Даниел Ненчев оставя впечатление за човек, който не се спира на едно място. Затова и разговорът ни започва в шоурума на датската компания за аудиовизуална техника Bang & Olufsen, където като в галерия разглеждаме част от най-добрите системи в света на аудио и видеотехниката. Продължаваме да говорим в метрото - всеки на път към останалите си служебни задачи, и довършваме в телефонни разговори и фейсбук съобщения.
Даниел Ненчев е истински мултимедиен човек, който непрекъснато прескача от платформа в платформа. Познаваме го като телевизионен водещ на предаването "Денят започва с култура" по БНТ 1, в което дълго ни запознаваше с последните новости от културната сфера. Чели сме го в егоист и редица други печатни и онлайн издания. Слушали сме го по радиото.
Затова и предаването "Мултимедия" по Bulgaria On Air, на което е автор и водещ от началото на годината, му пасва като добре ушит костюм. Там той разглежда теми от света на киното, съвременното изкуство, литературата, музиката и новите технологии. Място, на което един толкова подвижен човек може да седне удобно за няколко часа, обграден от интересни гости и любими теми.
Междувременно работи по книга (дори две), помага на платформата за плакатно изкуство plakatkombinat.com и споменава ей така, между другото, че има няколко идеи за филми.
Как се разви за половин година предаването "Мултимедия"?
Внимателно предложихме на зрителите нещо ново - повече теми свързани с културно-творчески индустрии. Например дизайн и архитектура. Сфери от живота ни днес, които хем движат икономиката, хем променят средата качествено. Заложихме и на повече съвременно изкуство, пътешествия, музика, интересни събития от света, бъдеще. Подобни теми според нас подхождат повече на съботно-неделния ефир, вместо злободневните. Оказа се, че има доста хора, които имат нужда от подобно предаване.
В началото имаше идея студиото да функционира и като пространство за изложби. Осъществи ли се този замисъл?
Е, да! Започнахме с идеограмите (илюстрация по първата буква на дадена дума) на художника Дамян Дамянов от страхотния му проект "Под езика". И понеже са свързани с най-различни посоки - нови технологии, четене, градска култура, фалшиви новини, генетика, изкуството на Кристо и т.н. - преди ефира на всяко предаване, според темата му, сменяме и произведенията, които да се виждат на екран. Затова, произведенията на Дамян останаха през целия сезон. Но вече сме планирали още изложби в студиото - със съвременна българска калиграфия, с графикатурите на Иван Газдов, с нова българска типография. От новия сезон през септември и изложбата в студиото ще е нова.
Работили сте за всички възможни медии - печатна, радио, телевизия, онлайн. Телевизията ли е най-близка до вас?
Ето, работя като Мултимедия! Най-комфортно съм се чувствал в радиото. Чрез правенето на по-задълбочени статии или пък интервюта за списания или дигитални медии - усъвършенстваш и себе си, преди да се публикува пред читателите стойностен материал. Както казва професор Людмил Димитров, който нищо не е писал - той нищо не знае.
Телевизията обаче в най-голяма степен е медиен инструмент за споделяне на ценно знание, идеи, посоки и съдържание с възможно най-много хора. Доста колеги гледат на телевизията като на спортно състезание за привличане на бройка зрители. Ние се опитваме заедно с аудиторията да се обогатяваме и да се вдъхновяваме. Иначе, ако използвам още малко спортна риторика, телевизията е като футбола - чудесна, отборна игра. Зависи от работата на много хора зад кадър. И когато се получава добре и смислено, е доста удоволетворяващо.
Как се насочихте към темите в сферата на културата?
От списание егоист. Не знам дали днешните тийнейджъри могат да си представят свят без интернет, личен телефон и кабелна телевизия. Само с две телевизионни програми. Като по-малък ме интересуваше основно да играя и да гледам футбол и да чета книги. Мислех да ставам спортен журналист, като Борис Касабов, който коментираше световното през 94-та. И в този скучен делник за нас, децата на 90-те, изведнъж се появиха радикално нови и различни вселени - списание егоист или пък MTV преди това. Чрез тях ние видяхме, че има модерен, безкрайно интересен, нов и вълнуващ свят, който говори на забавен, умен и атрактивен език. Свят на популярни и алтернативни култури, на музика, изкуство, на свободно общуване. Увлякох се и по театъра. После завърших българска филология и журналистика за електронни медии. И въобще разбрах, че има много хора и идеи, към които си струва да се проявява любопитство.
Журналистиката в сферата на това извънмерно понятие - културата, е просто способ за временно утоляване на любопитството. И възможност за всекидневно доказване, че животът с други човешки същества има смисъл.
Какво ви носи това - само интересни срещи или и повече свобода?
Чувал съм и друг път думата свобода. Но не съм сигурен, че някой някога я е виждал. Или знае как изглежда. Свободата е утопия. За разлика от несвободата, която има много конкретни измерения. Например Архипелаг ГУЛАГ преди, Северна Корея днес, или пък всички наши зависимости - от тютюна и алкохола до скролването и събирането на лайкове и сърца между решетките на мрежите. Любовта също е несвобода. Вярно, най-хубавата. Та, свободата е лично упражнение. То може да е свързано с преживяването на песен или пък с пътешествието от четенето на роман. Всъщност, най-важното от тази материя културата, в най-ценните нейни проявления - изкуството, е възможността да избираш от безброй идеи за свобода. Просто виждам смисъл да съм медиатор на тези идеи.
А коя е последната интересна среща с изкуство, която е оставила отпечатък в съзнанието ви?
Ретроспективната изложба на Олафур Елиасон в Тейт Модърн в Лондон. Велик човек, който създава вълшебства, като комбинира архитектура, изкуство и емоции. Имам част от една от работите му - няколко кубчета лего, видях я в Ню Йорк преди време. Също "Venice in Oil" на Банкси във Венеция. Най-популярният анонимен човек в света е и най-добрият обществен критик чрез изкуство и хумор, просто грандиозен. Филипинският павилион на биеналето във Венеция. Новата книга с пътешественически истории на Петя Кокудева "Поздрави от синята палатка". Уж литературата там е в умишлен дефицит, но историите са разказани чудесно. Радвам се да чета тези дни и всякаква нехудожествена литература - социология, разследвания, психология и т.н. Друго - скулптурите на Павел Койчев край село Осиковица. Визуалните 3D чудесии с автомобили на Chris La Brooy. Филмът за Елтън Джон - „Рокетмен" ми хареса. Препоръчвам и "Когато гръм удари" с върховната Теодора Духовникова в Народния театър.
В момента сякаш стана модерно в България човек да се занимава с изкуство. Сякаш повече хора пишат, повече хора се занимават с фотография например. Усещате ли такава тенденция и на какво се дължи?
С фотография вече всички се занимават, но фотографите са малко. Това че повече хора пишат и снимат е функция на социалните медии. Според един от менторите ми в живота Ивайло Нойзи Цветков - чрез социалните медии "публиката се качи на сцената". Нойзи нарича това вид комуникационна "диктатура на пролетариата". Да, океан от нищожни битови случки се превърнаха в новини. Бих отишъл отвъд твърдението му обаче. В глобалния свят и в бързото унифициране на всичко, човек има нужда от признание, от характер, от идентичност. Питайте Франсис Фукуяма. А изкушението да се занимаваш с изкуство е следствие и от тези нужди. Изкуството обаче е прерогатив на малцина. То на първо място е проява на голям талант. И то на култивиран голям талант, чрез усъвършенстване, дисциплина и създаване на собствен стил. Изкуството е в оригинални художествени произведения, които могат да променят и други хора, освен своите автори. А в най-добрия случай - да ги възвисяват и да създават нови значими естетически събития. Но е добре да поразсъждаваме и по тези въпроси - селфитата фотография ли са? Кога един текст става добра литература? А кое можем да наричаме изкуство?
Има ли някоя сфера на културата, в която да не сме в позицията на догонващи западна тенденция?
Да. Книгоиздаването. Съвременната печатна техника позволява да се издават повече и качествени издания. Съответно има ръст и в предлагане и в купуване и в четене на хубави книги. Ще дам пример и с нещо нишово, но симпатично. Съвременна българска типография. В България се създават великолепни шрифтове, както кирилични, така и на латиница, които са бестселъри в световен план. От съвременни български художници-дизайнери. Отвъд епигонството, смятам, че има много стойностни отделни работи в съвременната литература, в музиката и в театъра. Всичко останало, с изключения, е производно на общия културен и пазарен фон в България. Извън нея, ясно се открояват изумителните успехи на хора на музиката от България - Васко Василев, Веско Ешкенази, Соня Йончева, Александрина Пендачанска, Йордан Камджалов, Добринка Табакова и други такива.
Какви според вас са най-големите проблеми в сферата на културата у нас? Отношенията между хората в отделните общности или липса на интерес от страна на държава или общество?
Образованието. Лошото образование е в основата на всички проблеми в България. От липса на критерии и любопитство, през неформирания вкус, до дефицита на ценз и ценности. Повечето деца са функционално неграмотни. Информацията, която се изисква да възпроизвеждат, не е познание. Нямат базови умения за комуникация. Съответно, не могат да са и почтени, не могат да са любопитни, търсещи или пък изискващи граждани, не могат да създават, не могат да участват истински в живота на общостта. После, не могат да са и добри родители, за да възпитават нови хора. И просто стават жертви - на фалшиви нови, или пък на кича, или на най-популярната мантра за успех - сляпото преследване на пари. А за да бъдеш културен, емпатичен, въобще полезен човек от 21 век, трябва все пак да си изкачил няколко стъпала от пирамидата на Маслоу. Не е нормално да вярваш, че българската култура днес е само тропането на селски хорца. Или пък че можеш да се сдобиеш лесно с индивидуалност или модерност, като превърнеш цялото си тяло в площ за кичозни драсканици. Или, че ако караш със 120 км/ч в града, си повече от другите. Културата е споделен интегритет. И това трябва да започва в училище.
Обичайно се занимавате с какво ли не извън работата си като водещ. По какви странични идеи работите в момента?
Помагам с огромно удоволствие на платформата за плакатно изкуство plakatkombinat.com, която доставя до домовете и офисите на съвременни хора с вкус - съвременни графични произведения на български художници-дизайнери.
Подготвям и първата си книга. А и участвам в една друга книга - за рок група Остава, която ще бъде представена на 30 август 2019 в Маймунарника в Борисовата градина в София.
Първа книга? Каква ще бъде тя?
Сборник с откъси от интервюта, които съм правил, отакто съм журналист - със съзидателни хора със значими успехи, които имат какво да кажат така, че то да е важно и смислено и след години.
В интервю пред Webcafe от 2016 г. избирате киното пред телевизията. Три години по-късно има ли промяна в баланса между двете?
Ха, не! Но никога не съм ги делял. Апропо, има тенденция киното и телевизията да се обединяват - в HBO, Netflix, YouTube и другите стрийминг платформи, които идват. Иначе, имам няколко идеи за филми - късометражни, документални и пълнометражен. Надявам се един ден да станат. Паралелно с телевизията и другото.
Вече живеем в океан от мултимедия. В тази ситуация, номерът е да развием умението да плуваме умело в този океан - хем за здраве, хем за удоволствие.
Снимки: Теодор Пенчев
Място: Новият шоурум на Bang & Olufsen в дилъpcтвoтo нa ВМW и Міnі М Саr в Coфия - М Саr Ѕоfіа
