Преди малко повече от дестина дни, когато поведе националния отбор по волейбол към Франция, а после и към Италия, селекционерът Силвано Пранди замина резервиран. Без фанфари, без излишни гръмовни обещания.
„Мислим за първия мач с Китай, не за световната титла, гледаме мач за мач", отсече Пранди. Феновете, за които волейболистите са единствената надежда за добро представяне в колективен спорт на национално ниво, обаче гледат на тима точно като на бъдещия световен шампион.
Къде е истината ще стане ясно в следващите дни.
Поглед назад във времето доказва, че всеки път, в който тимът ни е тръгвал с големи очаквания се е сблъсквал с огромно разочарование.
Достатъчно е да припомним само европейското първенство в Русия през 2007-а и олимпийските игри през 2008-а. И за двете отбора замина с големи цели, големи надежди и очаквания, а се върна безкрайно разочарован.
Затова може би тактиката на Пранди е по-добра. Тя няма да натовари излишно отбора, а и ще предпази феновете и шефовете от крайни оценки след приключване на участието.
Да, тимът ни разполага с отлични състезатели като Матей Казийски, Владимир Николов, Николай Николов, Андрей Жеков. Но такива има и в поне още пет отбора.
Да, тимът ни може да завърши на първо място в групата си, но не бива да се забравя, че отборите на Франция и Китай са безкрайно неудобни за нас като стил на игра. И двата тима залагат изключително много на защитата, което може да отчае и най-търпеливия играч.
А и сложното идва след това. Една грешна стъпка в третия кръг и вместо във финалната четворка може да се озовеш в долната половина на класирането. А в един мач може да се случи всичко.
Не бива да се подценява и факта, че България на практика е с нов отбор на това световно първенство. От онзи състав, спечелил бронза преди четири години, ги няма цели шестима състезатели. И то какви. Да, Николай Пенчев, Валентин Братоев, Тодор Алексиев са много талантливи, но никой от тях няма опита на Пламен Константинов. Същото важи за Николай Николов, Виктор Йосифов и Светослав Гоцев, на всеки, от които се разчита да замени Евгени Иванов.
Освен това дори с италиански треньор начело, най-големият съперник на България продължава да бъде самата България. Която може да бие всеки, но и да падне от всеки. Това е манталитет, а той не се променя лесно, не и за два години или за едно първенство.
