Той иска да спре емиграцията от мюсюлмански държави, да въведе данък на забулените жени и да забрани Корана. Той е с частичен индонезийски произход и боядисва косата си светлоруса. Той е вездесъщ в социалните медии, но живее като политически фантом под полицейска защита, като рядко води сам предизборна кампания и се твърди, че всяка вечер спи на различно място.
Той е структурирал партията си така, че е единственият член, което му дава свободата да остава преди всичко провокатор и безкомпромисен агресор, хвърлящ вербални бомби.
Герт Вилдерс, икона на крайната десница, е един от най-странните европейски политици, не на последно място защото идва от Холандия, една от най-социално-либералните държави на континента, с вековна традиция на насърчаване на религиозна толерантност и посрещане на емигранти.
Процентът гласове, които ще получат той и партията на изборите на 15 март в голяма степен ще покаже как крайната десница ще се представи на повратните избори във Франция, Германия и евентуално Италия по-късно тази година. Това в крайна сметка ще определи бъдещето на Европейския съюз.
Вилдерс е обещал да поиска "Nexit" референдум за това дали Холандия да последва примера на Великобритания и да напусне евросъюза.
"Холандия е донякъде водач, много тенденции се проявяват първо там," казва Ханс Анкер, холандски политически стратег, който е работил в Холандия и САЩ.
"Не бих изключил вероятността Вилдерс да стане премиер," допълва той. "Той е изначално непредсказуем."
Забележително е, че 53-годишният Вилдерс е успял да изгради цяло движение, въпреки редките си публични изяви. Живеещ под заплаха, след като полицията разкри заговор срещу него през 2004 година, той се е превърнал в изпреварил времето си политик. Вилдерс използва Интернет и социалните медии, за да комуникира с гласоподавателите, без думите му да минават през ситото на журналистите.
"Той е най-умният политик и стратег тук," казва Сара де Ланге, професор по политология в университета в Амстердам. "И е много умел. Много е добър в дебати, умее да работи с медиите. В международен план го сравняват с Тръмп, но при Вилдерс всеки туит е премислен и пресметнат. При Тръмп всичко е емоционално."
В момента партията на Вилдерс изглежда готова да спечели повече места в парламента от всяка друга или да се класира на второ място. Той обаче неведнъж е имал по-добри социологически резултати преди изборите, отколкото реални гласове на тях. Въпреки това, след като социолозите подцениха вероятността от Brexit и победата на Доналд Тръмп миналата година, никой вече не разчита на прогнози.
Големият въпрос е: дали Вилдерс, дори и да е победител на изборите или да се окаже на второ място, ще е склонен да сформира или да се присъедини към управляваща коалиция. От повече от 20 години никоя партия не е имала мнозинство за самостоятелен кабинет. Другите партии заявяват, че няма да си сътрудничат с него, а той демонстрира твърде малък интерес към компромиси и съвместна работа с други.
Това дали партията на Вилдерс ще спечели повечето гласове, или ще влезе в правителството, реално почти няма значение. Той вече е успял в едната от големите си амбиции - да тласне политиката в Холандия вдясно и да направи възможни дискусиите за спиране на емигрантската вълна и разпад на Европейския съюз, които доскоро бяха немислими.
Подобно на Тръмп, Вилдерс не се бои да казва неща по най-директния, причиняващ разногласия, презрителен и често пренебрежително-оскърбителен маниер. Подобно на Тръмп, много от неговите поддръжници се чувстват въодушевени и облекчени, че той изрича това, което те не могат да кажат, или чувстват, че не е редно да казват.
Миналата седмица Вилдерс се забавляваше публично да говори за "марокански боклуци" пред тълпа от репортери. Той определи хиджаба като "безполезно парче плат." Той е съден и осъждан за провокиране на дискриминация и оскърбяване на етническа група, но мина без глоба за това си закононарушение.
Стратегията му да бъде "партия от един човек" му позволява също да избягва правилата за финансиране на кампании и разкриване на дарения, което оставя неясни източниците на средствата му, въпреки че се смята, че получава финансиране от поне една американска консервативна група.
Вилдерс се описва като аутсайдер. В последните години, заради публични заплахи срещу него, Вилдерс е все по-изолиран. Той се вижда със съпругата си веднъж-два пъти седмично и е прекратил контактите с брат си, с който имат политически разногласия. Редките му публични изяви гарантират, че всеки път, в който той е на публично място, се предизвиква същински медиен цирк.
Миналата седмица отмени изцяло изявите си през кампанията след твърдения, че член на полицейската му охрана е заподозрян в разкриване на местоположението му на холандско-мароканска престъпна група.
И все пак той успява да пътува и да изнася речи извън Холандия, включително и на конгреса на републиканците в Кливланд, където говори на "Партито в чест на Майло Янопулос" - общност от лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални, подкрепящи Тръмп.
Велдерс често пътува до Израел, към който изпитва дълбоки симпатии, след като е прекарал месеци в Кибуц (селскостопанска комуна в Израел) като младеж. Политическите му съидейници го описват като поддържащ тесни приятелски връзки с десния израелски премиер Бенямин Нетаняху.
С течение на времето политическите позиции на Вилдерс са се втвърдили, казват неговите колеги. Той е дошъл в Хага през 1991-1992 г. като парламентарен асистент в масовата консервативна партия, тогава ръководена от Фриц Болкестайн.
"През 2012 позицията му беше - без нови джамии в Холандия; сега е за затваряне на всички джамии," коментира Мичиел Сервес, член на Лейбъристката партия в парламента, който е работил с Вилдерс. "През 2012 беше за ограничаване на броя търсещи убежище до 1000 годишно; сега е категорично против каквито и да е нови кандидати за убежище."
Писателят Коен Дамуис, чиято книга "Пътища към Вилдерс" проследява възхода на Вилдерс, заявява, че политикът се носи на вълната на "перфектна буря." Стихиите включват обхващащата цяла Европа емиграционна криза, усещане, че членството в Европейския съюз е струвало твърде много на Холандия, и загуба на вяра, че традиционните политически партии имат отговори на въпросите на гражданите.
Е. С. Хендрикс, политически социолог, който сътрудничи на новата крайнодясна партия "Форум за демокрация", казва, че безпокойството от емиграцията и загубата на илюзии за Европейския съюз са масови. "Определени групи в холандското общество имат проблеми с интеграцията," заявява той.
Същевременно емигрантите струват скъпо на холандците, тъй като държавата има щедра система за социални помощи и плаща за образованието на пристигналите бежанци, както и за здравеопазването, жилищата и храната им.
"Ако определени групи дойдат и не говорят холандски и не споделят нашите ценности, ако те не се интегрират, това е сериозен проблем," коментира той.
Холандия с религиозната си толерантност и относителен просперитет (безработицата е сред най-ниските в Европа) изглежда като необичайно място за възход на крайната десница.
Дългогодишен колега на Вилдерс в парламента - Хари ван Бомел - казва, че не може да се отрече, че политическите ветрове са се променили и работят в негова полза. "В тази страна се подценява броят на хората, боящи се от исляма," коментира той.
Този обрат донякъде се дължи на усещането за шок от убийството през 2002 година на десния политик Пим Фортейн, и две години по-късно - убийството на режисьора Тео Ван Гог. И двамата се изказваха провокационно и критично по адрес на емигрантите.
На този фон Вилдерс сформира собствена партия и започна да търси по-широка аудитория. Сега той има райони, в които е особено силен, в почти всяка част от страната.
Докато Вилдерс стартира кампанията си този месец в един от силните си райони - предградието Спийкенисе на Ротердам, поддръжниците му стоят със скръстени ръце в студената сива утрин на централния площад. На улицата продавачи предлагат прясна херинга, а полицейска охрана се опитваше да удържа тълпата от журналисти.
Сред тълпата е и Йег Ван Хаперен, 66-годишна бивша пощенска служителка, която се оплаква, че цените са се вдигнали, но пенсиите не са мръднали от предишните им нива. Подобно на много други холандци, тя смята, че Вилдерс отива твърде далеч в заклеймяването на исляма, но "границите наистина трябва да бъдат затворени," коментира тя.
"Що се отнася до бежанците," допълва тя, "когато те наистина идват от военна зона, бих казала ‘елате' и бих ги посрещнала охотно. Но тези, които идват сега, не са от военна зона и трябва да си вървят обратно в родината си" - категорична е тя.
Носят се слухове, че Вилдерс може да посети родния си град Венло, но изглежда, че той се е дистанцирал от единственото място, където индонезийският произход на родителите на майка му е публично известен.
Малцина въобще са срещали родения в града политик, а самият град остава своеобразен остров на постепенно изчезваща датска традиция на толерантност.
