Стефан Войводов идва на срещата ни с колело и тениска на ултрамаратона "Витоша 100". Това дава отговор на половината въпроси от разговора ни - от пръв поглед става ясно, че темата за планината го вълнува.
Неговата анимация "Връх" спечели специалната награда от конкурса Huawei Smartphone Film Festival за късометражен филм до 10 минути, заснет изцяло със смартфон Huawei P30 Pro. Това беше и личният фаворит на оператора Крум Родригес, част от журито на конкурса.
Филмът е стоп моушън анимация с продължителност 3:48 секунди. Ако се опитвате да си представите какво означава това изразено в труд - цял месец работа по 12 часа на ден, понякога - със заспиване пред екрана.
"Връх" не е първата анимация на Войводов, заснета със смартфон. През 2018 година той е част от екип студенти, създали филма "Анимаре - да вдъхнеш живот", отново сниман с мобилно устройство.
Стефан Войводов е студент в специалност "Анимация" в Нов български университет. Предстои му да завърши с дипломна работа, а за успеха си благодари на преподавателите в университета, заради "натрупванията", с които се е сдобил по време на обучението си.
Филмът му "Връх" представлява анимация "изрезка" и за да се раздвижат изображенията, са правени снимка, след снимка, след снимка... И ако се чудите дали това не е твърде трудно, то Стефан ще ви отговори, че "лесна анимация няма". За сметка на това за него това изкуство дава пълна свобода на автора. И си заслужава.
Казва, че иска да опита всичко и не се ограничава в един тип анимация. Докато си говорим, ми показва летяща риба на екрана си и ме учи как дигитално да накарам рисунка да се движи.
Как се насочи към анимационното кино?
С гледане на анимация, впечатляване от нея, от движението в анимацията. Има един много известен аниматор - Джералд Скарф. Той е известен е с "Херкулес" на Disney, но малко по-неизвестното е, че той прави и анимациите в рок операта "Пинк Флойд Стената". Там има зашеметяващи анимации - флуидни, преливащи метаморфози, горяща анимация. Гледах я в ранна детска възраст и бях с чене до земята. Започнах да гледам различни анимации и едно към друго нещата ме отведоха тук. Мисля, че намерих своето изразно средство.
Това не е първият ти филм, сниман с мобилен телефон. Защо избра този метод на заснемане?
Открих го като много удобно и достъпно средство за работа. Даже препоръчвам на някои от колегите ми също да опитат. Това е много лесен начин, много бързо става. Всеки има мобилен телефон.
Какво те провокира да направиш "Връх"?
Като цяло - отношението ми към планината. Самата тема ме провокира с четене и натрупвания, които съм постигнал във времето.
Не знам дали следите онова, което се случва в момента с Еверест - история с едни геройчета, които се редят на опашка, за да се качат на върха, да вдигнат ръце и да слязат, което е смешно.
Имаше и един много хубав разказ на Джек Лондон - "Къс месо". Той е много по-различен от тези, които той пише за Севера. В него се разказва за боксов мач между един по-млад и един по-стар боксьор. Там има едно много хубаво обяснение [на тази идея], което също помогна филмът да тръгне в някаква посока. Идеята отлежаваше в главата ми и Huawei Smartphone Film Festival беше добра възможност да я направя.
Всъщност какво се случва с героите в твоя филм? Изглежда така, сякаш този, който се качва на върха, не слиза, а пада, за да се освободи място за следващия.
Надявам се, че няма еднозначен прочит, защото това би го направило малко по-безинтересен. Ще ми се всеки да може да го погледне по различен начин - дали единият остарява и го изтеглят другите старци надолу по въжето, за да могат новите млади тигри и юнаци да развеят героични байряци, дали друго. Всеки може да го прочете по различен начин. Имах различни варианти - дали да се наблегне на комерсиалния проблем - да има шерпи, които буквално да го избутват. Има такива документални кадри, не знам дали сте попадали на тях, в които някой богат чичко буквално е завлачен до Еверест, за да се снима там и да го приберат отново. А това е много жалко - фалшиви герои.
Защо избра стоп моушън анимация? Не е ли това най-трудният вариант?
Няма лесна анимация, за жалост. Всяка една анимация изисква много кадри, много работа.
Похватът, който избрах, може би е най-бързият, аниматорите го наричат "режисьорска техника", защото при него няма толкова техника, колкото мислене и адаптиране. Самата техника е "изрезка". Какво представлява тя? Прави се един изрезков типаж, изрезкова кукла, която бива зашита и постепенно с раздвижване - снимане, раздвижване - снимане, става тази илюзия за движение, каквато е идеята на анимацията.
Какво беше най-трудното в създаването на "Връх"?
Олеле, майко! Всичко беше трудно. Има процеси на постоянно загубване, на връщане напред-назад. Имах моменти, в които си мислех, че е силен ден, когато имам 10 секунди анимация, но когато после се прибера вкъщи вече тези 10 секунди въобще не ми харесват и трябва да направя всичко това наново. Работата е постоянно движение напред-назад и не се стига от точка А до точка Б, а има прекачвания, междинни станции, загубване на увереност във филма. Пътят трябва да се извърви просто докрай.
Каква предимства ти даде това, че снима със смартфон?
Категоричен съм, че филмът не би бил по-добър или по-внушителен, ако беше сниман с професионален DSLR апарат. Какво предимство - удобството. Най-малкото техническият процес по прехвърляне на снимките на компютъра, към софтуер, монтаж и т.н. Става просто по-бързичко през телефона. Бях си направил и един статив, с който мога директно да снимам и се получаваше добре.
Според теб това ли е бъдещето на камерата?
Обезателно. Натам вървят нещата, става все по-достъпно, все по-лесно. Говорим за телефон, който се плъзва в джоба, а има камера, с която може да се заснеме един прекрасен филм. Има много фестивали за смартфон филми по света и нивото, което постигат, е много впечатляващо. Има дори подводни документални филми, снимани с телефон. Но не искам да приемате и че съм от онези технологични маниаци, които следят всеки един параметър на устройството. По-скоро харесвам простотата, която ми предлага работата с телефона.
В България сякаш анимационното кино стои по-скоро в периферията. На какво се дължи това?
Има нещо такова. Българската анимация има много големи корени и основи в миналото. Сякаш има забравена слава. Но съм категоричен, че в момента има надигане на млади, будни хора, които искат и имат какво да покажат с анимацията. Това защо тя остава малко по-настрана: от Запад сме залети с анимации, всеки месец излизат много нови филми, които приличат на тези от предходния месец и така се върти колелото - това е просто един бизнес.
Има един друг тип анимация - фестивалната, в която се търсят художествени качества, нови идеи, нови похвати. Изисква се може би и подготовка на публиката, за да се възприеме.
Когато чуят за анимация, повечето хора си представят детски филм със зайчета и т.н., а има филми, които могат да те бележат жестоко и дълбоко и да са анимационни. Анимацията има един друг плюс - няма ограниченията на игралното кино. Там имаш пълната свобода. Точно тя изисква голяма отговорност и същевременно е голямо удоволствие. В игралното кино имаш ограниченията - актьори, екстериор, интериор. В анимацията ти създаваш всичко сам. Ако нещо не ти харесва - бий се по главата, сам си си виновен.
Част от снимките са направени в Литературен клуб "Перото".
