Румънският Нюрнберг

Мнозина наричат процеса „Румънският Нюрнберг". В него в съдебна зала влиза 88-годишният Александру Висинеску.

„В ролята си на началник, обвиняемият... е подложил политическите затворници на условия, предназначени да ги унищожат физически, като ги лишат от медицинска грижа, храна, отопление и ги подлагат на тормоз", се посочва в обвинителния акт, прочетен срещу Висинеску през 2014 година.

Висинеску беше изправен пред съда за престъпления по време на бруталната комунистическа ера, когато е бил началник на лагер - затвора Ръмнику Сърат, на около 140 километра източно от столицата Букурещ в периода 1956-1963. Днес, вече 90-годишен, той беше осъден на 20 години затвор. Преди ден присъдата му за престъпления срещу човечеството беше потвърдена от апелативния съд.

Той трябва да лежи в затвора заради смъртта на 12 политически затворници преди повече от 50 години.

Затворът на мълчанието

Затворниците били членове на румънския политически, интелектуален и военен еликт преди войната. Ръмнику Сърат е наричан „затворът на мълчанието", защото настанените в него са държани при строг тъмничен режим без право на посещения, в студени килии, подлагани редовно на побой, недохранвани с отказ от медицинско обслужване.

Най-малко 14 от общо 138-те затворници в Ръмнику Сърат са починали по времето, по което Висинеску е ръководел затвора. Много други са били обезобразени или травмирани.

Това е първият подобен случай в Румъния от падането на режима на Николае Чаушеску в края на 1989 г.

Висинеску не е присъствал в съдебната зала, за да чуе присъдата си. При изслушването пред апелативния съд обаче, той не е демонстрирал разкаяние и е настоявал, че просто е изпълнявал заповедите, обвинявайки сталинисткия режим на предшественика на Чаушеску Георге Георгиу Деж.

Попитан шест пъти по време на изслушването защо неговите затворници са умирали, той отговаря само веднъж - че това се дължи вероятно на възрастта им. След това Висинеску се разстройва и моли: „Оставете ме да умра".

Оцелелите затворници от неговия режим разказват, че им е било забранено да сядат на леглата си, освен през нощта, не са можели и да доближават стените, за да не ги използват за комуникация помежду си чрез морзов код.

Вдовицата на един от арестуваните, генерал Йон Еремия, който е прекарал 14 години в затвора, разказва, че той е бил принуждаван да прекарва през зимата часове с боси крака, потопени в ледена вода. Еремия е осъден на 14 години затвор и 25 години принудителен труд, защото е написал сатиричен роман за Сталин. Напуснал е затвора, тежейки едва 30 килограма. Еремия умира през 2003 година.

Валентин Кристия е единственият жив през 2014 година оцелял от лагера. Той си спомня студа, изолацията и глада. Той е осъден през 1956 година заради издаване на държавни тайни на леля, която била част от антикомунистическата съпротива. Той прекарва в лагера седем години.

100 000 жертви на затворите

Присъдата е важен момент в усилията на румънската власт да изправи пред съда лица от комунистическата ера, обвинени в провинения.

Много водещи лица от режима бяха обвинени в геноцид през 90-те години, но повечето обвинения бяха намалени, а мнозина, признати за виновни, бяха освободени по здравословни причини.

Според Института за разследване на престъпленията на комунизма (IICCMER), който започна делото срещу Висинеску, около 2 милиона румънци са убити, затворени несправедливо, депортирани или изселени по време на почти 50-годишните комунистически репресии.

Историците казват, че повече от 600 000 дисиденти - земевладелци, политици, проповедници, адвокати, лекари, писатели, учители и студенти - са били арестувани за престъпления срещу държавата от 1940 година нататък. Около 100 000 от тях са загинали в затвори като Ръмнику Сърат.

Институтът разполага със списък от 35 представители на ръководството на затворите, които днес са на възраст между 80 и 100 години и са извършили престъпления. Той обвинява корупцията, която все още се шири в Румъния, за това, че само Висинеску, който живее в централната част на Букурещ на специална военна пенсия, е бил осъден.

Това дело е особено важно, защото за първи път инструмент на комунистическия терор ще се изправи пред правосъдието, казва ръководителят на Института Раду Преда. „Без да хиперболизирам, това се равнява на Румънския Нюрнберг", казва той, сравнявайки процеса с известните дела срещу нацистки лидери в Германия след края на втората световна война.

Андрей Мурару, бившият директор на IICCMER, обяви присъдата на Висинеску за историческа, защото от този момент нататък престъпленията, извършени в комунистическата ера, могат да бъдат наказвани.

Престъпленията няма да останат ненаказани

Това не е първият път, в който Институтът за разследване на престъпленията на комунизма търси справедливост. През 2006 година той подаде жалба срещу 210 бивши пазачи в затвора, но тя беше отхвърлена от прокуратурата.

През 2013 година обаче новите прокурори дадоха знак, че най-накрая са готови да слушат и приеха новите искания за съдебен процес срещу Висинеску и други обвиняеми.

Според мнозина от бившите жертви делото е закъсняло, защото повечето от обвиняемите са вече над 80-годишни.

Според историка Адриан Чорояну обаче това, което има значение е, че тези престъпления ще бъдат наказани и истината ще възтържествува.

Румъния е изключение в тази част на Европа, в която комунистическите лидери избягват наказание за престъпленията си. Бившият полски тиранин Войчех Ярузелски се наслади на спокойно пенсиониране след края на Студената война, а българският диктатор Тодор Живков беше оправдан от съда.