На 29 ноември 1981 г. красивата и талантлива актриса Натали Ууд, тогава 43-годишна, изчезва от семейната яхта The Splendour, намираща се близо до остров Санта Каталина край бреговете на Калифорния. Тялото ѝ е открито скоро след това във водите на Тихия океан, само на километър и половина разстояние от яхтата.
По онова време са се носили немалко слухове какво се е случило, защо се е случило, и дали някой - различен от самата Ууд - може да е отговорен за нейната смърт. Фокусът на вниманието почти незабавно се насочва към нейния съпруг Робърт Уагнър, който по това време е на 51.
Ууд се е омъжвала за него два пъти. Първият им брак — от 1957-а, е продължил само 5 години. Вторият, започнал през 1972-а, е изглеждал по-солиден и изпълнен с любов, поне до ненавременната смърт на актрисата.
След инцидента е имало разследване, но то е било прекратено само след две седмици, когато съдебният медик Томас Ногучи е обявил, че Ууд се е подхлъзнала и в резултат на това се е удавила.
Към момента на изчезването й е имало само още трима души на яхтата - нейният съпруг Уагнър, актьорът Кристофър Уокън и капитанът на яхтата Денис Давърн. И тримата са били разпитани и са казали на следователите какво знаят. Подозренията и хипотезите за събитията във въпросната нощ са останали, но не е имало основания да се счита, че смъртта на Ууд е била нещо различно от нещастен случай.
Уагнър първоначално е разказал своята версия за случилото се пред следователите веднага след инцидента. Той е отрекъл да е свързан по какъвто и да е начин със смъртта на Ууд.
30 години по-късно, през 2011, шерифът на Лос Анджелис отново възобновява разследването, като се позовава на "сериозни нови улики".
Разследващите не казват какви конкретни "нови улики" са налице, но от публично достъпната информация изглежда, че вероятно ги вълнуват поне три фактора:
1) постоянно променящите се истории на единствените свидетели;
2) скорошни натъртвания, отбелязани в доклада от аутопсията на Ууд — по тялото, ръцете и лявата буза, които биха могли да отговарят на следи от побой;
3) мълчанието на нейния бивш съпруг Уагнър — който категорично отказва да разговаря с разследващите, но е последният човек, който я е видял жива.
Трудно е обаче да си представим как някой от тези фактори ще доведе до сериозен напредък в разследването десетилетия по-късно, или как което и да е от тези неща може да се приема за "нови улики".
При възобновяването на разследването през 2011-а, агентът на Уагнър разпространи изявление. В него се казваше, че семейството на актьора вярва, че шерифът на Лос Анджелис ще "прецени дали има нова информация във връзка със смъртта на Натали Ууд Уагнър, дали тя съответства на реалността и дали идва от достоверен източник или източници, и няма просто да се опитва да се възползва от 30-та годишнина от трагичната ѝ смърт".
До този момент Уагнър все още не е арестуван, но около случая се заговори и през 2018-а.
Това стана след като говорител на полицията в Лос Анджелис разпространи изявление в четвъртък, че Уагнър вече е "представляващо интерес лице", защото нови свидетели са дали показания, които "описват нова последователност на събитията, случили се на яхтата във въпросната нощ".
Пред предаването „48 Hours” на CBS лейт. Джон Корина от полицията на Лос Анджелис казва, че според него Уагнър „постоянно е променял с по нещо историята си и неговата версия за събитията просто не звучи достоверно". И ето, че смъртта на Натали Ууд отново е на дневен ред, 37 години по-късно.
Разследващите видимо разчитат на капитана на яхтата Давърн, който през 2011-а признава в интервю за "Today Show" на NBC, че е излъгал по време на първоначалното разследване. Неговите нови твърдения са, че е имало борба на яхтата, която по някакъв начин е довела до смъртта на Ууд.
Запитан защо е проговорил 30 години по-късно, той казва: "Опитвах се да разкрия информацията за това в продължение на много години, но никой не се интересуваше — досега".
Въпреки че предаването, посветено на смъртта на Ууд, вероятно ще е пример за качествена телевизия, е по-добре да не се слага знак за равенство между телевизионни теории и спекулации, и доказателства, необходими за успешно съдебно преследване.
Първо, важно е да се отбележи, че "представляващо интерес лице" е просто определение за човек, който е разследван от полицията и е обект на специално засилено внимание. Това не означава, че въпросният човек е обявен за "заподозрян" или "обвиняем" - човекът, пряко обвинен в извършването на престъплението.
Дали случилото се е шокиращ, нещастен и трагичен случай? Или е нещо по-зловещо — примерно убийство? Това се стремят да установят разследващите, 37 години по-късно.
Но как подобен случай би могъл да се пренесе в съда в наши дни? Просто е - според американското законодателство няма давност за убийство. Държавата може да извършва наказателно преследване за него по всяко време.
Но независимо колко години по-късно се води такова дело, правилата за уликите и доказателствата остават същите. Първо, необходимо е да се докаже обвинението "отвъд каквито и да е приемливи съмнения". Тоест твърдения, инсинуации и смяна на хипотези просто не са достатъчни.
Второ, въпреки че обвинителите в никой момент не е задължително да доказват мотиви, любопитните хора винаги искат да научат повече. Съдебните заседатели биха се запитали защо човек, който се е женил два пъти за една жена, би искал смъртта ѝ. Ако властите не са могли да отговорят на този въпрос вече близо 40 години, изглежда малко вероятно неоспорим аргумент по вълшебен начин да излезе на бял свят точно сега.
Трето, съдебните заседатели държат да чуят убедителни доказателства. Капитанът Давърн може и да е променил своята версия за събитията 30 години по-късно, по време на разследването през 2011-а за доказване на престъпление, но сега той би бил изложен на цял куп въпроси от опитни адвокати: "Тогава ли лъжехте, или лъжете сега?", "А, между другото, колко пъти сте били разпитвани в последните над 30 години? Дали някоя от тези версии отговаря на тази, която решавате да разкриете сега?" и т.н.
Трудно отговорите на бившия капитан на яхтата на такива въпроси биха били особено убедителни.
Що се отнася до Уагнър, той просто отказва да говори. В американското право съществува така наречената Пета поправка на Конституцията, която му дава абсолютно право да запази мълчание — за да не свидетелства срещу самия себе си.
Разследващите може да са недоволни от това или дори да го считат за подозрително, но няма съдебни заседатели, на които да бъде позволено да приемат мълчанието му като признание на вина. Всъщност съдията изрично ще нареди на заседателите да не го правят. Разследващите може да не харесват това, обществеността може да гледа накриво Уагнър заради това, но мълчанието му е най-адекватната стратегия на поведение и не може да бъде използвано срещу него.
Накрая, по въпроса за уликите и доказателствата: колко други свидетели могат да осигурят държавните обвинители и какво ще помнят още те? Доказателствата обикновено губят давност след почти четири десетилетия. Освен това дали някой свидетел, осигурен от държавата в потенциално обвинение срещу Уагнър, ще може да каже, че е разказвал тази си версия за събитията и преди? И ако не го е правил, защо не? И защо я разказва сега?
Това не променя факта, че много хора вероятно лесно биха повярвали в убедителните теории за евентуалната вина на Уагнър. Но същевременно трябва да се помни един важен факт: холивудските теории и присъди в съдебна зала са толкова далеч от реалността, колкото противоречащите си истории, които Давърн е разкрил пред разследващите през 1981 и през 2011 г.
Макар че този смъртен случай, като всяко потенциално убийство, може да бъде разследван и да прерасне в съдебно дело по всяко време, много съмнително е точно обвинението срещу Уагнър за смъртта на Натали Ууд да стигне до съда. А дори и ако това се случи, колкото и малко вероятно да е, разумните съмнения вероятно ще надделеят като аргумент.
