Миналата неделя Санна Марин, 34-годишната лидерка на финландската Социалдемократическа партия, стана най-младият министър-председател в света и третата жена начело на правителство във Финландия. Междувременно снимката на петте жени, които оглавяват партиите от управляващата коалиция в страната - четири от които са под 35-годишна възраст, обиколи световните медии.
И в един момент светът се оказа, че откри на картата си Финландия, обозначена като феминистка утопия.
Финландия може да се окаже на километри напред, що се отнася до правата на жените спрямо много държави по света, но страната далеч това феминистичното царство, което може да си представят мнозина.
Вярно, Финландия е един от пионерите, що се отнася до правата на жените. През 1906 г. тя става първата държава, която разширява правото на глас сред жените, която дори им позволява сами да се кандидатират за избираеми позиции.
Жените влизат масово в работната сила след Зимната война - военният конфликт между Финландия и Русия, продължил от ноември 1939 г. до март 1940 г., за да помогнат за изплащането на натрупваните военните дългове на страната към Москва. След това те така и не се връщат обратно до печката.
Но ако погледнете под повърхността, финландското общество все още е далеч от този баланс между половете. Работният живот е бил и остава полов - съществуват така наречените мъжки и женски области и, както и на други места, съществува значителна разлика в заплащането между мъжете и жените, които изпълняват една и съща работа.
Едно скорошно проучване върху насилието над жени в Европа установява, че Финландия се нарежда на вотор място по насилие спрямо жени, докато вълната от обвинения под хаштага #MeToo разкри начините, по които сексуалният тормоз се нормализира във финландското общество.
Визията на ново правителство, ръководено от пет жени политически лидери, вероятно носи надежда за мнозина, че по тези проблеми ще започне да се работи. Фактът, че са избрани, показва, че живеят в страна, в която жените се насърчават да се кандидатират. За това говори и фактът, че около половината депутати в новия парламент също са жени.
Всичко това говори, че самото общество вероятно е готово за промени.
Все още е рано да се разказва какво обаче ще може да постигне новото правителство на Финландия. Страната може да е постигнала напредък на хартия, но всичко, което е постигнато, също може да бъде отменено. Пример за това съвсем лесно може да се види в САЩ при смяната на президентите.
Най-малкото - Финландия вече е преживявала подобни амбиции за промяна. През 2000 г. левият политик Тария Халонен беше избрана за президент, а 6 години по-късно беше и преизбрана. След края и на втория й мандат обаче дойде времето на Саули Нийнистьо - кандидатът на консервативната партия "Национална коамиция" и махалото се обърна в другата посока.
В цяла Европа избирателите все повече се обръщат към консервативни партии за успокоение по време на бурните политически времена, когато демокрацията изглежда е подложена на изпитание. Те искат силна "бащина фигура", на която да могат да разчитат и да се осланят във времената на несигурност.
Финландия не е имунизирана срещу тези тенденции. Колкото и да е прогресивно настоящото правителство, рискът е, че на следващите избори ще има обратен резултат и връщане на надеждната "бащина фигура" остава.
"По-простите времена", за които копнеят много десни избиратели, отдавна са отминали. И наистина, издигането на Марин на министър-председател е свидетелство за това колко се е отдалечил света от онази ера, в която политиката е била ексклузивно мъжки клуб.
Марин, която израства в бедно семейство, също е жив пример за това, че - в държава на благосъстояние като Финландия - е възможно да се развие кариера в политиката без дебели връзки и дълбоки джобове.
Един от многото рискове пред нея е тя се да превърне именно в събирателна мишена за всички консервативни атаки - самата тя е феминистка, социалдемократ, твърде млада и идва от "семейство на дъгата" с две майки - всичко това, което по-консервативните избиратели обичат да мразят.
Финландия измина дълъг път. Но да бъдеш по пътя към прогреса не е същото като "утопия". И би било опасно за прогресивните избиратели да обявяват победата твърде рано.
