В последните дни редица френски градове забраниха носенето на буркини на плажовете. Буркините представляват специално облекло за плуване, което покрива цялото тяло и главата. Решението на местните власти беше подкрепено и от премиера Манюел Валс, според когото носенето на буркини "не е съвместимо с ценностите на Френската република".
Всичко започна миналата седмица, когато стана ясно, че кметът на Кан Давид Лиснер е издал нареждане в края на юли, с което забранява до края на август на жените да носят "буркини".
Този тип бански, които покриват жените изцяло, с изключение на ръцете от китките надолу, стъпалата и лицето, се носят от някои мюсюлманки, които държат да запазят благоприличие при плуване.
Нарушителите са заплашени от глоба в размер на 38 евро.
Лиснер твърди, че буркините са "символ на ислямски екстремизъм" и "неуважение към добрия морал и светското общество." Примерът му беше последван от още две места във Франция - Вилньов Лубе и на Корсика.
На пръв поглед тази забрана е свързана най-вече с тероризма, особено предвид скорошните атентати в Париж, Ница и Северозападна Франция. Тези атаки доведоха до въвеждането на извънредно положение в страната поне до януари 2017.
И все пак забраната и съпътстващите я изявления са на практика поредна демонстрация на френски опасения от мюсюлманите - опасения, често прилагащи се по отношение на телата на жените и особено - на облеклото им.
При колонизацията на Алжир от Франция (1830-1962), подобни опасения вече личаха в начина, по който френските колонисти се отнасяха към забулването на алжирските жени.
Генерал Тома-Робер Бюжо, главен губернатор на Алжир през 40-те години на XIX век., се прочува с думите си: "Арабите ни избягват, защото крият жените си от нашия поглед".
Някога френската колониална политика в Алжир се концентрира върху "цивилизоваща мисия", която цели да асимилира гражданите на колонията и да ги направи "французи" и "французойки", които да са с общ език, история и идеология като колонизаторите.
Принуждаването на алжирските жени да свалят воалите тогава е една от водещите цели на тази мисия.
За близо 5 млн. мюсюлмани, живеещи във Франция през XXI век, тази цивилизоваща мисия продължава и към нея се добавя и възгледът за laïcité (секуларизъм). Както пише Джоан Скот в книгата си "Политиката на воала":
Laïcité означава разграничение между църква и държава чрез държавна защита на гражданите от религиозни изисквания. (В САЩ, за разлика от френските принципи, секуларизмът означава защита на религиите от намеса на държавата.)
И така, във Франция държавата е защитена от религията, докато в САЩ религията е защитена от държавата.
Мюсюлманите, призоваващи за религиозни права, от рода на правото да носят закриващ главата шал или воал, съответно са изправени пред тежка борба във френските съдилища.
Съдът във Франция традиционно решава в полза на асимилацията и секуларизма, когато става дума за облеклото на мюсюлманските момичета и жени.
През 2004-та бе гласуван закон, забраняващ носене на закриващо главата облекло в държавните училища.
Закон от 2011-та забрани никаба (закриващия цялото лице воал) на обществени места. Тези закони бяха гласувани въпреки факта, че много малък процент от френските мюсюлманки носят закриващо главата облекло и още по-малко са тези, които носят никаб.
Френските мюсюлмани често се чувстват атакувани при гласуването на тези закони.
Френският социолог Оливие Роа заяви пред Deutsche Welle, че забраната на никаба например създава у "хората от мюсюлмански произход, вярващи и не-вярващи... усещане за натиск и атака срещу исляма като религия".
Последиците от това усещане за отчуждение от френското общество не допринасят особено за стремежа на Франция към сигурност.
Както отбелязва мюсюлманка, интервюирана от BBC за забраната на буркините: "Тази забрана само въоръжава тези, които искат да набират доброволци за извратената си идеология".
Три жени, подкрепени от Организацията за борба срещу ислямофобията във Франция (CCIF) оспориха по съдебен ред нареждането за буркините, но съдът в Ница подкрепи забраната.
Адвокатът на CCIF заяви, че ще обжалва. Междувременно друг град по френската Ривиера, Вилньов-Лубе, и град в Корсика - Сиско, оповестиха подобни забрани.
Все пак буркините изглеждат неудържими, поне в икономически план, сред мюсюлманското мнозинство, както и в западните държави.
Буркините и други сходни "благоприлични" облекла набират популярност в последните години, като магазини от рода на Marks and Spencer и лейбъли от висшата мода като DKNY и Dolce & Gabbana предлагат пригодени за мюсюлманки облекла.
Разходите на мюсюлманките за дрехи се очаква да отбележат ръст от 82% през 2019 (в сравнение с 2013), достигайки 484 млрд. долара.
Също така се оказва, че не само мюсюлманките желаят да носят такова облекло - от благоприличие, за защита от слънчевите лъчи, или поради други причини.
Според Ахеда Занети, създателката на буркините, между 35 и 45 процента от поръчките на нейните бански са за не-мюсюлмани.
"Вече имаме продажби по цял свят", споделя тя пред Newsweek. "Когато ги забраняват... това само прави нещата по-добри за мен. Хората просто купуват още повече от тях".
