Елена Кравцов скача от трупчето. Следва момент на тишина и спокойствие. След което ръцете ѝ излизат на повърхността. Над водата шумът се завръща. Тя се потапя отново и започва да брои.
"Не знам какво се случва около мен - казва Кравцов пред BBC - От една страна, заради увреждането ми, от друга - защото съм пределно концентрирана. Броя всяко загребване, за да мога да се ориентирам. По този начин знам колко още загребвания ми остават, докато дойде време за обръщането.
Нямам идея какво се случва в същото време в трети, пети или който и да е коридор. Единственото, което ме интересува, е моето плуване, техниката ми и моето време."
Кравцов е плувкиня с нарушено зрение, като вижда едва три процента от всичко около себе си. Тя не вижда съперниците си, вълните от загребванията им, реакцията на публиката.
Не вижда и фотографите. Но чува щракването на фотоапаратите при всяка снимка, чува наставленията на треньора си и окуражителните възгласи на феновете.
Сега Кравцов не е на трупчето, а на кея. Морето под нея е спокойно и равно. Слънцето огрява всичко в безоблачното небе. Тя е носи само бели монокини, като скоро ще захвърли и тях, и с ръка, прокарана през косата си, очаква поредното наставление този път не от треньора си, а от фотографа.
Далеч от обичайната за нея обстановка, но работата ѝ тук е почти толкова важна колкото и тази в басейна.
***
Кравцов е родена в Мерген - малко селце в южен Казахстан. Годината е 1993-та - страната ѝ е независима от малко над две години. А отделянето от Съветския съюз е далеч от безболезнено.
В Мерген няма работа, а парите са кът. Има дни, в които семейството кара само на хляб и чай. Когато Кравцов е на 7, нещата стават още по-тежки. Учителите ѝ забелязват, че момичето присвива очи и върти главата си в опит да види написаното на дъската. Докато се опитва да срича, държи учебниците твърде близо до лицето си.
Въпреки немотията семейството тръгва за Москва. Там Елена е диагностицирана с макулна дегенерация (увреждане на зрителния център на окото - б.а.). Пратена е в специален интернат за деца с увреждания, където често става обект на насилие както от други деца, така и от учители.
Когато е на 11, е преместена в Германия. "Не беше лесно да отида в друга държава - спомня си тя. - Аз идвам от много малко село, а немският начин на живот бе напълно нов за мен. Чувствах се като извънземно. Но това беше най-добрият избор, който родителите ми можеха да направят. Щастлива съм, че живея в Германия, защото тук много хора ми помогнаха да приема себе си."
Един от тези хора е Михаел Хойер - учител по физическо. Именно той забелязва таланта на Кравцов. За него, когато Елена не е в басейна, е като "риба на сухо".
През седмицата Елена се отдава на тренировките и на безкрайното броене на загребвания, обръщания и дължини. През уикенда купонясва с приятели из техно клубовете на Берлин.
На Параолимпийските игри в Лондон през 2012-а все още е теийнейджърка, но успява да спечели сребро за Германия. Година по-късно печели първата си световна титла. През 2016-а поставя световен рекорд в любимата си дисциплина - 100 м бруст.
Успехите ѝ носят шанс да пренесе влиянието си извън басейна.
"До някаква степен бях известна и преди, защото бях световна шампионка и имах подобрени световни рекорди, но за мен беше много важно, че от "Плейбой" поискаха да направим тази фотосесия - казва Елена.
Аз съм първият човек с увреждане, който е бил на корицата на списанието. Това беше стъпка в правилната посока да покажем на света, че хората с увреждания не се различават по нищо от тези без."
Преди фотосесията на Кравцов през есента на 2020-а и други параолимпийци са се събличали за списания. През 2013-а британският спринтьор, който е с протеза на единия крак, позира полугол за "Attitude" през 2013-а. През 2009-а американката Сара Рейнерстен, която също е с протеза, бе включена в голото издание на ESPN - Body Issue.
Но снимките на Кравцов за немския "Плейбой" бяха нещо повече - те бяха еротични, секси, женствени, концентрирани не върху недъга ѝ, а само и единствено върху голото ѝ женско тяло.
Разбира се, фотосесията получи и доста критики - както от други параолимпийци, така и от организации, които изразиха притеснението си в каква посока ще се обърне разговорът за това как в обществото приемаме хората с увреждания.
"Ние, хората с увреждания, също искаме да живеем свободно и да не бъдем ограничавани от недъзите си - споделя Елена. - В Германия част от хората се притесняват от хора с увреждания. Не знам защо. Ние не сме заразни. Ние сме нормални хора. Това е голямото предизвикателство за мен - да покажа, че ние сме напълно нормални хора и че всеки може да говори с нас като с такива.
Много жени, а и не само, ми писаха в Instagram, за да ми благодарят и да ми кажат, че съм ги мотивирала и че съм ги накарала да се почувстват по-добре. Това беше най-приятното, което можеше някой да ми каже."
Но баща ѝ не мисли така. За родителите ѝ, които се върнали от Германия да живеят обратно в Казахстан, разликата в културата и в поколенията се оказва бездна. И до ден-днешен баща ѝ все още отказва да говори за тази фотосесия.
Съвсем скоро Елена се завръща в басейна, където, за разлика от снимките за "Плейбой", вече отново е с цял бански. И продължава битката си за медали. По средата на финала на 100 м бруст в Токио на 1 септември 2021-ва Кравцов усеща, че нещо не е наред.
"След първите 50 метра си помислих, че някой може да се е обърнал преди мен. Може би Ребека беше по-бърза." Въпросната Ребека е британката Ребека Редфърн. И наистина - тя имаше преднина от около секунда. Кравцов усеща как олимпийската ѝ мечта се изплъзва. Отново.
Четири години по-късно Кравцов пристига в Рио като световна рекордьорка и фаворитка за златото, но завършва едва пета. Устремена провалът ѝ да не се повтори, тя започва да дърпа пред Редфърн с всяко следващо загребване.
Германката докосва края на басейна първа, но една от последните, които го разбира.
"Трябваше да попитам един от доброволците покрай басейна какво е времето. Едва след това разбрах, че съм спечелила. Беше много емоционален момент. След толкова много работа и жертви за този медал аз бях най-щастливото момиче на света."
След Параолимпиадата Кравцов пътува, празнува и получава предложение за брак от приятеля си. Животът ѝ и е по-добър от всякога, но изневиделица се появяват мощни главоболия.
Чувства ги още в Токио, но ги отдава на часовата разлика, изтощението от непрестанните полети, новата среда и напрежението преди финалите. Но те стават все по-сериозни и продължават да я тормозят дори по време на ваканция в Париж.
Една сутрин избира сватбени халки с годеника си Филип, а следобеда се подлага на ЯМР. Резултатите са повече от притеснителни - откриват ѝ малък тумор в мозъка.
"Бях толкова щастлива и изведнъж всичко се срина - казва Елена. - Всичките приятни чувства се изпариха."
Следват операция, химиотерапия и радиотерапия в продължение на десет месеца. Но след всичко това идва добрата новина, че всичко е наред, и Кравцов, вече на 28, отново е в басейна.
"Един от първите ми въпроси след операцията на мозъка бе кога ще мога да тренирам отново - спомня си тя. - Това е едно от най-важните неща в живота - да имаш цели, а не да се затвориш вкъщи и да се депресираш."
И точно това продължава да прави Елена - да посяга към нови хоризонти и да преследва мечтите си.
