Трансферна сага

Дейвид Бекъм в Реал (Мадрид) - 2003 г.

През февруари 2003 г. вече бе ясно, че наближава края на престоя на Дейвид Бекъм на „Олд Трафорд". Историята с хвърлената обувка, довела до два шева над окото му само потвърди това. Бъдещето му в тима изгледаше несигурно и това се видя и по време на втората среща от четвъртфиналите на Шампионската лига срещу Реал (Мадрид), в която Бекъм остана на пейката.

А именно Реал се сочеше като най-вероятния нов клуб за английската суперзвезда. И на това не навреди дори отбелязаните от Дейвид два гола във вратата на Реал след като все пак се появи на терена. Единият от тях бе особено красив след като бе отбелязан директно от пряк свободен удар и остави Икер Касияс без възможност за каквато и да било реакция. В края на сезона обаче президентът на Реал Флорентино Перес изненадващо обяви, че никога не би подписал с Бекъм.

Така във фаворит за английския национал се превърна Барселона. Спекулациите на тази тема продължиха около месец. Кандидатът за президент на каталунците по това време Жоан Лапорта дори обяви, че има постигнато споразумение за трансфер на играча, въпреки че агентите му упорито отричаха и твърдяха, че това е просто политически ход на Лапорта, за да спечели изборите.

Край на историята сложи Реал, който в крайна сметка реши да привлече Бекъм. Сделката стана факт през юни, а Манчестър Юнайтед получи 24,5 милиона лири.

Стивън Джерард в Челси - 2005 г.

През май 2005 г. Стивън Джерард бе в основата на впечатляващия обрат, който Ливърпул направи във финала на Шампионската лига срещу Милан. Минути след като вдигна трофея Джерард призна, че е нетърпелив да започне преговорите за нов договор с Ливърпул.

Историята около възможно преминаване в Челси от лятото на предишната година сякаш бе забравена, а мениджърът Рафаел Бенитес и изпълнителния директор Рик Пери разкриха, че настояват Джерард да остане и вече са му предложили нов контракт.

Преговорите обаче се провалиха и след няколко дни Ливърпул излезе с официално съобщение, че футболистът е отхвърлил предложението. Това бе потвърдено и от Джерард, който бе категоричен, че след финала в Шампионската лига е имал намерение да преподпише, но сега това се е променило.

Това бе достатъчно, за да възроди интереса на Челси, чието ръководство незабавно изпрати оферта от 32 милиона лири за халфа. Намеси се и Реал (Мадрид), който също имаше желание да привлече английския национал.

Ден по-късно обаче Джерард отново размисли и обяви, че предпочита да остане на „Анфийлд". Договорът бе преработен и подписан през юли 2005 г.

Ашли Коул в Челси - 2006 г.

Година преди трансфера да стане факт Ашли Коул бе засечен на тайна среща с мениджъра на Челси Жозе Моуриньо. На нея присъстваха още двама агенти на играча и изпълнителния директор на Челси Питър Кениън.  Заради нея обаче английската федерация наложи една от най-високите глоби, предвидени за такива случаи.

Арсен Венгер пък обвини Челси в арогантност заради незаконните им опити да организират трансфера, а президентът на Арсенал Питър Хил-Ууд разкри, че Коул е поискал тройно увеличение на заплатата, за да остане в Арсенал.

Въпреки че през 2005 г. беше преподписал договора си с Арсенал, през 2006 г. Коул все пак се присъедини към Челси срещу сумата от 5 милиона лири и Уилям Галас. Малко по-късно в автобиографията си Коул заяви, че Арсенал са „го хвърлили на акулите" в скандала около трансфера му на „Стамфорд Бридж" и не са го подкрепили публично.

Тиери Анри в Барселона - 2007 г.

„Никога не съм играл в Испания и никога няма да играя там. Това е моят последен голям договор", обяви Тиери Анри през май 2006 г. когато подписваше новия си договор с Арсенал. Контрактът трябваше да го остави на „Емирейтс" за още четири години.

Няколко по-рано нападателят бе сред най-разочарованите заради загубата от Барселона във финала на Шампионската лига. Спекулациите около бъдещето му пък започнаха веднага след двубоя след като в интервюто си той не даде гаранции, че ще остане в Арсенал.

С новия договор в джоба Анри замина за участие на Мондиал 2006, където отново спечели само сребърен медал. Последвалият сезон при „артилеристите" пък приключи още през март заради контузия в слабините. Малко след това един от шефовете на тима - Дейвид Дийн напусна, а Анри призна, че е опустошен от решението му. Въпреки това той за пореден път гарантира, че ще остане в клуба, поне докато негов мениджър е Арсен Венгер.

През юни 2007 г. обаче престоят на Тиери на „Емирейтс" приключи след като французинът подписа договор с Барселона. Венгер пък по всякакъв начин се опита да отхвърли съмненията за евентуален конфликт между двамата, който да е ускорил напускането на Анри.

Кристиано Роналдо в Реал (Мадрид) - 2008/09

Впечатляващото му постижение от сезон 2007/08 когато отбеляза 42 гола привлече вниманието на Реал (Мадрид). Въпреки това след спечеления финал в Шампионската лига Роналдо бе категоричен, че иска да остане на „Олд Трафорд".

Ядосани от непрекъснатите опити на Реал да убедят играча на този трансфер от Юнайтед дори подадоха жалба до ФИФА, която обаче бе отхвърлена. Мениджърът на „червените дяволи" Алекс Фъргюсън обаче бе категоричен, че и през следващата година португалецът остава на „Олд Трафорд".

Спекулациите обаче продължаваха и дори се заговори за тайна сделка между двата клуба, според която Роналдо трябва да премине на „Сантяго Бернабеу" през лятото на следващата година. Фъргюсън естествено отрече. Последният двубой на Кристиано с екипа на Манчестър Юнайтед обаче бе финала на Шампионската лига срещу Барселона през 2009 г.

Загубата на английския тим доведе до нова серия от спекулации около бъдещето на португалеца. Флорентино Перес, който се бе завърнал на президентския пост, пък се закани да не жали средства за привличането на Роналдо. Като потвърждение на думите дойде фактът, че Перес не спести пари за другото си много желано попълнение - бразилецът Кака взет за 56 милиона лири през юни.

Месец по-късно самият Роналдо изяви желание да напусне Юнайтед и трансфера в Реал стана факт. Юнайтед прибра впечатляващите 80 милиона лири, а сумата се превърна в световен рекорд.

Сеск Фабрегас в Барселона -  2010/11

Завръщането на Фабрегас в родния му клуб се превърна в истински сапунен сериал. Той започна още през април 2010 г. и приключи едва през август 2011 г.

Самият играч настояваше бъдещето му да бъде решено до началото на Мондиал 2010. Офертата на Барселона обаче бе отхвърлена и въпреки последвалите още няколко опита Фабрегас остана на Емирейтс и през следващия сезон.

През лятото на миналата година ситуацията се повтори. Барселона изпрати няколко оферти, играчите на тима не преставаха да обявяват, че бъдещето на Фабрегас е свързано с родния му клуб, а капитанът Карлес Пуйол дори обяви, че е безсмислено в Арсенал да проявяват подобно упорство и да превръщат Сеск в затворник. Същият контекст имаше и в думите на Шави Ернандес, намеси се дори кметът на родния град на Фабрегас Аренис де Мар.

В средата на август от Арсенал най-после получи оферта, която да задоволи клуба и даде съгласие за трансфера. Фабрегас пък подписа петгодишен договор с Барселона.

Лука Модрич в Челси - 2011 г.

И тази сага се проточи дълго. Първата оферта на Челси бе на стойност 22 милиона лири. Тя обаче се видя твърде ниска на ръководството на Тотнъм и то незабавно я отхвърли. Последва нова, по-висока, а малко след нея самия Модрич поиска да бъде трансфериран. Той дори обвини президентът на Тотнъм Даниел Леви, че не си е удържал на думата да го пусне през това лято в по-силен клуб.

Леви обаче не се впечатли, а заедно с мениджъра Хари Реднап продължи да настоява Модрич да остане в Тотнъм. Челси пък отново пробва издръжливостта на „шпорите" като в последните дни на трансферния прозорец изпрати оферта за 40 милиона лири за футболиста. Тя също бе отхвърлена.

Самият играч пък декларира, че остава до края на този сезон и продължава да води разговори за новия си договор. Те обаче все още не са се превърнали в официален ангажимент.

Самир Насри в Манчестър Сити - 2011 г.

Трансферът му в Манчестър Сити всъщност бе цената, която Арсенал трябваше да плати затова, че не успя да поднови договора му. Настоящия контракт изтичаше през това лято и „артилеристите" нямаха друг избор освен да се разделят с него след като не успяха да стигнат до ново споразумение.

За подписа на играча пък спореха и двата тима от Манчестър. Пол Скоулс бе категоричен, че французинът е футболистът, който би го заменил с успех в средата на терена при „червените дяволи". Бившият английски национал бе твърде убеден, че Насри може да стане решаващи фигура на „Олд Трафорд".

Сити обаче използва богатите си финансови възможности и спечели битката за халфа. След месеци на спекулации в края на август Насри подписа договор с „гражданите", а Арсенал прибра 24 милиона лири за бившия си футболист.

Уесли Снайдер в Манчестър Юнайтед - 2011 г.

Една от най-очакваните сделки на миналото лято така и не се състоя. Информациите, че Уесли Снайдер ще подпише с Манчестър Юнайтед се появяваха във всеки ден от трансферния прозорец, но не намираха потвърждение.

Мениджърът на Манчестър Юнайтед Алекс Фъргюсън пък през цялото време отказваше да бъде въвлечен в слуховете. Шотландецът бе повече от категоричен, че Снайдер не е опция за тима и не се водят разговори с клуба му.

Едва след края на трансферния прозорец - в началото на септември Снайдер призна, че действително е имало подобни разговори, но не обясни защо те не са били финализирани.

Карлос Тевес в Милан - 2012 г.

Проблемите на Тевес в Манчестър Сити започнаха още през 2010 г. Аржентинецът си позволи да критикува мениджъра Роберто Манчини за тренировъчните му методи, а малко по-късно подаде писмено искане за трансфер. То обаче бе отхвърлено от ръководството, а след това и самият Тевес обяви, че е размислил и иска да изпълни ангажимента си към Сити.

Спекулациите обаче продължиха, особено след като през юни 2011 г. Тевес обяви в интервю, че няма никакво намерение да се връща в Манчестър. Кандидат №1 за неговия подпис бе Коринтианс, но двата клуба не успяха да постигнат договорка. Реал (Мадрид), Интер, Бока Хуниорс бяха другите възможни дестинации, но нито една не се осъществи.

Така Карлос бе принуден да започне подготовка със Сити, но с отнетата му капитанска лента и с присъствието на Джеко, Агуеро и Балотели все по-рядко намираше място в състава на Роберто Манчини.

Скандалът, който преля чашата избухна през септември по време на мача с Байерн (Мюнхен) от Шампионската лига. Недоволен от факта, че отново е резерва Тевес отказа да напусне пейката когато Манчини го прати да загрява. След това мениджърът бе категоричен, че нападателя повече няма да играе за Сити.

Последваха серия от глоби и наказания, а Манчестър Сити продължава да очаква клуба, който ще им предложи най-добрите условия за трансфер на играча. Най-сериозният кандидат си остава Милан, въпреки че се появи информация за възможен отказ на „росонерите" от преговорите.