Природата цивилизова

Добре, че катастрофирам в такива хора. Неджорджклуновци, които се придвижват на колело, с онова ненатрапчиво изражение "само минавам..." Заключили са големите си коли, докато няма смислен повод да ги използват, и затриват с гумите на велосипеда си досадните следи на инертната грандомания.  

Ако някой стар познат на Филип го срещне, първата му реакция ще е "Майко мила, ти жив ли си..." Който е прекарал хлапашките си години на диета от предизвикващи еуфория вещества, разбира - приятелите ти едва те домъкват до леглото, но докато слязат, ти вече си скочил от терасата и ги чакаш долу.

"Май имах някакво сътресение", доколкото си спомня Филип, баща на петгодишната Тина, която се хили от задната седaлка на колелото му. Сега може да подейства благотворно на счупеното ти настроение, демонстрирайки не толкова безразсъдна храброст.

Ако той и гостите в мансардата му често се изнизват навън по въже, то поне е от тия, които ползва като скален катерач - една от новите му дроги. После пак те връща на наклонената плоскост: "От клуба, като ми го дадоха, казаха, че по-добре да го хвърля, щото е старо..."

Ако сто души предполагат, че могат да паднат, той не мисли така. Често въобще не мисли, ходейки всеки уикенд в планината. "Убеден съм, че в града има мисловни вълни, които улавяш - ако всички мислят как трябва да си купят нещо, или че трябва да бачкат повече, за да изкарват още пари, и ти почваш така. Когато си горе, не ги чуваш..."

Човек, който редовно спи на открито, носи някакъв лаконичен дъх на поляна, който озеленява идеите ти за другия уикенд. Е, добре, и на барбекю. Марули, краставици и анасон. Така вероятно е ухаела сватбата му. С жената, заради която не е ползвал обратния си билет за Лондон, където е бил телекомуникационен инженер, се венчали на едно екокътче до родопското село Горна Арда. Ритуалът станал на чардак в короните на дърветата, до който се качили по дървена стълба... .

И досега, освен по скали, се катери по високи дървета, които - като осигури, се превръщат и в страшна игра за дъщеря му - истински възпитаник на анти allinclusive ваканциите. "Лятото качваме лодката и палатките в колата и палим към някой див къмпинг за повече от месец".

Не че би отказал да бъде клиент на петзвезден хотел за един ден. "Но това те държи вързан. Като имаш палатка, знаеш, че можеш да ходиш където си искаш." Казва го дипломиран юрист, който всъщност печели от културата на хората да притежават недвижими имоти.

Заради любовта си към майката на Тина е прекарал няколко години от живота си в Берковица. "Там се чудех какво да правя и почнах да събирам имоти за продаване за други агенции. После си направих собствен уебсайт, за да го рекламирам в Англия. Нямаше месец откакто го пуснах, и направих първата сделка. Но като почна кризата, чуждестранните клиенти изчезнаха и сега работя само с българи..."

Предстои му отново да се засели в Берковица, тъй като чуждестранна компания, която започва бизнес там, го е наела за офис мениджър и юрист. Свикнал е, че трябва да свиква да живее в София всеки път, когато се връща в града, но вече се спогажда с него. Катеренето, планинарството и колоезденето са го извадили от по-класическия образ на напрегнат брокер, който все има спешна нужда от едно голямо джони.

"Всички тези неща каляват и тялото, и психиката. Работата ми може да е много изнервяща, но откакто се катеря съм супер спокоен."

Природата цивилизова. Знаеш, че трябва да си прибереш фаса в джоба. Да вдигнеш захвърлено шише от бира. Да не си носиш напитки в пластмасови бутилки. Да проправиш път до някоя хижа, чийто покрив трябва да се поправи. Да почистиш около Струма щом се забавляваш там... Доброволчеството не изключва купона.

А когато си обелил картофите за вегетарианската кухня на фестивала в Беглика, спокойно можеш да се изсмееш на термина "гурме", докато директно ти лепне по небцето. 

Когато е жега, Филип е под водата на Маслен нос, ако му падне сняг, слага ските, а времето си в града живее повече в парка. Ей това е пост постмодерният гражданин. Горе често опитва диви ягоди - но няма да изгледа с пренебрежение простосмъртното ти ягодово дайкири. Въобще не би подминал някое парти - просто знае, че утре го чака осемкилометров крос в Борисовата.