Когато на 2 февруари 1979 г. Сид Вишъс е открит мъртъв след свръхдоза хероин, всички знаят, че това за него е по-скоро освобождение.
Малцина по това време познават истинското име на младежа - Джон Саймън Ричи (или Саймън Джон Ричи, все още има спорове) по-скоро е непознат за широката публика. За нея той е и винаги ще бъде Sid Vicious (Сид Вишъс) - легендарният басист на Sex Pistols и един от най-дивите пънкари в историята.
По това време Сид е едва на 22 години, а над главата му вече висят обвинения за убийството на бившата му приятелка и голяма негова любов Нанси Спънджън, а пристрастяването му към хероина върви към крайната си фаза.
Много преди това обаче той е вече икона на пънка.
Не може да се каже, че Сид е попаднал на родители. Баща му изоставя семейството, когато Джони е още на 3 години, майка му страда от наркозависимост и отглежда детето сама.
Момчето се мести от училище в училище, а преди да навърши 15 вече е пробвал първите си наркотици.
През 1973 г. под влиянието на огромния успех на Дейвид Боуи, дължащ се до голяма степен и на екстравагантната му външност, Сид успява да патентова колоритната си прическа. Използва лак за коса и вазелин и пъха главата си в печката. Виждайки този процес, майка му заявява, че е луд. За Сид обаче всичко е ок, а междувременно се сдобива и с прякора "Бодливия Джон".
Някъде по това време в гимназията той се запознава с един от най-добрите си приятели - синът на ирландски емигранти Джон Лайдън. Двамата се сдушават и започнат да се движат заедно. като дори създават своя малка банда "The Johnes".
Именно Лайдън дава и прословутия прякор Сид Вишъс. Първата част идва от това, че Джон Саймън е бил огромен фен на Pink Floyd и на първия им китарист и вокалист Сид Барет.
Според "легендите" vicious идва от хамстера, който Лайдън имал за домашен любимец. Животното захапало Сид и той заявил, че хамстерът е много зъл (vicious). Така Лайдън измислил и втората част от името, което впоследствие се превръща в легенда.
Сид се отбива често и в магазина за кожени облекла "Секс" на Кингс роуд, държан от Малкълм Макларън и Вивиън Уестууд. Макларън вижда в пънка златна възможност, ако се популяризира сред работническата класа на Лондон. За целта намира необходимите младежи, които така или иначе се навъртат около магазина му.
Един от тях е Джон Лайдън, който е заведен в "Секс" от Сид. Самият Сид бил съкрушен, тъй като се надявал да го вземат за вокалист, но той нито можел да свири, нито да пее. Виждайки обаче тениската на Лайдън със саморъчно направен надпис "Мразя Pink Floyd", Макларън разбира, че това е идеалният вокалист за новата му банда, а Джон Лайдън се превръща в Джони Ротън от групата The Swankers.
Освен него в бандата вече има басист (Глен Матлок), китарист (Стив Джоунс) и барабанист (Пол Куук). Годината е 1975-а.
Междувременно Сид прави опити за участия в групи като вокалист и китарист, но определено не може да се каже, че има успех. И така до 1977 г., когато в The Swankers, които вече са се сдобили с култовото си име Sex Pistols, се появяват тежък конфликт между Джони Ротън и Глен Матлок. В резултат Малтлок си тръгва, а на негово място е поканен Сид, който все още не може да свири, но обещава, че ще се научи в движение.
Това, което той притежава в огромни количества, е харизмата и присъствие на сцената.
И бандата започва да трупа още по-голяма слава. Сид носи точно тази анархия, която Макларън иска да внуши с групата. Той се сбива - с журналисти, с фенове, замеря зрители с бутилки по концертите. Сид просто е хаос, а този хаос прави Sex Pistols легендарни.
Дори не е нужно да свири. Бас линиите в албума Never Mind The Bollocks, Here’s The Sex Pistols са изсвирени от Стив Джоунс. Ролята на Сид е просто да бъде себе си на сцената и да наелектризира тълпата.
Въпреки имиджа на лошо момче, на зъл пънкар, който сее анархия, познатите му твърдят, че далеч не е бил толкова разюздан в личния живот.
Това се променя след появата на Нанси Спънджън - стриптизьорка, проститутка, бивше гадже на барабаниста на New York Dolls, руса, провокативна и с проблеми с наркотиците. Нанси пристига в Лондон с ясното намерение да забие някой от дивите пънкари от Sex Pistols.
Първоначално тя се насочва към Ротън, но той и отвръща само с презрение (отношение, което се запазва докрай).
Оттам тя минава към Стив Джоунс, с когото веднъж правят секс, докато накрая погледът й не се спира върху Сид. Той попада лесно в ръцете й и двамата стават буквално неразделни.
От бандата ненавиждат Нанси. За тях това момиче означава проблеми за самата група. Басистът обаче е на друго мнение. В нейно лице той намира всеотдайността, която никога досега не е имал в семейството. Буйните и агресивни характери успяват да се намерят по начин, който кара Сид да бъде зависим от самото присъствие на блондинката. По това време той минава и на хероин.
Само и само да ги раздели, Малкълм праща групата на турне в Америка.
В САЩ Джони Ротън се опитва да изчисти Сид от наркотиците, но Макларън, на свой ред, му ги набавя. На концертите Sex Pistols звучат все по-зле. Споровете за това кой е истинският лидер в групата води до скандали, които в крайна сметка приключват с това, че вокалистът си тръгва, а турнето приключва скоропостижно.
За Сид, който и без това тъгува по приятелката си, това е добре дошло. Двамата с Нанси се събират в Ню Йорк. Там той успява да запише няколко солови изпълнения като C'mon Everybody, Something else и кавъра на Франк Синатра My way и да участва като вокалист в бандата The Vicious White Kids.
С Нанси се настаняват в Хотел "Челси" в Ню Йорк. Там предизвикват скандал след скандал, с караници и побои. Двата огнени характера не успяват да постигнат мир в любовта си и така се стига до трагичната дата 12 октомври 1978 г.
Нанси е намерена в хотелската стая, наръгана в корема. Сид е под влиянието на наркотиците и без спомен от каквото и да е за изминалата нощ.
Уплашен, той се признава за виновен и е арестуван. Virgin Records плащат гаранцията за измъкването му от затвора, и през следващите няколко месеца той започва да гради живота си наново.
Въпреки това вече не е същият човек. Опитва да се самоубие, но е спасен навреме и за 2 седмици е настанен в психиатрична клиника. След излизането си уж започва да се изправя на крака. Намира нова приятелка - Мишел Робинсън, но връзката му с нея е доста кратка.
През декември Вишъс е върнат в ареста заради нападение над брата на Пати Смит - Тод. След 2 месеца в затвора Сид е освободен и чака съдебния процес за убийството на Нанси.
През нощта на 1 февруари 1979 г. майка му - Ан Беверли - му набавя една последна доза, нещо, с което Сид уж трябва да изкара нощта. Тя обаче му е последна.
На сутринта той е намерен в апартамента на Мишел. По-късно става ясно, че Ан, знаейки че синът й няма да понесе живота в затвора, му осигурява доза, достатъчна да убие двама души. Според някои тя е направила това по негова молба.
Няколко дни след смъртта на Сид, майка му намира следното писмо в коженото му яке:
"Подписали сме смъртен пакт, аз трябва да изпълня моята част от сделката. Моля, погребете ме до моето момиче. Моля, погребете ме с коженото ми яке, джинсите и рокерските ботуши. Довиждане.
С любов, Сид."
Така завършва земният път на един от най-дивите пънкари на всички времена, една душа, която изгоря твърде бързо, но за сметка на това - достатъчно ярко, че да остави следа.
