Хокеят е не само зрелищен, но и доста опасен спорт. На леда се чупят крайници, челюсти, а понякога и вратове, както се случи с канадеца Войчек Волски.
За съжаление има и смъртни случаи, а някои трагедии в миналото водят до промени в правилата. Именно това се случва в началото на новото хилядолетие след първата в историята смърт на фен след удар от шайба в мач от НХЛ.
Британи Сесил се готви да отпразнува 14-ия си рожден ден и вече започва да получава подаръци. Един от тях е билет за двубоя между Кълъмбъс и Калгари, първият ѝ мач в НХЛ.
В средата на втория период нападателят на Блу Джакетс Еспен Кнутсен стреля, а шайбата рикошира в стика на защитника Дерек Морис и прелита над мантинелата. Преди две десетилетия обаче няма мрежи зад вратите и феновете сами трябва да се грижат за своята безопасност.
Преди мачовете дори дикторите предупреждават, че е възможно да излетят шайби извън ледената площадката, и молят зрителите да бъдат бдителни, тъй като твърд диск от замръзнала гума, който лети със скорост от 150 км/ч, си е сериозна заплаха.
Фаталният снаряд, изстрелян от Кнутсен и отклонил се в стика на Морис, ранява трима зрители наведнъж - първо разбива главата на единия, след което отскача в слепоочието на Британи, а накрая избива зъб на малко момиченце.
В началото изглежда, че и тримата не са ранени тежко.
Двубоят продължава, а най-сериозно пострадалата Британи е откарана в болница за прегледи. Момичето е сигурно, че нищо сериозно не ѝ се е случило. Тя дори държи шайбата в ръцете си, смее се и се шегува с лекарите. Видимите наранявания са само драскотини. Но в един момент момичето започва да получава конвулсии, а скенерът установява пукнатина в черепа, която е причинила травма на мозъка.
"Обадих ѝ се на следващия ден, беше в добро настроение", спомня си съученичка на Тифани.
На втория ден обаче състоянието на момичето рязко се влошава и то почива. Причината за смъртта обаче не е черепно-мозъчната травма, а тромб.
По време на мача Кнутсен дори не осъзнава, че някой е пострадал, а когато разбира за смъртта на момичето, е тотално съсипан.
"Мисля постоянно за това, просто е ужасно. Не мога да си го избия от главата", казва хокеистът пред близките и съотборниците си.
Това е началото на края на кариерата му. Той прекарва още няколко години в НХЛ, но всеки път, когато шайбата прелети извън площадката, краката му се подкосяват. "Той беше неутешим. Този инцидент сложи край на кариерата му. Еспен беше прекрасен човек и талантлив играч, но никога повече не беше същият", спомня си Дейв Кинг, треньорът на Кълъмбъс в онези години.
През 2005 г. Кнутсен се завръща в родината си Норвегия и скоро приключва окончателно състезателния си път. Дълго време не може да се отърве от всепоглъщащото го чувство за вина.
"Не знам какво точно означава душевното терзание. Ако означава през всичките тези години да изпитвам болка от случилото се с това малко момиченце, да се чувствам виновен пред семейството ѝ и да искам да им искам прошка, то именно това е моят случай", споделя бившият състезател.
Кнутсен иска да присъства на погребението на детето, но генералният мениджър на Кълъмбъс Дъг Маклийн решава, че е по-добре да го предпази от вниманието на пресата, и отива сам.
Кнутсен се среща със семейството на Сесил чак девет години след трагедията и с облекчение научава, че роднините на Бетани не го обвиняват за нищо.
"Никога не съм ви смятала за виновен, това беше инцидент. Не бива да се упреквате за нищо. Намерих покой, надявам се да го намерите и вие", казва му Джоди, майката на Британи.
Няколко месеца след инцидента на всички арени в НХЛ са сложени специални мрежи по инициатива на бащата на Британи. Първоначално феновете негодуват срещу нововъведението, което нарушава видимостта им, но днес това е задължителен елемент на всяка ледена площадка, на която се играят двубои от лигата.
