Странно е да видиш човек, отнел живота на четирима души, сдобил се е с четири глави, който всеки ден ходи на църква. В индийския щат Нагаланд, където живее и племето Коняк, това не е единичен случай.
В интернет преобладава информация за Коняк като воини, които убиват враговете си и запазват главите им като трофей, доказващ социалния им статус. След като приемат християнството през 60-те години на XX век обаче, нещата се променят.
В началото на февруари миналата година фотографите Петя Чавдарова и Георги Вълчев отиват в Индия и се отправят към най-източния щат (Нагаланд), за да се срещнат с хората от Коняк. Те предварително искат да се запознаят с възрастните представители на племето, които макар и преминали в модерността, пазят паметта за традициите преди навлизането на християнската религия в живота им.
Воините от коняк са известни като последните ловци на глави.
Петя и Георги прекарват над два месеца в Индия и три седмици в Нагаланд.
Петя и Георги искат да запечатат избледняващите белези на културата по телата на възрастните от племето. Всеки, отнел главата на враг, се сдобива с по-висок социален статус и татуировка, която кралицата на селото му прави. Татуировките по телата на мъжете и жените от племето говорят за живота и постиженията им.
Именно тези символи на миналото показват Петя и Георги.
Нагаланд е един от седемте щата на Индия, които се намират отвъд Бангладеш и достъпът до тях в продължение на години е бил ограничен. Там е и домът на племената Нага.
Когато човек, който няма никаква представа за живота в тази част на Индия, чуе за племената Нага, си представя нещо, извадено от „Боговете сигурно са полудели". В Нагаланд обаче модерният свят се е възцарил с дрехи, смартфони и комуникации. Петя и Георги разказват за първоначалната си изненада, макар предварителнода са били наясно за по-високия жизнен стандарт в градовете на Нагаланд спрямо останалите части на Индия. Затова и намирането на хотел за двамата се е оказало трудна задача.
Туризмът е едно от малкото неща, които носят пари в района. Затова и на туристите се предлага единствено най-скъпото, което не е характеристика и за качеството на услугата. И накрая може да пренощуваш в хотел с дупки по стените за 50 долара на нощ.
Докато в големите градове модерността е факт, в селата всичко е различно. Токът е явление, което се случва предимно вечер и то за определен период, а поради липсата на изградена мрежа за водоснабдяване, водата, която хората използват, е преварена дъждовна вода.
Добре изградена инфраструктура в Нагаланд липсва, таксито е кола, в която пътуват 10 души (понякога и на покрива), а ако не се държиш в автобуса, падаш. А може и стъклата да се изпочупят от вибрацията при движение - нещо, което Петя и Георги са преживели.
Официалният език е английски, но английски говорят, ако им се наложи, предимно младежите. Възрастните хора имат свой собствен език.
За да осъществят връзката си с хората от племето Коняк, Петя и Георги разчитат на Янгпанг - младеж, роден в семейството на хора от племето. Той се превръща в техен гид и в продължение на две седмици обикаля с тях по селата, в който живеят хора от племето коняк.
Някогашните воини изглеждат благи и миролюбиви хора в XXI век.
„Бабо, идвам с едни хора" - по подобен начин Янгпанг се обръща към всички непознати възрастни хора, в чиито домове води Петя и Георги. Коняк нямат обръщения или думи за поздрав. Хората директно започват да си говорят. Оказва се, че в езика на племето липсват и много думи, с които сме свикнали във всекидневието си - като например „завърти се наляво" или „застани в профил". Затова и снимането на възрастните се оказва предизвикателство за Петя и Георги, а Янг Панг намества „моделите" в подходящата поза. Някои от възрастните членове на племето за първи път са видели технологии като например светкавицата на фотоапарата.
Коняк живеят в бамбукови къщи, а единствената светлина в дома им „влиза" през огнището - то е източникът на светлина в пространството, което няма много мебели - плетени бамбукови столчета и дървени одари за легла. Усещането за място привлича вниманието на Петя и Георги и те решават да фотографират членовете на племето на тъмен фон.
В домовете си обаче хората от племето пазят трофеи - биволски черепи и клюновете на птици носорози. Някога пред домовете си са държали и черепите на враговете си, но с навлизането на християнството този варварски обичай е преустановен, а преди няколко години са погребани и последните черепи трофеи. На места своеобразните гробници са пред църквата, а вместо надгробни плочи са забити камъни.
Воините са се превърнали в примерни християни, които редовно посещават църквата и се молят - около 90% от населението на Нагаланд са християни, а 75% са баптисти.
Възрастните са смирени, вярват в Бог и следата от войнствените племена, които са ловили тигри и са отнемали главите на враговете си, е много бледа, разказва Петя.
Някои от възрастните въпреки това носят огърлици с метални черепи, които показват броя на отнетите глави на врагове. Тези символи, татуировките и запазените анимистични фестивали са от малкото неща, които говорят за войнствените времена. А с възрастните ще загине и част от историята на племето, която така или иначе звучи различно, разказана в различни села на Нагаланд. Младите почитат традицията и се гордеят, че са представители на племето си, но не искат да живеят по онзи начин - предпочитат да се гмурнат в света и технологиите.
По време на престоя си в Нагаланд Петя и Георги успяват да направят достатъчно фотографии, които да представят единен портрет на племето Коняк - лица и белези на вече отишъл си войнствен свят.
Изложбата „Портрет на КОНЯК" ще бъде открита на 3 февруари в галерия „SYNTHESIS" от 19 часа.
