Защо ни е нужно да знаем за средновековните български битки? Защо ни е всъщност да познаваме собствената си история? Какво е родолюбието и какво представляват уроците по родолюбие? На тези въпроси е безкрайно трудно да се отговори, без човек да изпадне в излишен патос, прехласвания и кухи думи. И все пак "Българска история" успяват да представят отговори, които да не звучат скучно, клиширано или като извадени от нафталина.
Напротив - с думите и с работата си те се опитват да направят българската история по-ясна, по-интересна и по-достъпна за хората - както за учениците, с които често им се случва да работят, така и с по-големите.
Новият им проект "Средновековна слава", направен съвместно със ЗАД "Армеец", разглежда 10 от най-значимите военни победи в средновековната история на България. В 10 анимирани видеа са представени сражения, които са поставили България в апогея на нейната сила по време на Първото и Второто Българско царство или са измъкнали държавата ни от периоди на тежка криза.
"Средновековна слава" е продължение на две други изключително успешни поредици, които вече са реализирали с помощта на застрахователното дружество - "Българско военно чудо" и "Нашите пълководци".
Трите анимационно-документални проекта вече влязоха в електронните учебници по история на изд. "Просвета", каквато е била и първоначалната цел, която ЗАД „Армеец“ и "Българска история" си поставят, когато се срещат преди две години. От застрахователната компания от години инвестират в развитието на различни образователни и патриотични проекти и партньорството им с „Българска история“ се заражда съвсем естествено. А мисията им е да покажат, че историята може да бъде интересна за учениците, когато е направена по начин, близък до тях, и да допринесат към по-модерното преподаване в училищата.
И очевидно успяват. Успехът на двете поредици се измерва в създаването на 25 исторически епизода, гледани 3 744 000 пъти, 57 посетени училища в 38 населени места, уроци пред над 3000 ученици и повече от 150 подарени диска на учители. Сега „Българска история“ отново започнаха да обикалят по училищата със своите уроци по родолюбие, на които ще бъде представена новата поредица.
За да говорим за нея, за средновековната слава на България, за другите проекти на "Българска история" и за смисъла от всичко това отиваме в офиса на Сдружението, където се срещаме с трите основни мотора на тази идея - Иван Кънчев, Марио Мишев и Мартин Стаматов.
Когато обсъждаме мотивацията зад проекта "Средновековна слава", на преден план излизат два основни фактора - осъвременяването на начина, по който се предава историята, така че тя да бъде достъпна за обикновените хора, както и представянето на един по-нетипичен поглед върху България от това време като част от общия контекст на Европа. Но преди всичко като мотив за появата на "Средновековна слава" стои не друго, а нуждата от именно такъв проект.
"Има много коментари на българи, които питат няма ли да се направи такова нещо и в България. Според мен тази поредица беше нужна, беше търсена, имаше вече готова аудитория, която лично на нас ни пише от 2 години, че иска да види такъв продукт в YouTube", разказва Мартин, който е режисьор на видеата и се занимава с анимациите и визуалната част на проекта.
Това е и мнението на Марио - едно от двете основни лица на "Българска история", за когото тези видеа, въобще цялата работа на Сдружението, представляват начин да се развие самата историография у нас или поне тя да бъде направена по-достъпна за хората.
"Ако предното поколение е допринесло с богат набор от паметници, защо пък ние, младите хора под 40-годишна възраст, хората, които нямат богата академична кариера, а все още навлизат, да допринесем с нещо по-модерно, което да направи историята по-масова. Подходът, който сме използвали за "Средновековна слава", е модерен за нашите стандарти, но всъщност е нещо, което от години се прави. Аз лично знам за доста видеа, посветени на сръбската, гръцката, румънската история, правени по подобен (анимиран) начин. Според мен беше въпрос на време, беше справедливо да се случи това и с българската история."
По негови думи голямата драма на Българското средновековие е, че у нас се знае, че историята на страната ни е богата и интересна, но реално липса това осмисляне по какъв начин България е стояла на картата на Европа.
"Тогава ние сме били във възможно най-равноправно положение с другите европейски държави. Трудно е да се каже дали сме били богати, били ли сме бедни - няма такива икономически измервания. Но когато се каже "България на три морета", макар понякога често да не се влага никакъв смисъл в това изречение, се има предвид, че тогава България е била империя, не по-различна от Франкската империя. И определено държавата е стояла добре в Европа. И това по някакъв начин е абсолютен контраст с чувството на българина днес. Така че има търсене към тази тема и беше време да се случи нещо", коментира Марио и допълва, че неговата лична кауза е да направи тези видеа достъпни и за англоговоряща аудитория - чрез субтитри на първо време, а след това и с английски диктор на един по-късен етап, за да може да има повече видимост и в чужбина за това, че България е съществувала и е била в сърцето на Европа.
"В чужбина се споменава твърде малко за България. Говори се главно за Византия, за битката им с арабите. Много малко се споменава за българския фактор на Балканите изобщо. Така че мисля, че ние самите като народ трябва да имаме една дългосрочна политика, дори медийно, да популяризираме това богато минало, което България притежава", казва още Марио.
За създаването на видеата отговаря екип от професионалисти, съставен както от младото поколение на българската историография в лицето на д-р Александър Стоянов като автор на текстовете за видеата, така и от представители на старата школа - проф. Пламен Павлов - експерт медиевист - като консултант на проекта.
За тях и именно това е ключът към постигането на възможно най-обективен поглед - в сближаването между експерти от различни школи и постигането на диалог.
Самите битки „Българска история“ и „Армеец“ подбират така, че едновременно да отговорят на търсенето (някои сражения като това при река Ахелой или разбиването на кръстоносците от цар Калоян няма как да не бъдат включени в поредица с името "Средновековна слава“), но също така и да представят други - по-непознати моменти с ключова роля за оцеляването на Българската държава.
Иван – другото главно лице на „Българска история“- дава пример с битката при Маркели, при която кан Кардам и император Константин VI влизат в яростен сблъсък.
"В случая с Битката при Маркели, онази криза от средата на VIII век, когато България наистина едва не изчезва, е преодоляна именно с това сражение", обяснява той.
От екипа на "Българска история" все пак отбелязват, че "полемиките за това какъв тип титли говорим, за числеността на армиите ги оставяме на професионалистите, които са дълбоки специалисти в тази сфера", докато те се съсредоточават върху това да създадат краен продукт, който да е възможно най-интересен и привлекателен за неспециалисти с желание да научат нещо повече за собствената си история.
За целта освен с анимации, които напомнят средновековна компютърна игра (и те карат да поиграеш след това малко Knights of Honor или Rome Total War - б.а.), те се обръщат към изключително талантливия български художник Исмаил Инджеоглу, който да изгради образите на българските владетели, както и на противниковите пълководци и генерали. За визията на персонажите помага и редакторът от "Българска история" Мирослав Александров, който е познавач на средновековните дрехи и снаражения и помага всеки един от показаните владетели и пълководци да изглежда максимално автентично.
Крайният резултат е в характерен стил, който наподобява модерните видеоигри на световния пазар.
Голяма роля за тази визия има и триизмерния терен, в който се отбелязват всички особености на мястото, където се провежда битката. Това, по думите на Мартин, цели да покаже на зрителите спецификите и трудностите да се води битка, съобразена с околната среда - атакуване по наклон, мокрия терен, който забавя войниците и други различни особености, които влияят върху сражението. Всички тези подробности правят така, че за направата на един епизод отиват средно по седмица-две, но понякога и повече.
Тримата се шегуват, че крайният вид на видеата толкова доближава този на компютърна игра, че са получили вече запитвания дали това наистина не е игра и откъде може да се свали. Дали евентуално пък няма да направят компютърна игра - засега поне тук отговорът клони към „не“.
Интересът обаче е безспорен.
"Само за 2 дни след качването на първото видео, само в YouTube имаше над 350 коментара. На някои им прилича на игра, втори питат дали не е игра, трети си влизат в исторически дискусии, имаше няколко чуждестранни коментара... Въобще е много забавно човек да ги чете. Важното е, че видеото ги е ангажирало по някакъв начин и е привлякло вниманието им", коментира Иван.
"Средновековната слава" е само един аспект от усилията на "Българска история" да правят историята по-привлекателна и интересна както за учениците и младите хора, така и за всички останали. И с видеата си, и с документалните си филми, и с издаваните книги, и с директните си срещи с ученици в т.нар. "Уроци по родолюбие", те се опитват да показват, че в познаването на българската история има смисъл.
"Историята, освен просто предмет в училище, има и социална функция. Това, което ние се опитваме да правим при нашите срещи с учениците е да изстискаме от историята тази социална функция. Ние се опитваме да им покажем, че историята не е нещо мъртво, което ще им даде само сухо знание за конкретни дати и събития, които никога няма да им потребява в живота. Опитваме се да сведем примерите до тяхното ежедневие, да разпалим интереса им", обяснява Марио.
Според тримата именно това куца в момента с българското образование и преподаването на история - предметът е изтикан в периферията на учебната програма и се преподава масово по начин, който не мотивира учениците да излязат от простото назубряне на урока.
Тук идват техните собствени инициативи - видеата, срещите с ученици. За да се случат тези неща обаче, преди това трябва да я има мотивацията на учители и директори, които мислят извън кутията.
"Българска история" съществува вече около 7 години и за това време успява да се наложи като разпознаваемо име заради многото си проекти. Това кара много хора да наричат хората от Сдружението "модерни будители". Самите те не приемат особено сериозно подобни категории.
"Много често се случва хора, които въобще не познават дейността ни, да ни наричат така. Хората търсят някакви примери от миналото днес, мислят си, че имаме нужда от Паисий, нов Софроний, и използват тази архаична форма, за да изразят това, че ето - и днес някой пази историята. Понеже българинът винаги е в страшен ужас, че някой ще му открадне историята. И първият стражар на историята, който дойде, веднага става будител. Забелязал съм, че дори някой, който си постне във фейсбук клипче как стои пред паметник, и него го произвеждат в будител. Така че това не е някакъв жесток комплимент за нас. Не се трогваме", казва Марио.
Той обяснява, че за тях далеч по-важно е, когато хората забелязват и оценяват труда им и проектите, по които работят, защото така знаят, че наистина някой е разбрал мисията им.
На тях често им се налага и да се справят с митологизирането на историята и всякакви невероятни теории за българската история - от това, че българи са построили египетските пирамиди и заради българи са построили Китайската стена, до митове от по-ново време като историята, че германският генерал от Втората световна война Хайнц Гудериан се бил учил в танковата си стратегия от конницата на българския ген. Колев.
"Ако човек влезе в сайта ни, ще види, че се осланяме само на факти. Затова и за някои събития няма да намерят материали при нас. Ние нямаме материал за Китайската стена и имат ли българите пръст в това", обяснява Иван - просто няма доказателства за подобно нещо, колкото и на някои хора да им се иска. Според него въпросът е в гледната точка и хората нямат нужда от подобни истории, които граничат повече с фентъзито, отколкото с реалността, за да приемат, че българската история е велика.
"Хубаво е хората да разберат, че нашата история е велика. Когато обаче съм в един социален кръг на мислещи и разумни хора, и кажа подобно нещо, те ще сметнат, че съм ненормален и вярвам в точно такива неща за българската намеса в Китайската стена и пирамидите. Просто в думата "велика" може да се съдържат и не толкова грандиозни факти. Те не са необходими. Когато една държава стои на едно и също място 15 века (със своите изчезвания във времето) - това само по себе си значи величие. Много зависи кой какво разбира под величие. Всички тези глупости са ненужни, не те правят българската история велика", обяснява той.
От "Българска история" се опитват да избягат от клишетата, защото думи като "будители", "родолюбие" и "патриотизъм" в последно време звучат странно и банално, вече са придобили специфични конотации и дори политически краски.
Според Марио в самото общество все още има доста объркване какво точно значат тези неща, макар думите да се използват масово. Това, което той и колегите му влагат в работата си обаче, цели да представи патриотизма през онези ценности, които в миналото са се смятали за важни - чест, дълг, да служиш на родината си, да даваш на нея повече, отколкото тя дава на теб. И без това да се изпълва с излишен патетизъм.
Както Мартин обобщава: "Да даваш повече, отколкото получаваш. Да се стараеш в това, което правиш, независимо от сферата, в която се намираш, да го правиш възможно най-добре. Защото това, което правиш, ще помогне на някой друг."
А те действително са пример за тази максима. Освен настоящата си колаборация със ЗАД "Армеец" по трите анимационно-документални поредици - "Българското военно чудо", "Нашите пълководци" и "Средновековна слава", те са автори на още няколко документални филма и поредици, издават научнопопулярно списание, имат свое издателство за литература на историческа тематика с някои наистина интересни заглавия в него, продуцират две свои предавания по вече приключилата съществуването си телевизия BiT, имат участие в риалитито "Фермата", където задават исторически въпроси на участниците, а съвсем наскоро издадоха и собствена настолна игра - "Битката за Балканите: Ерата на Калоян", с която можеш да играеш и да научаваш неща за българската история, едновременно.
И всичко това далеч не е малко.
