Това е план с титанични пропорции, с бюджет от близо 1 трилион долара и транспортни проекти, както по суша, така и по море, на почти всеки от седемте континента. Нито един фонд не може да го финансира, а банката за развитие, създадена специално за нуждите му, обединява повече от 60 държави.
"Поясът и пътят, или както е по-известен - "Новият път на коприната", и цифрите, свързани с него, могат да накарат главата ви да се завърти.
И докато повечето бенефициенти на този мегапроект са по-скоро малки или изостанали държави, сега Франция също изглежда, че ще се качи на борда, особено след посещението на президента Емануел Макрон от януари 2018 г. в Китай, където въпросът беше официално обсъден.
Все повече информационни срещи се провеждат и участниците се състезават да насърчат компаниите да участват в онова, което вече някои наричат "Китайският План Маршал".
Новият копринен път е замислен като мащабируемо понятие, което означава, че винаги има място за адаптиране и разширяване на обхвата му. И през последните няколко години точно това се случи.
От 60-та държави, които първоначално участват в това начинание, сега броят им е нараснал до около 100. Африканският континент например вече е ясно интегриран в плана, Арктика също ще има собствен "Път на коприната, а в Южна Америка Китай със стабилни темпове увеличава присъствието си.
Списъкът на засегнатите сектори също расте. Докато в началото засяга само транспортни и инфраструктури проекти, сега обхватът се разширява към културно и туристическо сътрудничество. Името на плана също се промени - от "Новия път на коприната" в "Поясът и пътят" - и сега вече се разглежда като цялостна инициатива. Както у дома, така и в чужбина, Китай организира брейнсторминг сесии, за да предостави съдържание на тази обща рамка.
Ясно е, че зад името и свързаните с него икономически проекти планът се фокусира върху редица амбициозни цели. А преди всичко това е един изключително добре изграден PR проект.
За да получават похвали на плана, властите в Пекин използват специфичен език, който варира в зависимост от социално-професионалната категория на хората, с които говорят.
Те не използват едни и същи аргументи пред журналисти, пред бизнеси и пред инвеститори. Лексиката се мени, лансираните идеи - също. Привеждайки всички тези комуникационни стратегии заедно, в крайна сметка се получава едно глобално послание, което превръща тези нови "пътища на коприната" от проста стартова концепция в чисто явен и самодостатъчен факт.
Зад този план има наистина измерение на икономическата дипломация, което трябва да даде възможност на Пекин и китайските компании да намерят възможности за растеж в чужбина. Но това не е всичко.
Това също е проект, който изнася китайската мека сила и волята й да възстанови идеята за световна доминация. Си Дзинпин и Китай искат да ръководят реорганизацията на световните институции. Новият път на коприната е идеалният етикет, който ще събере държавни представители и бизнесмени от цял свят и така ще превърне крайната цел на Китай в реалност.
Можете да го наречете форумна дипломация - област, в която Китай е много активен. Не само участва в модернизирането на инфраструктурата по света, но и разпространява друго, по-идеологическо послание.
Китай цели да "продаде" своя модел за развитие като алтернатива на Запада и неговата либерална демокрация. Си Дзинпин може да се похвали с едно силно, централизирано правителство, което е в състояние да взема бързи решения и да ги прилага в кратък период от време. И светът вижда това.
За Китай този план остава проекция на силите, с пиков момента през 2050 г., когато Народната република навършва 100 години. До тогава Китай се очаква да е възвърнал сиянието си, което губи някъде през XIX век под напора на чуждите колониализатори.
Новият път на коприната преминава отвъд сухопътните проекти и включва и морските - от подводни кабели до инвестиции в редица пристанищата по света. Само в Средиземно море Китай е хвърлил око на десетки пристанища.
Да, този огромен план ще отвори възможности в краткосрочен план. Но стратегията на Китай надхвърля обществената цел за укрепване на мира, това е също толкова и завоевателен поход.
Голяма част от парите, които страната отпуска по инициативата "Поясът и пътят" са в същността си заеми, които, ако не се погасят навреме, предоставят на Пекин възможност да експлоатира определени ресурси в конкретната държава - пристанища, мини, залежи на природни ресурси и т.н.
Стратегията на Китай не спира дотук и пример за това са железопътните линии между Изтока и Европа. Те идват пълни със стоки на Стария континент, но си тръгват обратно доста по-празни - Китай няма интерес да купува, а да продава и да печели. Това непряко повдига няколко въпроса, включително въпроса за достъпа до пазара, който е силно неравен.
Икономическият коридор, който Пекин строи в Пакистан и се оценява на около 50 милиарда, долара изглежда много като помощ за развитие, което обаче поражда определени зависимости. Така на практика никоя пакистанска компания не може да направи нищо в конкретния район, който се е превърнал в поле за операции само на китайските бизнесмени.
Това не означава, че китайският план е напълно и категорично затворен за чужденци. Въпреки това обаче там се създават много по-малко шансове и на много по-висока цена.
Новият път на коприната дава много възможности за страните бенефициенти и техните граждани. Това, което обаче не трябва да се забравя, е, че дава дори повече възможности за Пекин, китайската икономика и амбициите на Си Дзинпин да се изстреля с мека сила над САЩ в състезанието за световна доминация.
