Оказва се, че не само мъжете могат да скандализират Холивуд. Такъв e примера на Глория Греъм, звездата от ерата на черно-бялото кино, която прелъстява своя 13-годишен доведен син (за който по-късно се жени), докато е омъжена за режисьора Никълъс Рей.
Холивуд е шокиран, наистина шокиран!
Правилата си остават едни за мъжете и други за жените, а лицемерието в сексуалността присъства сериозно. Все пак през юни 1951-а Рей хваща Греъм със сина си, който току-що се е завърнал от военно училище.
Бракът й с Тони Рей, синът на Никълъс, се оказва най-спокойният съюз в живота й. Те са женени в продължение на 14 години и имат двама сина. Това прави Тони и доведен баща на Тимъти, който е от брака на Греъм с баща му.
Да, животът на Греъм често е също толкова бурен, колкото ролите, които играе в някои от най-добрите филми от жанра ноар през 50-те години на XX век. Когато през 1952-а получава "Оскар" за поддържаща женска роля, тя просто казва "Благодаря ви много" на микрофона и слиза от подиума. Брилиянтна дързост която подхожда на характера й.
До 1970-а кариерата й вече е срината, въпреки че Греъм продължава да снима. През 1979-а участва в лондонската продукция "Стъклената менажерия", но вече не живее като звездата, която е била преди с президентски апартамент в хотел "Savoy". Вместо това има скромна стая в общежитие на театъра в Лондон.
Тогава тя попада на Питър Търнър, който работи като суфльор. Той е на 28, тя е на 55.
Това, което изглежда като чисто физическо привличане, се превръща в изключителна любовна история. Търнър намира Греъм за очарователна, но въпреки това ранима, а тя вижда в него грижливия партньор, от който има отчайваща нужда. Разбира се, разликата във възрастта шокира мнозина.
Греъм и Търнър са толкова привлечени един от друг, че не ги е грижа какво ще кажат другите. Но пред отношенията им ще се появи нова пречка - Греъм вече се е преборила с рак на гърдата, но все още не е диагностицирана с рак на стомаха.
Барбара Броколи, дъщерята на Албърт "Къби" Броколи, е една от първите, които стават свидетели на аферата между двамата влюбени. Семейство Броколи са сред най-големите инвеститори в английската филмова индустрия и контролира франчайза за Джеймс Бонд. Въпреки че клюките стигат до страниците на "Sunset Boulevard", никой все още не осъзнава напълно драматичността й.
Във всеки случай трагичната история все още е непълна, а нейният по-дълбок контекст - все още неизвестен.
По-дълбокият контекст е Ливърпул. Някогашния велик пристанищен град е отделна култура със собствен акцент в говора. В късните 70 години на миналия век Ливърпул е развъдник за крайнолеви политици, а гласът му се чува и в едни от най-известните му жители - Бийтълс.
Греъм пада от висините на Холивуд в този английски град като комета, когато Търнър я води в неговия дом при семейството му от работническата класа.
Оказва се, че семейстовото на Търнър живее в матриархат - майката му Бела е забележителна жена, която точно както Греъм напомня на природна стихия. Тя също така е ревностна католичка, но двете жени бързо намират общ език. Бела е достатъчно хитра, за да забележи, че Греъм държи не само на вярата в собствената си красота, но и на обожанието от страна на сина й.
След това тя води Търнър в Калифорния в нейната идилично паркирана каравана в Санта Моника в парк, който гледа към океана, а после в Ню Йорк, където всички от портиера до шофьора на такси все още се отнасят с нея като с кралска особа. Точно в Ню Йорк лекарите й съобщават, че ракът се е завърнал, този път в стомаха й. Греъм отказва да приеме диагнозата, предпочита да живее в илюзии и отблъсква Търнър без да му каже истината.
Актрисата се връща във Великобритания без да каже на Търнър и започва да приема роли в северните градове на страната, защото намира комфорт в неизвестното. Тя обяснява пристъпите си на болка с това, че има проблем с храносмилането, който се лекува с билкови лекарства.
Една вечер през 1981-а Греъм достига до точката си на пречупване и не може да излезе на сцената.
Моли мениджъра на театъра да намери Търнър и да го помоли да дойде до Ливърпул. Без да знае колко зле всъщност е Греъм, Търнър се съгласява.
Разбира се, заблудата не продължава дълго. Търнър успява да се свърже с последния лекар, който я е лекувал, и е изумен да разбере, че всъщност й остава много малко време. Той се свързва със семейството й в Америка и един от синовете й идва в Ливърпул. През октомври 1981-а летят обратно до Ню Йорк, но часове след като е приета в болницата умира на 57-годишна възраст.
Търнър разказва историята в мемоарите си "Филмовите звезди не умират в Ливърпул", публикувани през 1986-а. Авторските права преминават от продуцент на продуцент, докато не се оказват най-накрая в Барбара Броколи. Филмът е наситен с драма, най-вероятно в опит Барбара да докаже качествата си извън блокбастърите.
На екрана Греъм е била с някои от най-забележителните си колеги мъже - Кърк Дъглас, Хъмфри Богарт и Робърт Мичъл.
Никога не престава да бъде силна, въпреки своя сексапил, а малцина успяват да следват нейния пример.
Последните години на Греъм не са с блясъка, поддържан от филмовите студиа, агентите, светкавиците на фотоапаратите и грижовните продуценти. Сцена във филма за нея показва как тя се приготвя пред огледало в гримьорна, красотата й вече си отива, но не и силата й.
Греъм признава, че ролята, която най-много иска да изиграае в кариерата си, е тази на Жулиета. Във филма виждаме как накрая Търнър я води в театъра в Ливърпул, където на два приближени един до друг стола тя рецитира с отслабнал глас репликите си от "Ромео и Жулиета".
