В масмедиите Беларус е известна като последната европейска диктатура. Разположена в Източна Европа и бивша част от Съветския съюз, страната обяви независимост през 1991 г. Сегашната й политическа репутация се дължи на президента Александър Лукашенко, който управлява от 1994-та насам и въведе многобройни политики в духа на Съветския съюз.
Наложеният имидж на страната, замръзнала във времето, обаче не отразява реалната й същност, особено за младото поколение. Творбите на 26-годишната фотографка Маша Святогор осигуряват рядък поглед към ежедневния живот, трудности и самоосъзнаване на беларуските младежи.
Святогор е следвала филология, преди изцяло да се посвети на визуалния език на фотографията и колажите. За нея това се е превърнало в перфектен начин да осмисля и приема заобикалящата я среда. "Някога се интересувах единствено от своя вътрешен свят, от меланхолията си, но сега съм също толкова заинтересувана от света около мен... мястото, където живея например - Беларус, с неговата абсурдна естетика," казва тя.
Проектът My Poor Little Room of Imagination е интимна територия, където историята на отделния човешки живот се разкрива като слаба и уязвима политика, идеология и други ‘големи' проблеми.
"Историята се разви постепенно. Колкото повече портрети снимах, толкова по-добре разбирах какво улавям. Хората, които фотографирах, бяха дезориентирани, притеснени, объркани и имаха много силни чувства по отношение на реалността около тях", допълва тя.
Основната грижа на Святогор в този проект е да улови връстниците си в интимността на тяхното битово пространство - уязвими, искрени и открити.
Те оголват телата и душите си или играят роли, които са избрали за самите себе си. Портретите са противопоставени на градски сцени от Минск, столицата на Беларус.
"Всички снимки са правени в Минск, в типични жилищни блокове, в средата, където живеят моите герои," казва Святогор. "Сред тях са хора, които са мои близки, приятели и познати. С някои от тях се запознах чрез социални мрежи, после станахме много близки приятели. Някои от тях впоследствие вече починаха", допълва тя.
Какво е усещането да бъдеш млад в Беларус в момента? "Не мога да говоря за цялото поколение, но определено мога да кажа за себе си, че в някои моменти трябва да вървиш напред, независимо от обстоятелствата," коментира Святогор.
"На моменти животът тук е труден, понякога непоносим, объркващ, неразбираем, едновременно смешен и съсипващ. Но колкото повече страдаш и се оплакваш, толкова по-малко енергия имаш, за да правиш това, което е нужно. Неудовлетворението е трудно за преодоляване, но за мен то е ободряващо и вдъхновяващо, кара те да продължаваш да търсиш. Много от приятелите ми мислят да заминат, да емигрират - и това е нормално. Аз самата съм бягала, защото в един момент тази среда ми се струваше непоносимо ужасна. Разстоянието помага да размишляваш върху нещата и да разбираш по-добре събитията и нещата, за които си загрижен", разказва тя.
Може би именно дистанцията е това, което позволява на тази фотографка да улови лицето на съвременната беларуска младеж по толкова успешен начин.
