Покрай първия учебен ден дебатът за българското образование отново се разгоря - макар и предимно с повтаряни от години аргументи и посочване на едни и същи несъвършенства в системата. Все още обаче има доста какво да се каже по въпроса и още повече какво да се направи, макар и най-вероятно в бавни и постепенни стъпки.
За да продължим темата, този път се обръщаме към Явор Ганчев от „Национална мрежа на родителите". Него сме ви показвали, и то неведнъж, предимно в ролята му на собственик на култовия музикален магазин „Дюкян Меломан".
Но сега темата е образование, където Ганчев има ярко изразена позиция и неизменна лична намеса, започнала преди около три години - тогава заедно с други родители и граждански организации той се включи в съпротивата срещу проекта на ГЕРБ за Закон за детето, а впоследствие и срещу предложения от тях закон за училищното образование, правещ детската градина задължителна за 4-годишните деца.
Днес той осъзнава, че вероятно скоро след 5 октомври ще му се наложи да се съпротивлява срещу съвсем същите неща, но е обнадежден като вижда една по-активна гражданска среда, която повдига въпроси, протестира и не оставя администрацията да върши нещата скрито-покрито.
И е спокоен, че идеите на „Национална мрежа на родителите" се възприемат все повече.
Извън контрола на държавата
Като начало, Явор подчертава, че свободата на образованието е заложена в българската конституция - макар тази свобода да е масово криворазбрана.
„В член 23 пише, че образованието, науката и изкуството се развиват свободно и държавата ги подкрепя. Конституцията никъде не възлага на държавата функции в образованието, освен да осигурява достъп до образование в определени образователни степени", обяснява той.
Основна идея на „Национална мрежа на родителите" е образованието просто да спре да зависи от държавата. И ни най-малко да не чакаме някоя власт да си го постави като приоритет в управленската програма. „Пази боже някоя власт да постави каквото и да е като приоритет, не само образованието", казва Явор. „Това е генерален проблем на българското светоусещане, на тоталитарното светоусещане, че животът зависи от това, което прави този, който има власт.
Животът зависи от това, което всеки прави, а работата на властта е да гарантира правата, а не да оправя живота на хората".
Предпочитаните от него концепции са към повече самоуправление и повече отговорност на възможно най-ниско ниво, както и към взимане на решения не „отгоре", а на ниво ученик, родител, учител, училище, община и навсякъде другаде, където се носят последствията от тези решения.
Как така без единна програма?
Става въпрос още за възможността учебната програма (съдържание и график) и учебните методи да се определят от родителите и от самите деца, а училището като институция да е независимо предприятие на родителите - които ще са мотивирани да го направят не просто защото трябва някой да им гледа децата, докато те са на работа, а защото имат автентичен интерес от тази опция за оптимизация на обучението.
Именно това е заложено и в концепцията за демократичното образование на Яков Хехт - създал първото демократично училище в света и дал формулата как то може да се самоорганизира и да определя абсолютно всеки аспект от образованието на децата самостоятелно, без държавна програма и без образователен минимум.
Не бива да забравяме и варианта за домашното образование, което трупа активи в България, макар все още някои от родителите, обучаващи децата си вкъщи, да се чувстват извън закона.
Явор Ганчев обаче уточнява, че нито един от тези варианти не съществува сам за себе си. „Модерното образование вече не говори за отделни форми на обучение, които съществуват без контакт и преплитане помежду си. Модерното образование е хибридно по форма. Затова вече няма смисъл да се говори само за домашно образование, или само за училищно образование, или само за дистанционно обучение. Всичките тези форми могат да бъдат ползвани едновременно".
Според него няма толкова значение какво точно учи едно дете на 7-8-9 г., същественото е то да учи това, което иска, защото само с активно участие по собствено желание ще добие умение за учене.
„Не трябва да се определя какво трябва да се учи, а да бъдат научени учениците да учат, това е целта на образованието. Те трябва да бъдат научени да учат, след което сами ще си поставят цели според това, което им се случва в бъдеще".
Мисленето се променя
Подобни идеи може и да изглеждат твърде далеч от случващото се в образователната система в момента, но Явор подчертава, че и сега, когато гражданите имат нужда от образование, те си го доставят съвсем свободно, дали чрез частни уроци или чрез някаква форма на самообучение извън държавното училище.
Без да си прави илюзии, че евентуална кардинална промяна може да се случи скоро, той все пак вижда как начинът на мислене към образованието вече търпи промени.
„Годината е активна, ние направихме конференция за образованието, други хора поканиха за втори път Яков Хехт, сега Институтът за прогресивно образование и цяла голяма група неправителствени организации са активни в правенето на гражданска политика в областта на образованието - това не съществуваше преди две години".
А едно такова развитие, случващо се пред очите ни, не е никак лош повод за оптимизъм.
