Националният отбор на държава без клубове се бори за класиране в по-горна дивизия. Поради куп причини момичетата слагат кънките и грамадните екипи не по-често от аматьорски състав.
Както падат, така и с танцова стъпка бият. При това съперници от държави, където женският хокей доста повече прилича на организиран спорт. Нашите искат да постигнат и много повече.
Малко история
Мнозина разбраха, че имаме женски отбор по хокей, след като един негов много странен състав (виж карето) падна от сериозния тим на Словакия с несериозно звучащото 0:82 на олимпийска квалификация преди 4 години. Тогава онлайн коментатори и обикновени зевзеци се упражниха върху резила на националките - най-често далеч отвъд границата на добрия тон.
Три години по-късно България прие в Зимния дворец световното първенство от дивизия 5. Критикарите-цифромани бяха зарадвани от две тежки поражения на нашите момичета - от Полша и Испания (и в двете срещи вратарката ни спаси рекорден брой противникови удари). Напук на зложелателите, българският национален отбор победи Турция и Ирландия и така изненадващо завърши трети в общото класиране на турнира.
Явно и самата държава е била силно изненадана от това, че вместо с 82 шайби във вратата, нашите са приключили участието си с бронз. Само така човек може да си обясни огромната премия в размер на... 2000 лева, която над 15 души е трябвало да си разделят. Аналогично постижение на мъжете било в пъти по-добре премирано.
През декември тази година нашите играха в квалификационен турнир в турския град Измир. След драматична загуба от домакините с 3:4 (при 3:1 в наша полза буквално минути преди сирената) и разгромна победа над Ирландия с 6:1, момичетата на треньора Атанас Димитров направиха сериозна заявка за промоция в по-горна дивизия догодина.
За квалификацията в Турция няма да намерите почти нищо в нашите спортни медии. Аз следих турнира от Facebook стената на Лидия, която вкарва голове в противниковите врати.
Разговорът ни на по бира спокойно би могъл да се провежда и някъде в Италия. Лидия жестикулира, усмихва се широко или се мръщи, докато наново изживява епизодите, които ми разказва. Не е от събеседниците, които си мерят думите. Директна е и не вижда смисъл да променя това.
От танците до хокея
Не е сложила кънките преди години с идеята да става крило на националния отбор. Подобно на стотици други хора, и тя обичала да кара на временните пързалки, които се появяват в София през зимата. Открила, че ледът наистина сваля напрежението.
След един фалстарт с фигурно пързаляне, Лидия си взела хокейни кънки, Зимният дворец й е наблизо и започнала да кара по 5-6 пъти седмично. Един ден през есента на 2010 г. я заприказвал мъжът, който къса билетчетата на пързалката. Човекът, бивш треньор по хокей, й разказал, че се сформира национален отбор за световното първенство след половин година и й предложил да се пробва.
"Аз му се изсмях. Казах му: "Ти луд ли си? Аз хокей съм гледала по някакви филми, не е за мен това", разказва Лидия, която от години се занимава професионално с танци у нас и в чужбина.
Треньорът упорствал и все пак тя започнала да тренира. Женският хокей няма много общо с екшъна по NHL - играта тяло в тяло е забранена и покрай това няма скубане на коси на всеки 2 минути игрално време. Въпреки това, посочва Лидия, спортът е бърз и няма начин да няма удари и падания.
Мила родна картинка
Българско клубно първенство по хокей за жени няма. Националният отбор е на издръжката на федерацията, която покрива тренировките и осигурява екипировка. Това обаче не стига за нормална подготовка.
"До нас не стигат нужните ресурси нито за достатъчно екипировка, нито за лагери - всеки отбор се нуждае от това, за да бъде конкурентоспособен", категорична е Лидия. Редовно получават покани за хокейни кампове - обучения от опитни треньори, много полезни за всеки играч, но няма откъде да се намерят пари, за да отидат. "Ние няма как да извадим от собствения си джоб, при положение, че в България този спорт се практикува на доброволни начала".
Тя и останалите от отбора са имали само два изиграни мача преди квалификацията в Турция. У нас те играят с деца и мъже-аматьори при правила, много по-различни от тези на официален мач - имат само час на леда и то без спиране на времето. Няма как - у нас от години не е строена нова пързалка, няма място за всички.
Обратът
Липсата на подготовка и игрови опит си личат най-много срещу противник като Турция. Комшиите избират най-доброто от 9 клубни отбора, които играят на чисто нови пързалки под ръководството на чуждестранни треньори.
Според Лидия на нашите не им е стигнала психика, за да победят. Тя самата вкарва два гола в турската врата и е определена за играч на мача, но не е надувка: "Ако трябва да подреждаме в този отбор хората по умения, заслуги и време, през което са тренирали, от челната десетка, аз съм на осмо място или девето".
Макар да не се смята за тотално отдадена на хокея, родителите й не могат да приемат спортната й кариера - смятат, че само си пилее времето. Затова и не идват да я гледат даже на световното.
За сметка на това в публиката много бързо сядат почти всички момичета, които се захващат с хокей. За 2 години Лидия е видяла да се отказват десетки. И нея са я налягали мрачни мисли, но приятелят й я подкрепя изцяло. Той също е хокеист и играе в ЦСКА.
Шанс
Отборът не се дава лесно. Момичетата със свои сили търсят изход от всичките неуредици на организирания спорт и безпаричието в България. Има само един начин за нагоре - трябва да се играе по-често.
Водят се преговори с турската федерация, за да може тимът ни да участва в местното клубно първенство. Така ще могат да играят по-често истински мачове. В момента се търсят спонсори.
Ще стискаме палци нашите да станат шампионки в Турция, поне докато не се появят у нас клубове и хора, които да им помагат.
След пързалката?
Когато не засилва шайбата към противниковата врата, Лидия учи. Завършила е "Икономика на туризма", сега прави магистратура "Международен туризъм" в УНСС.
След танците и хокея само тя си знае на какво поприще ще се пробва.
