Мрачно съмнение тегнеше около аржентинците въпреки безпроблемния начин, по който мачкаха по пътя си към четвъртфинала. Както се казва, „много на добре не е на добре"... Докато Гонсало Игуаин, Карлос Тевес и дори „пенсионерът" Мартин Палермо вкарваха гол след гол като на шега, една въпросителна мигаше в далечината.
Аржентина има вероятно най-добрите нападатели на света, но какво да кажем за защитата! Можеше ли националният отбор без защитници от световна класа като Хавиер Санети и Габриел Милито? Щеше ли бавната отбрана на „небесносините" да се справи с истински мощно и бързо нападение? Николас Отаменди ли е решението на казуса с десния бек?
Отговорът и на трите въпроса се оказа „не", след като южноамериканците бяха унижени от Германия с 4:0 напук на масовите очаквания, че ще победят.
Резултатът не отговаря на усилията и представянето на аржентинските играчи в мача. Тевес и Ди Мария не спряха да търсят пробиви по фланговете, а Игуаин се показа в отлична светлина в новото си амплоа на футболист, създаващ, а не консумиращ голови положения.
Вторият гол обаче смаза като с чук устрема на „албиноселесте" и не им остави спасителен вариант. Те не спряха отчаяно да се борят за изравняване, но стабилната като скала германска защита не допусна нито веднъж на чиста позиция нито Тевес, нито Меси, нито Игуаин, нито пък Агуеро.
Също както англичаните на осминафинала, и аржентинците изглеждаха уплашени въпреки непрестанните си атаки. И също като нападателите на „Трите лъва" те нямаха основание да вярват на своята защита, че ще им осигури стабилен гръб.
Габи Хайнце дишаше праха на Томас Мюлер през целия мач, въпреки че нямаше пряка вина за головете му. Истинският провал обаче бе младият Отаменди.
22-годишният защитник на Велес притежава несъмнен талант и сигурно го чака бляскаво бъдеще. Играейки на нетипична позиция обаче, той преживя тежки времена срещу Лукас Подолски, извърши нарушението, довело до първия гол, и показа, че няма сили да се мери с нападателя на Кьолн.
Какво да кажем за Диего Марадона? Изключително гордият и патриотично настроен мъж със сигурност чувства болка и срам, които го пронизват като куршум в стомаха, за разлика от, например, един италиански наемник, който продължава да води Англия.
Дон Диего не заслужава помията, която се изсипва по него, дори само заради атрактивното представяне на момчетата му в един никак небляскав турнир.
За отбора на Аржентина нещата стоят по-различно, отколкото при Англия, тъй като той има младо ядро, което ще остане и за следващия мондиал - играчи като Ди Мария, Пасторе, Агуеро, Меси и Отаменди като централен защитник имат красиво бъдеще.
Който и да поеме кормилото на „небесносините", трябва да се съсредоточи върху укрепването на защитата. Ако това не се случи, историята ще се повтори - защото всичкият наличен талант в атака трябва да има своята здрава основа отзад.
