Масовата стрелба в Ел Пасо, Тексас, е едно нежелано напомняне: тероризмът, породен от крайнодяната идеология, е във възход.
Нападението, при което загинаха 22 души, се случи по-малко от шест месеца след смъртоносни атаки над две джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия, и в синагога в американския щат Калифорния по-рано през тази година.
Общото между тях? Всяка една от атаките е вдъхновена от расистка теория, известна като „Голямата замяна”. Тя се заиграва с идеята, че бялото население бива постепенно заменено чрез миграция и разрастването на малцинствените общности.
Тези нападения не са и изолирани инциденти, а са доказателство за съществуването на една по-обширна мрежа, която е поела по пътя към въоръжаването. Същевременно в голяма степен тя успява да се изплъзне от внимателно надзираване от страна на властите.
Официални данни от Великобритания, разкрити през юни, показват, че крайнодесните екстремисти представляват най-голяма част от заподозрените в тероризъм от 2004 г. насам. В Германия последният доклад на службите сочи, че в страната има около 12 700 крайнодесни екстремисти, които са готови да използват насилие.
Около 113 атаки са извършени от ултраконсервативни терористи в периода 2003-2017 г., от които почти половината са се случили през 2017-а. Това показват данните на Global Terrorism Index. В Щатите доклад от Антидефламационната лига, публикуван през януари, показва, че крайнодесни екстремисти са убили 50 души миналата година. Крайнодесни екстремисти са отговорни за 73% от смъртните случаи при терористични нападения от 2009 г. насам.
Възходът на това, което изглежда като атаки на „самотни вълци”, всъщност е знак, че крайнодясното постепенно става по-добре организирано и по-добре въоръжено.
Крайнодесните екстремисти от различни държави се свързват едни с други все по-успешно. Анонимни форуми в интернет и екстремистки ехо-камери като 8chan позволиха разпръснати групи и индивиди да се обединят около сходни оплаквания, врагове и стратегически цели.
Кампании за разпространяване на пропагандни материали, съобщения на омразата и подбуждането към насилие срещу евреи, мюсюлмани, чернокожи, мигранти и либерални политици често биват инициирани и планирани в тези скрити и същевременно глобални ъгли на интернет.
Ново изследване на Института за стратегически диалог показва, че техните идеи се разпространяват из масовите социални мрежи и биват възприемани от политически партии. Междувременно нападения и манифести, публикувани онлайн, привлякоха вниманието към тези групи и тяхната идеологическа мотивация, като по този начин ги популяризираха още повече.
Крайнодесните групи, специално в Европа, също така се въоръжават все повече. През юли акции срещу крайнодесните в Италия доведоха до намирането на склад за оръжия и ракета „въздух-въздух”, както и неонацистки текстове. Френската полиция от своя страна арестува 10 членове на крайнодясна група миналата година по подозрения, че нейни членове са координирали нападение срещу мюсюлмани. При акцията полицаите откриха 36 огнестрелни оръжия и хиляди амуниции за тях.
В Германия група крайнодесни екстремисти, познати като Nordkreuz („Северен кръст”), вече разследвани от 2017-а насам по подозрение за организирането на терористична атака, съставиха „смъртен списък” с 25 000 леви политици, подкрепящи миграцията. Освен това членовете на групата са складирали и оръжия, съобщиха медиите през юни, цитирайки източници от службите.
Марш на крайнодесни от групата "Третия път" в Германия. Снимка: Getty
Въпреки статистическите доказателства, които сочат за засилването на крайнодесния терор и серията от скорошни предупреждения – включително атаките в Крайстчърч и Ел Пасо – отговорът от страна на властите не отговаря на нивото на заплахата.
Законотворци из Европа се бавят в това да обърнат внимание на сериозността на заплахите, които носи тероризмът, вдъхновен от белия расизъм. Великобритания например включи „екстремно десния” тероризъм в официалните предупреждения за заплаха едва преди няколко седмици.
В контраст с ресурсите, които се изливат в борбата с насилието, поредено от ислямисткия екстремизъм, малко внимание се обръща на въоръжаването на крайнодясното. Няма координация на международно ниво за следене и предотвратяване на екстремизмът, породен от бял национализъм, въпреки доказателствата за контактите между различни групи онлайн.
Ресурсите, които се заделят за справяне със заплахата, са много по-малки. В САЩ например Доналд Тръмп оряза федералното финансиране за групите, които се борят с агресивния крайнодесен екстремизъм.
Донякъде това, че правителствата са неподготвени да се справят със заплахата, е свързано и с промяната, която се случва в крайнодясното. Повечето групи не отговарят на сегашните определения за глобален тероризъм и за разлика от джихадистките групи няма международно признат списък с отявлени крайнодесни екстремистки движения.
Поради тази причина повечето насилствени инциденти, причинени от крайнодесните, въпреки глобалното им отражение и това, че разчитат на международни мрежи за вдъхновение, често биват класифицирани в категорията „вътрешен тероризъм” или изобщо не биват определяни като „тероризъм”.
Фактът, че бели националисти често действат в не толкова стегнати структури като тези на джихадистките групи (като „Ал Кайда” или ИДИЛ) допълнително усложнява проблема. Техните нетрадиционни форми на организация се развиват в голяма степен под радара на службите за сигурност и понякога могат да останат незабелязани.
Тези задни вратички и мъртви точки имат сериозно отражение върху сигурността. Само тази година крайнодесният тероризъм е отнемал животи и е предизвиквал страх сред малцинствени общности в САЩ, Европа, Австралия и Нова Зеландия.
Правителствата и органите на реда трябва да направят усилието да си споделят информация и най-добрите практики за справяне с този тип нападения, за да може да се стигне до по-добри и координирани политики. Властите също така трябва да инвестират в програми за превенция на радикализацията и срещу екстремизма, които да са насочени към хора, застрашени от това да им повлияе радикалната крайнодясна идеология. Също така трябва да има и по-добро финансиране за гражданските инициативи, които се борят с омразата и екстремизма.
Но може би най-важното е да се събудят и да осъзнаят срещу каква заплаха сме изправени и какво е новото лице на терора около нас.
