, че отборът ще бъде снабден и с храна за период от четири месеца.
Това беше интепретирано като знак, че спасителната операция може да се проточи с месеци и децата да бъдат измъкнати едва през октомври, когато дъждовният сезон в страната ще приключи. Тогава водите ще се оттеглят и на теория измъкването ще е по-лесно.
Макар нивото на водата да спада и в момента, условията за гмуркане остават трудни дори за професионалисти, а това създава значителен риск при евентуален опит гмуркачите да изведат децата и техният треньор през водата. Още по-трудно ще е, ако някое от момчетата не може да плучва.
Така преминаването под калната вода през завоите на пещерата и при почти пълен мрак ще се превърне в потенциална трагедия.
Консултантът по спасителни операции Пат Морет разказва пред CNN, че ако се наложи гмуркачи да вадят децата, това няма да е обичайното гмуркане, което хората си представят. Става дума за изключително кални води, с вероятно бързо течение, без усещане за посока, когато не можеш да определиш кое е горе, долу и настрани.
Т.е. рискът за нетрениран гмуркач ще е огромен.
Така в крайна сметка намирането на "Дивите глигани" и техният треньор е само първата стъпка. Молитвите, изглежда, ще продължат. Усилията на спасителите също, макар и в друга насока. Всичко, за да се намери начин да се спечели тази битка с природата и децата да се върнат по домовете си.
