Решението на ЕС да отложи началото на преговорите за членство на Албания и Северна Македония се случва в най-неудачния момент.
Докато Брюксел се колебае, китайската програма "Един пояс, един път" предлага привлекателна алтернатива пред страните, които започват да губят надежда в безкрайното чакане пред входната врата на ЕС.
Доскоро Китай беше синоним на евтината некачествена имитация на скъпите западни стоки. В съвременна Черна гора обаче той се свързва с огромните кранове и гигантски бетонови колони на високия 200 метра мост над река Морача. Проектът е част от амбициозния план за построяване на магистрала от Адриатическото крайбрежие до границата със Сърбия. Той се управлява от Китайската корпорация за изграждане на пътища и мостове, като парите са осигурени от китайската Exim Bank.
Така изглежда "Един пояс, един път" на практика: китайски изпълнители усвояват евтино китайско финансиране.
Както в Черна гора, така и сред останалите страни в Западните Балкани, китайската инвестиционна "инвазия" не се свързва с неприятни исторически спомени, а само куфарчета, пълни с пари. За разлика от Китай, на "Запада" се гледа с подозрително око заради столетната традиция на намесата му в местната политика, а в по-съвременен план - чрез ЕС - на големи обещания, които никога не се сбъдват.
Скъпоструващият проект за магистралата в Черна гора не е приет еднозначно от хората, но критиките са отправяни към националното правителство, а не към китайската страна. Както казва един от инженерите, които работят по обекта: "ЕС и без това нарежда на нашите политици как да гласуват и какво да говорят. С Китай ще е същото, само че по други теми".
Черногорците са преобладаващо проевропейски настроени, но търпението им се изчерпва. Недоволството им е насочено към собствения им политически елит, а не толкова към Брюксел, но в по-общ план всички са гневни от липсата на промяна и от неизпълнените ангажименти.
Тези настроения са разпространени из всички страни от Западните Балкани.
Разочарованието от бавната евроинтеграция излиза на преден план при всеки опит за разговор около интересите на Китай в региона - както в Северна Македония, така и в Босна и Херцеговина, дори и в Албания, която е особено активна в намерението си да стане член на ЕС.
Мнозина от местните жители са изгубил надежда, че ще има резултати, инвестиции или увеличаване на работните места в краткосрочен план. Бъдещето е непредвидимо, но ЕС вече не е толкова привлекателна перспектива, колкото някога е била. Парите от европейските програми са налице, но достъпът до тях е прекалено труден.
Чия е вината за това положение, вече няма значение. Проблемът е, че все повече хора се чувстват пренебрегнати и разочаровани. Дори след разпада на Югославия, последван от ужасяващо етническо насилие и икономическа катастрофа, имаше надежда за подобряване на живота. Сега има просто стагнация.
Поради отсъствието на ЕС в региона Пекин си позволява да действа свободно в своеобразния вакуум. Китайското правителство предлага финансиране без обвързване със странични критерии, като проектите се изпълняват на принципа на взаимното зачитане. За разлика от Брюксел, Пекин не поставя политически условия или безупречни финансови отчети.
Както у дома, така и в чужбина, Китай поставя приоритет върху инфраструктурното развитие, а не върху "подробности" като политически реформи или защита на човешките права. Офертата към Балканите е повече от интригуваща: изграждане на големи обекти от национално значение, които ЕС не би докоснал с пръст, като въглищни електроцентрали в Босна и Сърбия, магистралата в Черна гора и др.
Ако Русия стои от едната страна, а Европа - от другата, Западните Балкани започват да гледат на Китай като на възможен трети път.
Китай не може да предложи алтернатива на европейската интеграция, общия пазар, свободната търговия и движение на хора. Не може да се сравнява с ефектите от вътрешноевропейските инвестиционни програми. Но присъствието на Пекин в региона е нещо ново. Китай е богат, вдъхва оптимизъм за бъдещето и пробива във всички ниши, които Брюксел е отворил между очакванията и реалността.
Северна Македония трябваше да преживее смяна на името си, за да умилостиви Гърция и да отвори път към бъдещото членство в ЕС. На пръв поглед, символичният компромис изглежда лесен, но зад разрешаването на десетилетния диспут между двете страни е натрупано огромно емоционално напрежение.
Докато Китай вече строи две автомагистали в Македония през компанията "Синохидри", огромен брой от местните жители се оплакват от решението на правителството на Зоран Заев за смяната на името. Кабинетът на СДСМ предприе ход, който му нанесе огромна политическа щета в името на европейската интеграция, а сега Брюксел поиска от Заев да почака на опашката за старт на преговорите, защото... Бундестагът има твърде натоварен дневен ред, за да разгледа доклада за напредъка на Македония.
Ако ЕС наистина се тревожи от влиянието на Китай в източната периферия, би трябвало да вземе много по-сериозно ангажимента си към региона. За съжаление, изглежда, че прави тъкмо обратното.
