В Дома на всички грешници и светци в американския град Денвър една татуирана и цапната в устата пасторка, която някога била обикновен езичник, алкохолик и комедиант, преоткрива църквата.
Надя Болц Уебър влиза през стъклена врата и веднага грабва окото. Тя е висока 185 см, има къса пригладена коса, носи розово червило, а ръцете й са мускулести, защото прекарва всяка свободна минута във фитнеса. Цветни татуировки са обсипали цялото й тяло. По-внимателен поглед установява, че много от татусите пресъздават сцени и герои от Библията.
"Имам картини от цялата богослужебна година", казва Надя, сочейки лявата си ръка. "Има Гавриил, детската коледна ясла, Исус в пустинята, разпятието, Мария и апостолите с пламъци над главите им за Петдесетница", допълва тя. И това е само от едната страна.
На дясната ръка има огромна татуировка на Мария Магдалена. Уебър не подкрепя теорията, че тя е била проститутка. Смята, че текстове от Библията са били интерпретирани погрешно, както и че Мария Магдалена е първият човек, когото Исус среща след възкресението.
"Тя е апостолът на всички апостоли. Тя е първият осъзнат проповедник. Тя е жестока", казва Надя. После споделя, че на гърба си има огромна татуировка, изобразяваща Благовещение. Под нея е скрита друга, с която се сдобила, докато лежала в апартамента на "някакъв наркоман" през 1991 г.
Надя Уебър не може да бъде описана като благочестива. Тя е откровена, когато става дума за дивото й минало и характера й, изтъкан от недостатъци. Трудно й е да бъде мила с хората, но същевременно разказва смешни истории, изпъстрени с ругатни.
Автобиографията й, публикувана през 2013 г., е пълна с това, което тя нарича "солен език". Една от главите се казва "I Didn't Call You for This Truth Bullshit", а в друга апелира за либерализиране на думата "fuck".
Нейният път към свещеничеството е обиколен - чрез алкохолозъм и комедианство (stand-up comedy). Надя използва своята история, за да привлече още аутсайдери, които смятат, че не принадлежат към църквата. "Получих наистина тежко религиозно възпитание - фундаменталистско и сектантско", споделя тя.
За кратко Надя учи в един от колежите към църквата в Малибу. Кампусът е един от най-живописните в света, кацнал на скала над Тихия океан. Но тя не помни почти нищо от 4-месечния си престой там. "Умът ми беше размътен от наркотиците", казва Надя.
Тя напуска колежа, мести се в Денвър, Колорадо и се отдава на зверски купон в продължение на няколко години. "Бях дете, което просто не пасваше на целия си живот. Бях ядосана. Този гняв ме пазеше и ме спаси по някакъв начин. Когато прибавих към него дрогата и алкохола обаче, това едва не ме уби", спомня си Надя.
Тя не се смущава да разказва за дните, в които е спала къде ли не, надрусана и пияна. "Бях свикнала с мисълта, че няма да доживея 30", допълва американката.
Един ден обаче неин много близък приятел - Пи Джей, се самоубива. Двамата се познават покрай комедийните шоу програми. Той е погребан в комедиен клуб в Денвър сред особено "академична" среда - "педали и алкохолици", по думите на Надя.
Тогава тя напуска Църквата на Христа и се връща към позабравеното езичество. Все още продължава да вярва в Бог и, като единственият вярващ приятел на Пи Джей, е помолена да ръководи погребението му.
"Тогава си помислих: Ето ги моите хора, а те си нямат пастор. Може би съм призвана да бъда такъв", замисля се Надя. Записва се в лутеранската семинария и по-късно основава Дома на всички грешници и светци в Денвър. Мисията й е да служи на аутсайдерите.
"Направих си църква, защото рядко съм ходила в някоя, която ми харесва", твърди ентусиастката и допълва: "Казах на моя епископ, че може да ме прати в енория в покрайнините на някой малък град, но и двамата знаем, че това би било тъпо, така че защо да не направя своя църква? Отговорът му бил: "Да, това звучи като добра идея."
Една трета от нейното паство е съставено от гейове, лесбийки или травестити. Църквата се опитва да насърчи хората да помагат. Паството не притежава сградата. Надя казва, че това е така, защото много млади хора, които присъстват на службите, имат "вродено подозрение към институциите и съмнение относно предполагаемата власт". Надя е напълно съгласна с тях.
В църквата й хората си разменят ролите, пеят акапелно и др. Всяка неделя там ходели около 40 души. След като местен вестник пише статия за Надя, за кратко посетителите стават двойно повече.
В един момент се оказва, че Надя трябва да обгрижва 65-годишни хора от предградията, които по думите й имат "криза на идентичността".
"Беше ужасно. Огледах се и си казах: Човече, тези хора могат да отидат във всяка протестантска църква и да бъдат сред свои. Защо се набъркват в нашата странност", пита се пасторката.
Тя звъни на свой приятел от друга църква и го моли да приюти миряните. Той обаче й казва нещо важно - понякога странните са онези, които изглеждат точно като майка ти и баща ти.
Надя прави събрание, за да се обсъди "инвазията" в нейната бутикова църква. Думата взима Ашер - транссексуално хлапе. "Много се радвам, че хора като мама и татко идват тук, защото биха могли да ме обичат по начин, по който родителите ми не могат", казва младежът.
Надя няма предразсъдъцисъкогато става дума за сексуална ориентация. Според нея буквалното четене на Библията е идолопоклоничество.
Тя вярва в греха. "Богословски погледнато, не съм либерална", смята Надя. Благодарение отчасти на автобиографията си - "Pastrix: The Cranky Beautiful Faith of a Sinner and Saint", която става бестселър, тя се превръща в търсен лектор в и извън САЩ. Най-вече в традиционни евангелски църкви, между другото.
"Не е ли смешно? Преди не можеха да поканят жена проповедник, а сега викат мен", смее се Надя. Една любопитна среща се състояла наскоро в колежа, който тя напуснала. "Не мисля, че духовенците трябва да се правят на хора, каквито не са и да претендират с фалш. Честно казано, повечето от тях не са много добри в това", казва Надя на студентите.
Наскоро била попитана дали би искала да стане епископ. Тя няма намерение да приеме офертата.
