"Много хора го бъркат това нещо, но голямата ми любов не е музиката. Голямата ми любов е сцената и аз обичам да бъда на нея по всякакъв начин."
Няма човек, който да се е докоснал с цялото си същество до някакъв вид изкуство и то да не е оставило траен отпечатък в живота му. Друго е обаче, когато то се превърне в житие, в смисъл, в двигател на всички последващи действия, водещи до едно - сцената.
Думите по-горе са на една млада жена, която успява толкова категорично да се заяви като артист, че вече трудно може да остане незабелязана.
Тя е Керана от "Керана и космонавтите", а между участията на групата се спира за малко в орбиталната станция на Webcafe за един разговор за сцената, изкуството и... Тайланд.
Първата ми "среща" с Керана беше от малкия екран. Участието ѝ в един от българските музикални формати позволи на повече хора да се докоснат до нейния талант, а изпълнението ѝ на песента "Аз ли съм или не съм" ме остави без дъх за известно време. Със сигурност не съм била единствената.
Керана е изключително енергичен човек. Неспокойната ѝ, динамична същност се усеща не само на сцената, но и в разговорите с нея, пропити с особен пламък - онзи на вдъхновението и решимостта.
Изненада - Керана не е истинското ѝ име, а артистичен псевдоним. Появява се случайно. Чува го и много ѝ допада, а впоследствие се оказва, че нейната прабаба, която е от странджанския край, се е казвала по същия начин. Появява се на сцена с него, защото смята, че нейното собствено е нещо много лично, което не иска да споделя публично. Прави го не от суета, а за да се самосъхрани.
Когато я слушам как пее, не ми идва на ум, че би могла да се занимава с нещо различно от музика. Керана толкова дълбоко умее да се свързва с песните, които изпълнява - понякога ужасно динамични, понякога нежни и лирични, че гласът ѝ успява за секунди да те прати извън пределите на Земята и след това да те върне на нея със страшна сила.
От първи до четвърти клас учи в музикална паралелка, тъй като талантът ѝ бива забелязан от нейните близки. Там свири на цигулка, към което я насочва нейният баща - купува ѝ "Четирите годишни времена" на Вивалди и ѝ ги пуска.
"И аз каквато съм чувствителна и емоционална - ревах, смях се. Била съм на шест. Много се свързах, много ми хареса и с един патос погледнах баща ми и казах: "Аз ще свиря на цигулка". Тогава така ме изменти, защото той много искаше да свиря на цигулка. Но никой не ми каза, че като го взема този инструмент, въобще няма да свиря така", разказва ми певицата.
Когато вижда съученичките си, струпани пред пианото в класната стая по време на междучасията, решава, че трябва да свири и на пиано. Заявява това на майка си и става единствената, която учи едновременно два инструмента.
Керана е благодарна за решението на родителите си да учи в музикална паралелка, защото по думите ѝ на нея в момента "се клатушка" цялата ѝ кариера. Освен това нотната грамотност помага на певицата да е по-пълноценна в работата си.
Днес вече е оставила цигулката зад гърба си, но пианото все още присъства в ежедневието на певицата. Не се определя като виртуоз, а и няма намерение да се превръща в такъв. То е средство, което сега я улеснява в писането на песни.
"Не ми е приоритет да свиря, а по-скоро да се насоча към театър или кино, освен че ще пея. Сцената е мястото, на което се чувствам най-добре, мястото, на което се чувствам себе си. Обичам я", казва Керана.
По време на обучението ѝ в музикалната паралелка се предполага, че всяка нейна следваща стъпка ще е свързана с музика. Но с времето някак се отдалечава от нея. Завършва английска гимназия в родния си град Пловдив и заминава за Германия, за да учи Музикален мениджмънт - нещо, което впоследствие разбира, че не е за нея.
"В главата си се борех с някакви предрасъдъци, че не можеш да си артист. Че не е достатъчно престижно. Имах такъв проблем с това нещо, който не знам кой ми беше създал, но много дълго време живеех с тази мисъл. Затова реших да уча нещо такова и впоследствие да ми помогне да се менажирам, но уви не се получи", споделя певицата.
Признава, че много трудно би могла да е от другата страна. Разказва ми как е изпитвала искрена ревност, когато е наблюдавала как други излизат на сцената, а тя остава зад кулисите. Описва това чувство като нездравословно - появи ли се, трябва да ти е ясно, че "не се движиш в правилната посока".
Преди окончателно да се върне в България Керана заминава на професионален стаж в Тайланд. И ето там започва истинското приключение, разделящо живота ѝ на две - този преди и този след престоя ѝ в азиатската държава.
Към края на стажа, който кара заедно с колеги от германския университет, певицата решава да остане в Тайланд абсолютно сама, без телефон и пари, с предплатена квартира за две седмици, която е без прозорци, и изтекла здравна застраховка. Няма идея дали ще може отново да си купи билет, за да се върне в Европа, но усещането ѝ, че това е правилното решение, е толкова силно, че тя му се доверява напълно. Всичко се случва по време на Коледните празници и така празнува Нова година с хора, които познава от пет дни, но превърнали се след това във важна част от живота ѝ.
"Има една ментална спирачка, която трябва да превъзмогнеш. В момента, в който го направиш, всичко вече е възможно", казва певицата.
Затова нарича и този период от живота си преломен, защото успява да се справи сама. Вижда сила в себе си, която до този момент е била дълбоко скрита, и спира да прави компромиси с желанията си.
"Тайланд ми даде страшно много. Мисля, че това ме формира като човек. Можеш да разделиш живота ми на две части - има ера преди това и ера след това. В момента нямам нищо общо с момичето, което бях тогава. Абсолютно не знаех коя съм. Бях неориентирана и нямах ключа за нещата, които бяха заключени в мен", разказва Керана.
В крайна сметка се прибира в България, а тук я чакат толкова приключения, за които дори не подозира.
Тук се случва "Керана и космонавтите" - групата, за която говори с обич, преплетена с хъс за нови песни и надежда.
Тя и членовете на бандата се сработват толкова бързо, че след третата репетиция решават да направят концерт. Лека-полека ги канят на събития, фестивали и така до днес, когато след две години от стартирането на проекта пловдивската банда е на път да издаде и дебютния си албум.
Текстовете на песните са почти изцяло на Керана, която не е особен почитател на стиховете в рима.
"Липсва ми искреността. В един искрен разговор, когато някой излива душата си, той прави грешки и не използва перфектните думи на перфектните места много често. Трябват му много повече думи, за да обясни от какво има нужда. Точно това го прави искрено и истинско, затова искам да запазя това нещо в текстовете - тези малки грешчици, тези малки особености и несъвършенства", обяснява певицата.
Но въпреки вдъхновението, което черпи от хаоса, Керана не може да скрие първата си любов - сцената.
"Много обичам да усещам хората. Да изляза на сцена, да ги почувствам. Да им дам една енергия и те после ми я връщат обратно. И колкото повече им дадеш, те толкова повече ти връщат. Много е магично", споделя певицата.
Зад гърба на групата застава Стефан Вълдобрев, когото Керана приема като ментор и човек, на когото искрено се възхищава. Говори за него с особено силна емоция и един ден мечтае да направи за някого това, което той е направил за "Керана и космонавтите".
"Във всяка една индустрия, когато някакви хора са се домогнали до власт, слава или каквото и да е, много ревностно я пазят. При Стефан не е така. Той не смята, че това е нещо, от което имаш определено количество и ако дадеш, ще останеш с по-малко. Не, напротив - чу ни, хареса ни, наблюдаваше ни определено време и ни подаде ръка, защото повярва в това, което правим", разказва ми Керана.
С Вълдобрев се срещат и на сцената на пловдивската опера, където певицата играе главната роля в мюзикъла на Андрю Лойд Уебър "Евита". Първоначално се явява на кастинг за друга роля, но толкова я харесват, че ѝ предлагат да влезе в тази на самата Евита и то без никакъв предишен опит в този вид изкуство.
След този свой успех в рамките на една година тя участва в различни проекти и още една голяма роля в мюзикъл - тази на Мария Магдалена в "Исус Христос суперзвезда". За жалост пандемията от коронавирус възпрепятства премиерата му, а Керана с нетърпение очаква новата дата.
Периодът на доброволната изолация и забраната на всички културни събития описва като много тежък.
"Моментът на застой е много страшен, тъй като тогава най-много се съмнявам в себе си. Защото всеки път, когато действам, движа и правя неща, виждам, че се получава. А дори и да не се случи, откривам грешките - защо не се е получило и как да го оправя. Не мога да почивам на този етап от живота си - нещото, което ме накара да съм щастлива, завършена, пълноценна и удовлетворена е това, което правя в момента", споделя Керана.
Тази енергия усещам и в разговора ни, преди той да прекъсне принудително. Животът на артиста - телефонът ѝ губи обхват, докато пътува за участие с групата към Шумен. Към поредната сцена, все така скъпа като всяка друга.
А заради собствената увереност на Керана, останах с усещането, че все по-често ще виждаме Керана там, на любимото ѝ място и пред публика. Няма как да е другояче. Просто няма.
Ако искате да чуете на живо "Керана и космонавтите" може да го направите на 13 октомври от 21 часа в бар "ПЕТЪК".
