В офиса си в австрийския парламент Норберт Хофер, човекът, който може да се окаже следващият президент на Австрия, се представя като всичко друго, но не и заплаха.
Той влиза и се вижда, че накуцва. Това е в резултат на инцидент при параглайдинг през 2003 година. Поздравява гостенката си като учтиво й целува ръка. През по-голямата част от времето твърди, че не е националист и определено не е антисемит; настоява, че е твърде млад, за да има нещо общо с нацизма. Твърдо убеден е, че не е част от каквато и да е популистка вълна.
И все пак 45-годишният Хофер не може да овладее нарасналата си самоувереност в последно време. На лицето му се появява една широка момчешка усмивка .
В година на политически шокове, следващият може да е именно той.
Хофер е водеща фигура в крайнодясната Партия на свободата и нейния кандидат за президент. Ако в неделя австрийците го изберат, той ще бъде първият крайнодесен държавен лидер в Европа след Втората световна война. Остават броени дни до края на оспорвана битка, започнала около преди година.
Двамата кандидати: Александър ван дер Белен и Норберт Хофер
Залогът е не само Австрия, а и каква ще бъде съдбата на сърцето на Европа.
С наближаването на вота, социолозите му дават равен шанс заедно със 72-годишния Александер ван дер Белен, бивш професор по икономика и бивш лидер на Зелената партия. Настоящите президентски избори най-вероятно ще повторят оспорвания вот, състоял се по-рано тази година.
След победата на Тръмп
Междувременно обаче, популистите, които вече взеха властта в съседните Унгария и Полша, набират скорост във Франция, а дори и в Германия. Британците гласуваха за излизане от Европейския съюз. А Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ.
Победата на Тръмп според Хофер е подкопала всякакви задръжки, които австрийците биха имали открито да подкрепят неговата кандидатура, въпреки че тепърва предстои да разберем доколко това е истина.
"С победата на Тръмп, тази бариера вече не е толкова сериозна," казва Хофер с видимо задоволство.
Съществуването на подобни бариери загатва за трайна стигма по отношение на Партията на свободата. Основана от група бивши нацисти през 50-те години, тя набира популярност под харизматичното лидерство на популиста Йорг Хайдер през 90-те години.
Но ако Хофер има врагове, по негови думи те са заблудените политици, които допускат джихадисти, маскиращи се като мигранти, в Австрия и в цяла Европа. Според лидера на Партията на свободата Старият континент е подложен на "ислямизация".
Какво казват социолозите?
В Австрия партията редовно води в социологическите проучвания, с около една трета от гласовете, като с лекота изпреварва масовите лявоцентристки и десноцентристки партии. Това означава, че националистите биха могли не само да спечелят президентския пост, но и скоро да оглавят кабинета. Нещо, което доскоро изглеждаше абсолютно немислимо.
Тази перспектива притеснява сериозно опонентите на Хофер. През май той изгуби надпреварата за президентския пост, който Белен спечели с преднина от само 31 000 гласа.
Предишните президентски избори през май
Върховният съд на Австрия обаче подкрепи Партията на свободата, известна тук под германския си акроним FPÖ, която оспорваше изборните процедури, и разпореди ново гласуване през октомври. То беше отложено за този уикенд заради дефектно лепило на изпращаните по пощата избирателни бюлетини.
Дългата кампания не притъпи интереса или емоциите: всяка от страните приема резултата от този вот като нещо от голямо значение за Европа и дори за САЩ.
"Ако FPÖ вземе властта, Австрия ще е неузнаваема," пише видният колумнист Ханс Раушер в либералния ежедневник Der Standard.
Партията се стреми към отхвърляне на либералната демокрация и е "популистка, националистическа, нетолерантна, антиевропейска," допълва той. "Тя се възползва от попътния вятър на успешните крайно популистки движения в Европа, а сега вече и в САЩ."
Раушер коментира, че главната тема на изборите е страхът от чужденците - отдавна основен инструмент на Партията на свободата, сега фокусиран върху мюсюлманите - и опасенията за бъдещето.
Бежанската вълна
Със сигурност вълната от стотици хиляди бежанци, много от тях мюсюлмани, е изиграла сериозна роля за популярността на партията. Преди Австрия да насърчи балканските държави миналата пролет да затворят границите си за емигранти, достигащи до Централна Европа през Турция и Гърция, тя беше приела молби от около 90 000 кандидати за убежище през 2015 г.
Същата година 10 пъти повече мигранти, близо милион души, са преминали през Австрия - страна с население 8.4 млн. души.
Като процент от населението, "това е все едно 30 млн. души да преминат през САЩ," заявява Хофер, докато се усмихва и дърпа от електронната си цигара.
Хофер очевидно има за цел да донесе промяна в политиката. Той смята да се възползва от една досега неизползвана възможност, позволяваща на президента да разпуска правителството или да освобождава отделни министри. Кандидат-президентът е посетил вече съседните Словения, Хърватия, Сърбия, Унгария и Чехия, и говори за изграждането на централно- и източноевропейски алианс, предвождан от Австрия.
По-близо до Русия
В интервюто той редовно изразява надежди победата на Тръмп да доведе до подобряване на отношенията между САЩ и Русия.
Санкциите срещу Москва за анексията на Крим и намесата ѝ в Украйна трябва да бъдат отменени, твърди , "защото те нищо не са променили политически," но "засягат икономиката и унищожават работни места."
Според него, Виена, която в миналото е неутрално място за срещи за Великите сили от Студената война, трябва отново да провежда миротворчески срещи на високо равнище и да насърчава икономическото сътрудничество с Русия.
"Ако хората и компаниите работят съвместно в икономически план, руските, американските и австрийските нагласи се разбират по-лесно," казва Хофер.
Социолозите засега предричат резултати от рода на 50-50 процента, което подсказва, че надпреварата отново ще е изключително оспорвана.
Другият кандидат - ван дер Белен
Опонентите на Хофер са много активни. Миналия четвъртък ван дер Белен публикува видео-призив за в негова подкрепа от 89-годишна виенчанка, преживяла Аушвиц, която заявява, че е ужасена от езика на омраза, използван от Партията на свободата, и от приказките за предстояща "гражданска война".
Представена само като Гертруд, тя си спомня как е видяла за първи път мъртъв човек в уличните боевете през 1934 между леви и десни сили и как виенчани са се присмивали на евреите, принудени да чистят улиците с четки за зъби, след като нацистите са дошли на власт.
От щаба на ван дер Белен казват, че нейната самоличност се пази в тайна заради опасения от атаки на омраза в социалните мрежи, каквито вече се случваха в многото месеци на злостна кампания. Видеото е гледано над 2.5 млн. пъти за три дни.
Водещата на токшоу Корина Милборн разпитва Хофер миналата седмица в продължение на час за националистическите му възгледи и призивите за отмяна на "несправедливата граница", която отделя Южен Тирол, регион в северна Италия, от австрийския Тирол. По време на гостуването в нейното предаване усмивката на Хофер изчезна и той за малко да изпусне нервите си.
На следващия ден той се оплака в интервю за The Times, че "всичко се случва отново и отново преди избори, отново се вади фашистката сопа" срещу неговата партия. "Което е жалко, защото нали разбирате, че съм роден през 1971 г. и мразя националсоциалистите, които са отговорни за смъртта на милиони хора."
"Няма крайнодесни партии в Австрия," допълва той. „Партията на свободата - чийто девиз е "Австрия преди всичко!" - е десноцентристка, заявява Хофер, но във всеки случай "прилагането на дясна политика е нещо напълно нормално, стига тя да не е антисемитска."
Даниел Кап, виенски консултант с американски и германски паспорт, който се счита за специалист по австрийската и израелската политика, отбелязва, че Хофер и други лидери на Партията на свободата са превърнали сближаването с Израел в част от своята стратегия.
Общите опасения от мюсюлманите са един от стимулите за това, отбелязва Кап. Друг е въпросът, че така се притъпяват евентуални критики към Партията на свободата, ако тя успее да вземе властта.
Във всеки случай, връзките с Тръмп вероятно ще са много близки. На среща на 18 ноември във Виена Хайнц-Кристиан Щрахе, зъботехникът, който е официален лидер на Партията на свободата, ясно се изказа за Тръмп като вдъхновение за кампанията.
"На 4 декември невъзможното е възможно," заяви Щрахе пред стотици поддръжници. "Видяхме го в САЩ, можем да го направим и в Австрия. Тук сме малко предпазливи, това е нашият стил. Но ако американците го могат, и ние можем да го направим!"
"Първопричината за възникването на всички човешки общности е инстинктът за съхранението на рода. Именно благодарение на това държавата е народностен, а не икономически организъм. Тук разликата е огромна, макар че остава напълно неразбираема за съвременните така наречени държавни „деятели“. Държавните ни мъже смятат, че могат да изградят държава само на икономически Принцип, а всъщност, тя от зараждането си е била и ще бъде единствено продукт на онази дейност и онези свойства, които са заложени преди всичко във волята да се запази вида и расата." А. Хитлер "Моята борба"