Бурки, ИДИЛ и ислям - за Садия Азмат противоречията около тези думи в Европа не са нещо, от което може да се избяга. На фона на надигащата се по целия континент ксенофобия, тези думи се превръщат в нещо като тежко клеймо. Но не и за нея. За нея те са просто източник на някои от най-добрите й шеги.
"Удобно ми е да прикривам косата си по същия начин, по който вие се чувствате удобно да прикривате ц*ците си. И не мисля, че ми е работа да казвам, че вие сте потискани и експлоатирани от сутиените си... Разбира се, слагам границата с покриването на лицето си. Все пак съм комик и трябва да е ясно къде да слагам микрофона, докато говоря", изстрелва тя в едно от своите шоута.
Нейната работа, казва 29-годишната Садия със своя плътен глас и акцент от Източен Лондон, "е да се забавлява". Тя носи джинси, светло розова забрадка и фин грим. "Но ако това, което казвам, може да отвори умовете на хората, това е страхотно."
Все по-голям брой жени като нея, която има шоута повечето вечери от седмицата, а освен това има и свой подкаст, озаглавен "Няма място за младите жени", използват хумора, за да се противопоставят на предразсъдъците и да хвърлят светлина върху това какво е да бъдеш млада жена и мюсюлманка в днешна Европа.
В момент, в който популистките партии и правителства на континента излизат с гръмки ислямофобски или антиимигрантски послания, мнозина застават усещат все по-голяма нужда от това да намерят своя глас и да разкажат своите истории като контрапункт на гръмката пропаганда.
"Някои хора си мислят, че родителите ми ме карат да нося забрадка, но това не е вярно. Никой в моето семейство не носи забрадка и дори на тях не им допада особено, че аз нося. Понякога, когато излизам от вкъщи ми казват: Защо си я сложила тази забрадка? Хората ще си помислят, че искаш да взривиш автобуса...", казва тя пред публиката.
Когато тя излиза на сцената, основната й цел е просто да поеме наратива в своите ръце - нещо, което много хора като нея усещат все по-рядко.
"Мюсюлманските жени, живеещи в Европа, са изправени пред тройна заплаха от дискриминация: предубеденост срещу етническата им принадлежност, религия и пол. В една такава вече враждебна среда, в която за мюсюлманите изначално се смята, че "не споделят европейските ценности, жените са особено уязвими", казва Георгина Сиклоси, говорител на Европейската мрежа срещу расизма.
Подобна е и ситуацията с Шазия Мирза - също комик във Великобритания. Тя не е част от голямата вълна на мигранти, заляла Европа в последните години.
Тя е родена и отраснала в Бирмингам, а семейството и е с пакистански произход. Въпреки това спрямо нея се прилагат същите стереотипи, каквито и за бежанците от Близкия изток и Северна Африка. Съответно тя не пропуска да си прави шеги с това.
"Когато за пръв път дойдох в Америка, жената, която трябваше да седне до мен в самолета, отказа. Бях си сложила забрадката. Погледнах я и й казах: Ще седна в този самолет, ще го взривя и ти си мислиш, че ще си на по-сигурно място, ако седиш три седалки по назад?!"
В скечовете си тя се шегува и със собствената си култура и със стереотипното мислене на семейството й: "Родителите ми много искат да ме видят омъжена. Проблемът е там, че мъжете мюсюлмани не искат да се женят за мен, защото... говоря. Изглежда това е проблем за тях."
"Но родителите ми така и не ме научиха нищо за мъжете. И до днес не знам нищо за мъжете. За пръв път целунах мъж на 25. Вторият път бях на 30. До 40-годишна възраст може и да получа пръстче... А за 50-ия си рожден смятам да подаря химена си на Палестина, за да го ползват за противоракетна отбрана... Понякога се притеснявам, че ще умра девствена и заедно с още 71 такива жени като мен ще трябва да съм награда за някой взривил се терорист..."
В този контекст мюсюлмански творци, комици и активисти говорят за сложността на собствената си идентичност и опит като жени, имигранти, мюсюлмани в Европа.
Единственото оръжие, което могат да използват, е хуморът. Чрез него те директно могат да хвърлят светлина върху несъответствията и ирониите на антиимигрантската реторика.
"Обичам с комедията си да разтърсвам нещата", казва родената в Иран датска комедиантка Ели Джокар. Тя представя части от двата свята, в които живее - от една страна, са гъстата й черна коса и дълбоките зелени очи, фино подчертани с типичен за Близкия изток грим, а от другата - татуировките по ръцете й.
Нейното комедийно шоу е първото в страната, водено от мюсюлманка, а най-общата мишена за нейните шеги са екстремистки настроените, анти-мюсюлмански политици.
Така например в една от шегите си започва да се преструва на майка си - дълбоко религиозна и традиционалистки настроена жена - и през нейния образ започва да обяснява действията на датската министърка на интеграцията Ингер Стьойберг, известна с острите си антиимигрантски позиции и с това, че още не си е намерила мъж.
"Горката Игнер... тя така и не се омъжи. Ако я огряваше малко по-често, едва ли щеше да е толкова ядосана на света..."
"Когато се преместих в Дания през 80-те години, тук приемаха бежанците с отворени обятия. Всичко това се промени през 2015 г., когато правителството влезе в коалиция с Датската народна партия и започна да прокарва имиграционните реформи, които представят мюсюлманите като заплаха за европейските ценности", казва Джокар.
Оттогава страната издаде забрана за бурките и изсипа купища пари за кампании, подтикващи жените мюсюлманки "да се присъединят към датското общество" и да свалят забрадките си.
Правителството въведе и противоречиви политики спрямо онези квартали, определяни като гета, където масово живеят имигрантските общности. Така за тях езиковите курсове по датски са задължителни, а често присъдите за престъпления са по-строги. Мнозина критици на правителството определиха мерките като асимилация и принудителна интеграция.
С комедийното си шоу Джокар казва, че цели да отклони хората от създаваните стереотипи и лесни обобщения за мигрантите, породени от страх, и да предефинира това какво е да си мюсюлманин в Дания.
"Много хора смятат, че на мюсюлманските момичета не им е позволено да говорят", казва Джокар и допълва, че иска да им покаже, че това съвсем не е така и че има примери за силни жени в мюсюлманския свят.
Разбира се, всичко това не остава без последствия. Тя публично е била атакувана от италиански политици от популистката партия "Лигата", а в един момент е принудена да си наеме бодигард заради получени заплахи от хора от самата мюсюлманска общност в страната, които са недоволни от начина, по който тя представя исляма.
Но хуморът, настоява тя, може да премахне бариерите и нещата вече са започнали да се променят. Самата тя вярва, че дори вече има поставено начало на истински и смислен дебат за бъдещето на мюсюлманите в Европа.
За мюсюлманските жени, един от начините да се направи това е да разкажат собствените си истории, казва тунизийската карикатуристка Такуа Бен Мохамед, която живее в Италия.
Нейните карикатури са силно повлияни от живота й в Европа. Така например в една от тях тя се шегува, че не на всеки му отива да носи черно. На нея например черното би й седяло като на булка от "Ислямска държава". В друга рисува разтревожените погледи на пътниците в автобус, вперени в основната й героиня, която просто казва молитва, завършваща с "Аллах Акбар" - "Слава на Бога" - фраза, която за немюсюлманите се свързва преди всичко с терористични нападения.
Нейната надежда е, че в едно поляризирано от темата за мигрантите общество, комедията ще е решаващият фактор, който ще снеме напрежението.
