"Къде се криеш? Знаем, че не си в апартамента си. Ще те хванем. Дори да идеш на края на света, пак имаме хора, които ще те намерят." Аяша стои боса по тениска и панталони в кухнята на апартамента, който е наела под наем, а пред нея е поставена папка с разпечатани и преведени на немски от официален преводач всички заплашителни съобщения, които е получила, откакто е избягала в Германия.
Друго послание гласи: "В посолството има хора, които могат да намерят информация за теб чрез градската администрация." Съобщенията са изпратени от номер от Саудитска Арабия, който й е познат. Заплахите идват от собственото й семейство.
Сега в началото на тридесетте си години Аяша живее като бежанка в Германия. Тя е избягала от семейството си и от системата, която третира дори пълнолетните жени като същества с липса на собствена воля, неспособни да водят собствен живот. В Саудитска Арабия жените се нуждаят от разрешението на мъж настойник за почти всяко свое действие.
Това е действителността и за Аяша, докато живее още в родината си. Където и да отиде, тя бива придружавана от някой от братята си или от шофьор, който обикаля неотлъчно от нея.
В един момент семейството й решава да я омъжи за човек, когото никога до този момент не е виждала на живо и който се отнася зле с нея още от първия им разговор.
Тогава и Аяша решава да избяга. Тя си спомня, че успява да открадне смартфона на баща си, а оттам и да го победи в собствената му игра на контрол.
За осъществяването на този абсолютен контрол над жените в Саудитска Арабия помагат и новите технологии. Бащата на Аяша, както много други мъже в страната, използва приложение, наречено Absher, за да наблюдава и контролира действията й.
Самото приложение е свободно за сваляне в магазините за приложения на Android и iOS. То е разработено през 2015 г. от саудитското правителство и се рекламира от саудитското министерство на вътрешните работи. Според рекламата на началната му страница, Absher се използва вече от над 11 млн. потребители. Приложението позволява на мъжете да регистрират имената и номерата на паспортите на членове на семейството си и след това при желание да въвеждат забрани за пътуване и излизане извън страната.
Или обратното - да издават позволения за пътуване. Именно тази слабост на приложението успява да експлоатира Аяша и за нея от затвор Absher се превръща в средство за спасение. След като успява да открадне смартфона на баща си, тя успява да заобиколи паролата му за приложението и да си издейства нова. Веднъж влязла в програмата, тя си издава разрешение за пътуване извън страната и така успява през август 2017 г. да се качи на самолет за Германия.
По това време Аяша вече знае, че няма какво да губи и просто се хвърля с главата напред.
Веднага след кацането си на германска територия тя кандидатства за убежище, което я отвежда до Халберщат - малък град в източната немска провинция Саксония-Анхалт. Там се намира и единственият клон на Федералната служба за миграция и бежанци на Германия, занимаващ се с обработка на молби за убежище от Саудитска Арабия.
По правило кандидатите за бежански статус живеят в самия център в Халберщат, докато документите им бъдат проверени и уредени. Според много жени обаче там те биват наблюдавани от други арабско-говорящи мигарнти, които след това предават информацията на саудитското посолство, а оттам тя стига до семействата им у дома. След това започва и тормозът.
Такава е историята и на Нура и Машаел. Скоро след пристигането си в Германия, те също започват да получават заплахи в WhatsApp. "Мислиш ли, че не знаем къде си? Саудитското посолство ни даде информацията. Ще изгубиш живота си", се казва в едно от тях. И за двете жени съобщенията представляват тежък психологически тормоз, който откровено ги плаши.
Двете обаче нямат намерение да се отказват, дори напротив - вярват, че на тях се пада отговорността да говорят открито по темата, тъй като за разлика от много други са имали късмета да успеят да избягат.
Междувременно германските власти коментират, че нямат информация за възможни шпиони в бежанските лагери в провинцията.
"Проблемът със саудитските бежанци е добре известен в Саксония-Анхалт, където отговорните органи са разработили процедури и подходящи мерки за избягване на евентуално опасни ситуации за засегнатите", се казва в коментар на германското вътрешно министерство за Deutsche Welle. Въпреки това обаче от министерството не коментират какви са тези конкретни мерки, които се предприемат.
Смъртта на саудитския журналист Джамал Кашоги хвърли светлина върху тъмните подходи на кралството към критиците на властта. Макар този случай да се приема за изключение, натискът, който Саудитска Арабия оказва върху много други свои критици и бегълци е съвсем реален.
Нещо повече - за такива бегълки залавянето и връщането в Саудитска Арабия означава сигурен затвор и дори смърт. През януари историята за бягството на 18-годишната Рахаф Мохамед ал-Кунун обиколи интернет. Младата жена се опита да избяга от родителите си за Австралия, но беше спряна от местните власти в Банкок. В крайна сметка тя успя да избегне депортация като се барикадира в транзитната зона на летището и чрез Twitter успя да привлече внимание към случая си. Тя беше поставена под закрилата на агенцията за бежанците на ООН, а впоследствие получи убежище в Канада.
Това е един от завършилите щастливо случаи. Много други обаче не приключват толкова добре. Бягството на Дина Али през 2017 г. също се опитва да намери убежище в Австралия и завършва безславно. Във Филипините тя бива спряна и депортирана обратно в Саудитска Арабия. Оттогава вече нищо не се е чуло за съдбата й.
"Ако жена бъде върната насила в Саудитска Арабия, след като е избягала, тя може да се окаже с повдигнато обвинение в неподчинение или дори в увреждане на репутацията на кралството, просто защото е избягала и е потърсила убежище", казва Ротна Бегум от правозащитната организация Human Rights Watch.
"След това те може да се окажат в затвора за много, много дълго време. Тъй като Саудитска Арабия няма наказателен кодекс, такава жена дори може да бъде осъдена на смърт, ако саудитските власти сметнат, че действия й заслужават подобно наказание", допълва още тя.
По думите на Бегум Human Rights Watch е запозната с подобни случаи, в които жени успяват да избягат от кралството, но впоследствие "се оказват под натиска от саудитските власти да се върнат при семействата си".
За социалния работник, занимаващ се с подпомагане на бежанците в Германия Стефан Пейнтър е удивително колко много от семействата на тези жени в Саудитска Арабия знаят местоположението им сега. За него това означава, че или всяко едно семейство по отделно търси информация за избягалите си дъщери, сестри и жени в Германия, или има централна организация, която да се занимава с това и да връща информация обратно в кралството.
Според него също така някои бежанци биват вербувани именно с такава цел - да слухтят в центровете и да събират информация за различните посолства и/или разузнавателни агенции.
Единият проблем за бегълците от Саудитска Арабия в Германия е, че дори да получат статут на бежанец, те трябва да останат на територията на Саксония-Анхалт, тъй като това е едно от изискванията по закон.
След издаването на положително решение за предоставяне на убежище бежанците трябва да останат регистрирани в продължение на три години в същата провинция, в която са преминали процедурата по предоставяне на убежище. Тъй като всички саудитски бежанци преминават през Халберщат, това означава, че те трябва да продължат да живеят единствено в Саксония-Анхалт поне за три години.
А Саксония-Анхалт е 10-ата по големите провинция в Германия със сравнително малки по население градове. Всичко това прави бежанците от Саудитска Арабия много по-видими при едно внимателно търсене. От местното вътрешно министерство коментират, че при някои случаи, в които има наистина реална опасност, хората могат да бъдат изпратени и в друга провинция, където да се погрижат за сигурността им.
Аяша е един от тези случаи. След като молбата и за убежище получава одобрение през октомври 2017 г., тя се премества в малък апартамент в град Хале, на под 100 км от Халберщад.
По думите й обаче от самото начало тя не се чувства сигурна там. Една вечер тя забелязва мъж от арабски произход, който просто стои пред вратата й. Тя звъни в полицията, но установява, че не може да подаде жалба - мъжът не е нарушил нито един закон.
След това, в началото на август, тя действително бива нападната. Първоначално забулена жена чука на вратата й. Жената изглеждала уплашена и объркана и затова Аяша й отваря вратата. Тогава обаче бива избутана грубо и зад жената се появява брадат мъж, който нахлува в апартамента. Аяша успява да се скрие в банята и да се обади за помощ в полицията.
След този случай тя се мести в дом за жени в риск. Някъде тогава започват да се появяват и съобщенията в WhatsApp. Някой очевидно е предал германския й номер на семейството й в Саудитска Арабия. Тонът на съобщението е повече ясен: "Трябва ли да ти издам една тайна - знаеш, че ще те хванем? Ти познаваш онези хора, които дойдоха в твоя апартамент?" В такива съобщения минават два дни.
"Между другото, само въпрос на време е да намерим новия ти дом и никой не може да те предпази от нас", се казва в едно от много други послания. Аяша казва, че саудитският телефонен номер, от който са изпратени заплахите, принадлежи на един от нейните братя.
През септември 2018 г. тя напуска Саксония-Анхалт и бива изпратена в анонимност във втория по големина германски град Хамбург, където живее за поне известно време. Успява да си извади и нов телефонен номер.
И все пак обаче продължава винаги да гледа през рамо дали няма да се появи някой, който да я преследва. А Аяша е една от късметлийките...
