До Карибите и обратно

През 1990 година, в началото на "промените", един българин решава да емигрира в Америка. По пътя за там обаче, той се озовава в рая.

По-точно в Сен Мартен (Свети Мартин) - карибски остров, част от групата на Малките Антили. Именно там, току-що завършилият Художествената академия в София Тео Бонев каца вследствие на безкрайно сложен полет към САЩ с прекачване. И вместо разрешения 14-дневен туристически престой -

остава на острова цели 20 години.

Колкото и да е странно - причината да изпусне полета си за Америка и да заживее на миниатюрния (само 87 кв км обща площ) холандско-френски остров, не е в зашеметяващото синьо-зелено море. Нито в безкрайната плажна ивица. Нито в прекрасния климат с целогодишна температура между 20 и 34 градуса.

Причината е, че само седмица след кацането си, Тео Бонев започва да изкарава между 150 и 200 долара на ден, като изрязва портрети от хартия на туристите, хиляди от които кацат ежедневно на летището.

И единствено той може да опише какво е чувството да се озовеш на едно от най-красивите кътчета на земята с толкова много пари, само седмици след като си оставил родината си да тъне в мизерия (заплатите тогава са по 50 долара месечно), тъмнина (има режим на тока) и политическа нестабилност (всеки знае мрачната история на "прехода").

Какво ти е необходимо повече?

А след това - Тео се връща до България, взема съпругата си и животът му се завърта на острова като на местните - спокойно, макар и вече без много пари. "Там можеш да спиш на плажа целогодишно... Какво ти е необходимо повече?"

След известно време способният художник сключва договор в т.нар. "столица" на малкия остров - Мариго, с който му се възлага да направи емблема за кметството - мозайка.

Започва да получава и поръчки за скулптури и съвсем скоро прави име като артист в онази част на света.

"Няма други скулптури в размера, който аз съм правил, в целия карибски басейн. Е, може и да има в Куба или Тринидад, но в Пуерто Рико няма".

Пикът на карибската кариера като скулптор на Тео Бонев е през 2008 година, когатo той е избран на представлява Карибите по време на Олимпиадата в Китай с огромна фигура (виж галерия).

Междувременно Бонев е започнал свой бизнес.

"На острова купуваха къщи невероятно богати хора, сред които и холивудски и европейски звезди (като Робър де Ниро и Джони Холидей), както и такива с по-скромни възможности, но влюбени в невероятната природа", разказва той. Основава фирма, в която работят 7 души и която изработва мраморни плотове, орнаменти и колони за частни домове и хотели. "Работата вървеше изключително добре..."

Когато идва кризата.

"В България нищо не сте усетили от кризата" - казва Тео. "Трябваше да видите какво беше в Сен Мартен. Буквално в рамките на ден недвижимите имоти загубиха стойността си почти четирикратно. Хората се уплашиха и престанаха да инвестират в къщи. Строителството замря. За колони и орнаменти нямаше място повече в плановете дори на богатите".

Но по френските закони да уволниш персонала е изключително скъпо. Удръжки, отпуски, неустойки - финансовата тежест пада с огромна сила върху плещите на Бонев.

Той се оттегля от бизнеса и изведнъж се оказва, че за него няма повече място на острова. "Не можех да се върна като прост работник, след като съм бил шеф, нямаше как да започна отначало" - разказва той.

Завръщане в родината

Затова избира да се върне в България, по-точно в София и още по-точно: в района на Женския пазар, където създава свое ателие за лазерно гравиране и печат.

Избира мястото по няколко критерия: "Първо и основно: където има пазар - няма криза" - казва Тео. "Тук винаги върви алъш-вериша. Навсякъде по света е така. Може моловете да фалират, но пазарът винаги ще го има".

Той е доволен от реконструкцията на частта на Женския пазар, за която Webcafe.bg вече писа и замисля нови грандиозни проекти. На няколко метрови платна ще рисува лицата на ромските деца от района.

"Искам районът да започне да привлича хората на изкуството. В крайна сметка тук, наблизо, е работил и Владимир Димитров - Майстора. Това си е стара София" - казва Тео.

Дали не си струва реализацията на идеята за Женския пазар като за място, привлекателно за артистите, щом идва от устата на човек, който знае как изглежда Раят?