В понеделник спортният свят се раздели с една от най-влиятелните, но и скандални личности в историята на Формула 1.
На 81-годишна възраст почина Макс Моузли, дългогодишен лидер на автомобилния спорт в ролята си на председател на световната централа FIA.
Британецът с богата и спорна биография си отиде от рак и остави огромна следа в автомобилизма, както и в други сфери на публичния живот.
С какво ще бъде запомнен той и как се превърна в толкова основна фигура за развитието на Формула 1?
Произходът на Моузли е основна отправна точка за противоречията, които той предизвиква десетилетия наред - неговият баща Освалд Моузли е лидер на следвоенната фашистка партия във Великобритания, а самият Макс години по-късно се забърква в скандал с нацистки символи.
В автомобилизма Макс Моузли навлиза като пилот аматьор и достига и до Формула 2 през 60-те години. Паралелно с бизнес начинанията си, през 70-те участва в Асоциацията на конструкторите във Формула 1, през 80-те се захваща трайно с автомобилния спорт, а от 1993 до 2009 г. е шеф на FIA.
Масовата публика вероятно помни Моузли най-вече с огромния скандал, в който го забърка изданието News of the World на медийния магнат Рупърт Мърдок през 2008 г.
Таблоидът публикува материали от садо-мазо оргия на Моузли с пет проститутки, една от които облечена в нацистка военна униформа.
Босът на FIA влезе в ожесточена битка с изданието и успя да го осъди година по-късно за нарушаване на личното пространство. Съдът отсъди, че неконвенционалният му сексуален живот не представлява предмет на реален обществен интерес.
Но около делото и някои други разкрития на медии отново изплува миналото му на активист на партии с крайнодесни и радикални убеждения спрямо емигрантите във Великобритания.
Неговите родители Освалд и Даяна са вкарани в затвора по време на Втората световна война заради симпатиите си към Адолф Хитлер.
Тайната им сватба се случва в присъствието на самия Хитлер в дома на водещия нацистки пропагандатор Йозеф Гьобелс в Берлин през 1936 г.
Макс Моузли се ражда през 1940 г. и успява да се издигне в следвоенна Великобритания, за да изгради Формула 1 като глобална световна марка и да проведе знакови реформи за сигурността на пилотите и на всички, живеещи с рисковете на този спорт.
Развитието на автомобилизма Моузли постига в сътрудничество с близкия си приятел и бивш бос на Формула 1 Бърни Екълстоун, който след смъртта му коментира, че чувства сякаш е загубил свой роднина.
Макс Моузли завършва Оксфорд със специалност физика и работи като адвокат преди да се заеме по-сериозно с автомобилния спорт.
Той вече е на ръководния пост във FIA по времето на трагичната смърт на пистата на легендарния Айртон Сена през 1994 г.
Моузли твърди, че най-голямото му постижение е именно подобряването на сигурността във Формула 1 след фаталния инцидент с трикратния световен шампион.
Когато бразилецът умира, за известно време бъдещето на спорта е застрашено, а Моузли осъзнава опасността и налага бързи мерки, някои от които са в действие и до днес. Три пъти британецът бива преизбран за шеф на FIA, и всеки път даже липсва опонент срещу него, до 2009 г., когато беше наследен от Жан Тод.
След скандала с News of the World, Макс Моузли поведе война срещу английските таблоиди и настояваше за по-строги регулации на пресата. Той дари милиони, за да подпомогне различни групи, прокламиращи реформи в журналистиката, а по-късно започна да съди Google в Германия с твърдението, че търсачката отпраща към нелегални снимки.
Двете страни достигнаха до споразумение през 2015 г.
Както отбелязва "Би Би Си" след смъртта му, Моузли може би е далеч по-подходящ за политиката, отколкото за спорта, със своята несъмнена ловкост, дар слово, лукавост и брилянтен интелект.
Той обаче осъзнава, че биографията на родителите му ще му попречи да влезе в парламента и затова се насочва към спортни дела.
В тийнейджърска възраст и в началото на 20-те си години, Макс е тясно свързан с фашистката партия на баща си - но по-късно през 80-те изоставя опитите да направи политическа кариера в Консервативната пария.
По времето на управлението на Тони Блеър, Моузли се присъединява към Лейбъристката партия и става неин дарител, но впоследствие партията отказва да приема повече дарения от него.
В кариерата си във FIA Моузли влиза в няколко знакови конфликта, като може би най-популярният сред тях е този с боса на Макларън Рон Денис.
Отношенията между двамата са ледени - Моузли опитва да наложи превъзходство над Денис, когото смята за необразован, елементарен и нетактичен, а Денис от своя страна го вижда като непоносимо надменен аристократ.
Рон Денис, заедно с други собственици на отбори като Франк Уилямс и Кен Тирел, прави всичко възможно да спре една инициатива, която счита за чиста кражба - през 1995 г. Моузли отнема комерсиалните права на Формула 1 от отборите и ги прехвърля на компаниите на Екълстоун.
Макс Моузли вижда възможност да си отмъсти, когато гръмва шпионската афера през 2007 г., в която главният дизайнер на Макларън е уличен в притежание на близо 800 страници конфиденциална техническа информация на Ферари.
Управляваната от Моузли организация налага безпрецедентна глоба от 100 млн. долара на Макларън с надеждата това да елиминира Денис.
Все още се цитира фразата, която Моузли е чут да казва повече от веднъж: "5 млн. от глобата е за провинението, 95 млн. е, защото Рон е ***".
В автобиографията си обаче босът приписва репликата на Екълстоун.
Отношенията с Макс Моузли са същински кошмар и за други отбори от Формула 1 - заради неговия безспорен интелект, властна натура и готовност да спори и да извърти всичко в своя полза.
Говори се, че каквото и да се хвърли към него, колкото и мощен аргумент да има срещу неговата позиция, Моузли гарантирано ще отвърне "Да, това е добър довод, но разбира се, проблемът с него е...". И ще последва убедителен, хитро съставен контрааргумент, обикновено базиран на софистика.
Затова до един момент Моузли създава впечатление, че е недосегаем на президентския пост във FIA.
Изглеждаше, че ще оцелее дори след скандала с оргията, когато спонсори заплашваха с оттегляне от Формула 1.
Но когато през 2009 г. британецът опита да наложи таван на бюджетите, на големите отбори окончателно им писна. Те бяха поведени от Ферари и тогавашния президент на Скудерията Лука Ди Монтедземоло, още един от личните врагове на Моузли.
Това постави началото на още една яростна политическа битка, която този път британецът загуби.
Водещите конструктори заплашиха да основат свой отделен шампионат и за да ги спре, Моузли трябваше да се съгласи да не се кандидатира за още един мандат във FIA.
Така през 2009 г. неговото време начело на организацията изтече.
И след неговата смърт името му винаги ще се свързва със скандални случаи и възгледи, но огромното му влияние в автомобилния спорт в продължение на над 4 десетилетия няма как да бъде заличено.
