Месец май започна със стряскащ социален контраст. Безброй млади хипстъри и застаряващи левичари в комфортния капиталистически Запад излязоха да отпразнуват деня на труда с комунистически знамена и символи - сърп, чук, Сталин, Че, Фидел, Мао...
Паралелно с манифестациите на възбудени крайнолеви тълпи из Великобритания, САЩ и Франция в реално време продължаваше колапсът на социалистическа Венецуела.
Видимият резултат от прилагането на утопичните идеи на марксизма и ленинизма се изразява с хиляди гладни и озверели хора по улиците на Каракас и други градове на латиноамериканската държава.
Тоалетната хартия е дефицитна стока, хората ловуват кучета, гълъби и плъхове за храна, а масовите протести срещу наследника на идолизирания от западните левичари Уго Чавес - социалиста Мадуро - са потапяни в кръв от репресивните сили на прогресивното правителство.
В същото време виждаме и резултата от фетишизирането на комунистическата идеология в Западния свят. Млади представители на буржоазията, опаковани в червено, крещят срещу капитализма и маршируват в Ню Йорк, Лондон, Париж...
Във Франция, на първия тур на президентските избори, кандидат с откровено про-комунистическа платформа като Меланшон, успя да се добере до внушителен и неочакван за мнозина резултат от близо 20%.
Милиони френски хипстъри от големите градове, разглезени от лесния живот в средната класа и в меката милувка на "социалната държава", индоктринирани от марксистки преподаватели, галопираха към урните с идеята, че твърд крайноляв завой за и без това доста лявата Франция няма да продуцира катастрофа с венецуелски мащаби.
Журналисти, активисти и холивудски звезди, които преди години буквално обожествяваха Чавес и цитираха неговото авторитарно управление като модел за политическо подражание, днес мълчат и се правят, че свирепият социалистически крах на Венецуела не се случва.
По-циничните от тях изпълзяват в публичното пространство с класическото левичарско оправдание: "Ама това не е истинският социализъм".
Крайнолеви протестиращи в САЩ
Във Великобритания една от водещите фигури на Лейбъристката партия - Даян Абът - съвсем сериозно каза в национален ефир, че Мао "е направил повече добро, отколкото зло". Тя отказа да поясни какво добро може да компенсира избиването на близо 70 милиона души.
В същото време комунистическата лудост на Ким Чен Ун и неговата Северна Корея продължава да застрашава мира в региона.
Тази тоталитарна държава е най-ярката илюстрация за патологията на социалистическата идеология.
Както казва Тома Соуел - "Провалът на социализма е толкова очевиден, че само интелектуалците могат да го игнорират".
Днес в Западния свят комунистическите сантименти са присъщи основно на университетски преподаватели, студенти от по-горните слоеве на средната класа, знаменитости, активисти, прогресивни политици.
Работническата класа до голяма степен изостави левите движения и се пренасочи към популизма, национализма и дори консерватизма.
Социалистическата реторика сега възбужда предимно Западните елити.
Тя се просмуква в медии и продукти на масовото развлечение. Екзалтира прогресивните активисти, мариновани в гъсто червения сос на хуманитарните науки.
Тук е заровено и марксисткото куче. Работническата класа се оттласква от лявото, защото вижда, че то е само декорация на елитите и няма реално качествено приложение.
А тези елити прегръщат социализма все по-силно. От една страна защото това е логичният резултат от десетилетия на неомарксистка пропаганда в западните университети. От друга - защото са разгневени от събития като Брекзит и избирането на Тръмп, и виждат крайнолявата емоция като силно оръжие.
Изследване от 2016-та показа, че в академичните среди на САЩ близо четири пъти повече преподаватели в социалните науки се идентифицират като марксисти, отколкото като републиканци.
Тази идеологическа асиметрия произвежда крайно изкривен интелектуален продукт. Книги, научни статии, филми, сериали, предавания, песни, речи са пропити от тропите на прогресивизма, който е просто ребрандиран социализъм.
Резултатът е опит за модерен, готин, младежки соц-продукт. И работи.
По-крайни левичарски фракции като одиозната организация "Антифа" не се задоволяват само с пропаганда и редовно прибягват до насилие, бунтове и разрушаване на частна собственост.
Изместването на мейнстрийм махалото толкова наляво не остава без резултати. Реакцията срещу опита да се пласира и продаде комунизмът като нещо готино ескалира в интернет.
Особено интересни са меметата с Пиночет, който е хвърлял комунисти от хеликоптери. Бившият лидер на Чили се превърна в меметичен аватар на анти-комунистическите послания в мрежата. Такива са още Рейгън, Доналд Тръмп и дори Дутерте, който по-скоро е вдъхновение на истинско тролене.
Съвсем не всички хора, които споделят "хеликоптерните" мемета и картинки с Пиночет са крайнодесни реакционери.
Много то тях са хора, които виждат двойния стандарт при оценяването на фашизма и комунизма и не са доволни от индулгенцията, която медии и интелектуалци дават на втората идеология.
Дъглас Мъри описа явлението като "историческа аномалия".
Само преди дни "Ню Йорк Таймс" пусна анализ, посветен на времето, когато "комунизмът вдъхнови човечността на американците". Това е лудост.
Възбудата на Запада по комунизма е продукт на заблуда и объркан морален компас.
В добрия случай това е само фаза. В лошия - физиономиите на Сталин и Фидел все по-често ще се мяркат по улиците на Ню Йорк и Лондон.
А в най-лошия? Е, него го виждаме в реално време - Венецуела.
От текста на Лебовски така и не се разбира кои са причините за това залитане към социализмът?!
Кривият внук на правилните соцкомунисти (или на слугите им - все тая) май, че се обиди от блестящата (както винаги) статия на Лебовски. Това е истината - комунизмът е най-големото зло на планетата, заедно със сестринските си идеологии: Националсоциализма и Фашизма. Комунизмът за 100 години изтрепа 100 000 000 души, а внукът и другите форумски членове на ЧервеноРусската сгань, сигурно ще кажат - Голема работа, то от болести умират повече! Народът правилно е казал: от комунист нищо друго не става... Винаги сме твърдели, че ТРЕБВА СВОЕВРЕМЕННО ДА ЗАКОПАЕМ КОМУНИЗъМА, защото иначе той със сигурност ще закопае България
Има два вида комунисти - едните са комунисти, а другите - антикомунисти. Като "уточнителя". Прдсто за уточнение
И пак за уточнение - въпросните два вида комунисти се срещат /виреят/ единствено в България. Вторият вид обикновено се познава по това, че славослови т.нар."Международна общност" /новото име на Коминтерна/ и повтаря като папагал всичко казано от нея. Като ги гледам такива, се сещам за едно момче, дето влязло в рекордите на Гинес, защото научило наизуст Корана. Следваше пояснение, че се амбицирало да научи арабски, за да разбере какво пише в него.
Dox, по-точен е един друг лаф - днес комунисти са тези,които не са успели да станат капиталисти.
А не ви ли притеснява,че в университетите, които съхранянат и развиват знанията на човечеството имат най-точна представа какно е капитализъм и какво е комунизъм и защо комунизма е по-висш стадий на развитие на обществото?
Към Кривия Макарон: Хайде,драги,обясни на нас,неандерталците,какво е комунизъм. Аз 24 години живях в неговото преддверие / социализма/ и бях щастлив, защото там мина детството ми.Обикновено човек обича детството си и не се интересува от политическата конюнктура. Но когато порастнах,видях и другата му страна – репресията. В мекия вариант,разбира се,не онзи, в който са я познали моите родители и особено техните родители. Но това е друга тема. И Хитлер е щипал децата по бузките с усмивка и те са били щастливи....докато навършат 18 години...
Дийф, Щом сме тръгнали да уточняваме - ако си обърнал внимание, обществено-икономическата система в последните няколко десетилетия вече не я наричат капитализъм. Вероятно защото няма общо с капитализма. За това, някак си така, мимоходом, правейки се на ударени с мокър парцал, официално я наричат "пазарна икономика". На куцо и сакато се предлагат "реформи" насочени към пазарна икономика. А тази пазарна икономика в развития свят се характеризира с огромно неравенство, силна концентрация на финансови ресурси във финансовите корпорации, безконтролно наводняване на пазара с ликвидност /познато още като "печатане на пари"/ довело до "Голямата рецесия" преди 7-8 години и пр. Капитализмът беше до едно време. Сегашното е все по-безпардонна, просмукана с егоизъм и арогантност тоталитарна власт на финансовия капитал.
А, Свински! Какво става бе, пич? Какво си се разсъскал така? Сериозно? Някой ти е свил розовите очила? И сега какво - кофти е да пълзиш по камъните в този вид? Е-е-е, голяма работа. Не се измъчвай толкова. Даже - сега е момента да опиташ да се поограмотиш малко. Ще видиш как след това розови очила няма да ти трябват. Пробвай бе. Ако трябва питай или викай. Ще помагаме. Няма страшно.
Свински, Гледам - много си се загрижил за здравето ми. Недей, защото аз отдавна съм казал "майната му" на въпросното здраве. Днес, в условията на т.нар. "капитализъм" опасностите за здравето са на практика безброй. Достатъчно е да се спомене, че съм принуден да консумирам храни произведени и търгувани от частници, та човек да се досети за мъдрото заключение на древните философи, че смъртта е единственото сигурно нещо на този свят. Още преди няколко хиядолетия хората по цял свят са проумели това, с изключение на САЩ. И това е разбираемо - те все още са в пубертета, докато останалият свят стои почтително и търпеливо чака да го изживеят. За това и там така силно се страхуват от смъртта. Даже - започват да вярват, че са безсмъртни. Абе - шубето си е голем страх! Я ми кажи - ти виждал ли си "злобна овца"? Питам, защото според мен овцете навсякъде по света са еднакви. Може би само в САЩ, където са уплашени до смърт от смъртта, овцете може да им се сторят злобни. Ами ..... американци, Сър!
Всеки, който е живял при Развитото Социалистическо Общество ще намери пълната аналогия с днешните времена. Само липсва идеологическият подход, който обаче успешно е заменен с антируска пропаганда и все по-плътното приближаване към някакви си евро-атлантичски ценности. Също както някога се громи малката правда, по новому корупцията. На младите се представя една лакирана фасада, зад която са си същите взаимоотношения.
Както казва проф.Иво Христов - докато комунистите се борят с комунизма, държавата си отиде. Ама на кого му пука днес за държавата? Това сега не е модерно. Държавата е всичко лошо, което можеш да се сетиш. Но като усетиш дебелия, започваш да вкаш: Ама къде е тая държава бе-е-е-е-е! Забелязъл съм, че в критични моменти към държавата се обръщат първо т.нар. "бизнесмени". Дето иначе врещят, че тя можела да помогне най-добре - като не пречи на бизнеса. Това следва да се разбира така: ако има печалби /келепир/, държавата да не пречи. Ако се случи така, че да се осерем /както се случва в 95% при всички т.нар. български "бизнесменчета"/ тогава държавата да идва да помага - разбирайте - данъкоплатците. И на това разни шегобийци все още му викат "капитализъм"!?!? Някои световно известни икономисти са охарактеризирали това явление с няколко думи - приватизиране на печалбите и национализация на загубите. Та, когато започнат да ви говорят с високопарни слова за "бизнес", уважаеми другарки и другари, да знаете за какво иде реч.