Преди седмица Барак Обама посети федералния затвор "Ел Рено" в Оклахома, с което стана първият действащ президент на САЩ, посетил американски затвор, съобщи АФП.
Целта на тази визита е да бъде хвърлена светлина върху пропуските в една от най-скъпите затворнически системи и с най-пренаселени затвори в света, която нарежда САЩ далеч пред Китай и Русия.
Една четвърт от всички затворници по света са концентрирани в американски затвори, при положение че населението на САЩ е едва 5 на сто от световното.
"Отдавна са известни неравенствата в американската съдебна система. Не можем повече да си затваряме очите за присъди, които не са пропорционални на извършеното закононарушение", коментира Обама.
"Нашето наказателно правосъдие не е толкова справедливо, колкото трябва да бъде", каза в понеделник президентът по повод присъдите на 46 американци. Тези "мъже и жени не са закоравели престъпници", но по-голямата част от тях са били осъдени на поне 20 години затвор за трафик на наркотици, без да са извършили насилие.
С 2,2 милиона души зад решетките, САЩ държат в затворите си повече хора от 35 европейски страни взети заедно.
Изявлението на американския държавен глава идва след една година на интензивен национален дебат. Призивите за реформа често се уповават на случаи със тийнейджъри, пратени в затвора, при които системата се е провалила. Преди повече 70 г. един лишен от свобода младеж се превърна в лицето на реформата.
"Хлапето е тихо. Много се интересува от самолетите, които прелитат всеки ден". Това си записва фотографът Джей Ар Айърман, който снима 14-годишния Барни Лий през лятото на 1941 г.
Фоторепортерът трябва да документира един ден от живота на тийнейджъра. Барни чете книги, играе си с модел на кораб и хвърля топка приятели.
Читателите, които се натъкват на снимките на Айърман, които са публикувани следващото лято в "TIME", откриват различни аспекти във външния вид на Лий, които са им познати - палавата му усмивката и послушно загащената риза им напомнят за собствените им синове и племенници.
Само че Барни Лий не е обикновен подрастващ. Няколко месеца преди фотосесията на Айърман съдът в Калифорния осъжда момчето за убийството на чичо му - фермер от Салинас. Според разследващите тийнейджърът е застрелял мъжа, след скандал, че пренебрегва задълженията си във фермата. Лий е осъден на доживотен затвор и така става най-младият калифорниец с толкова тежка присъда.
Айърман снима момчето докато играе бейзбол или яде. Действието се развива зад дебелите стени на затвора Сан Куентин, който се превръща в новия дом на Барни Лий.
Младежът може да е най-младият тийнейджър с доживотна присъда, но не е първият. Двама тийнейджъри - на 15 и 16 години, също са смятали Сан Куентин за свой вечен дом.
Фактът, че Лий е живял редом с най-закоравелите престъпници на Калифорния, също не е прецедент. През 1941 г. щатът е от онези, които не правят разлика между осъдените за убийство, независимо от възрастта им.
Тийнейджърите делят килии с лишени от свобода от всички възрасти. Философията на това е, че идентичността на затворника - млад или стар, бял или черен, жена или мъж, не е от значение, защото я засенчва извършеното престъпление, а то е срещу цялото общество.
Но нещата се променят. След поредица от кризи в първите десетилетия на 20 век - включително широкото популяризиране на бягствата от затворите, случаите на корупция в администрацията и социални вълнения, произтичащи от експлоатацията на затворници, криминалисти, политици и граждански реформатори се събират, за да приложат нова, "прогресивна" програма.
Като част от новия "реформаторски модел", затворниците са били насърчавани да прекарват повече време извън килиите си, да участват в класове, професионални обучения и др. Индивидуална рехабилитация, а не колективно наказание - това е целта на новия наказателен ред.
Когато Барни Лий е пратен в Сан Куентин през 1941 г., администрацията няма съмнение, че той е идеалното средство, чрез което да се покаже трансформацията на затвора. Назначен е и нов главен надзирател - Клинтън Дъфи. Той пристигна със здрава реформаторска мисия, която включва премахване на физическите наказания, въвеждане на вечерно училище, което позволява на затворниците да издават вестник и развиват своя собствена радиостанция, създаване на клуб на Анонимните алкохолици и др.
Фотографиите на усмихнатия, добре облечен Лий пред огледалото в банята свидетелстват за драматичните промени, които са въведени по времето на Дъфи.
И все пак фотографът Айърман има усещането, че не добива реална представа за затвора. Надзирателите му отказват да снима Барни със закоравели криминални типове. Подобно на самите затворници, движението на фотографа из помещенията е ограничено.
Айърман не е единственият, който забелязва недостатъците на Сан Куентин. Общественици, а и държавни служители повдигат въпроса за по-снизходително отношение към младите престъпници. Лий се оказва последната капка, която прелива чашата.
През 1943 г. нова щатска инициатива възприема идеята, че "държавата е майка" на затворниците. Лий е преместен в поправителен дом, обитаван само от момчета. Там властите възнамеряват да провеждат изследвания относно младежката престъпност.
През юли 1943 г. Барни Лий бяга от поправителния дом. Прекарва 2 години най-различни неща в югоизточната част на страната. Спестил е 300 долара от залагания в Лас Вегас. Късметлийската му серия спира тук.
През септември 1945 г. са сигнализирани, че младо момче харчи твърде много пари в местен магазин. Лий е арестуван по подозрение за кражба с взлом. Той е на 18 години.
