В навечерието на финала за Купата на България се срещаме с Георги Саулов, 53-годишен икономист от София, трето поколение славист.
"Славист съм по наследство, но баща ми не искаше да ставам славист. Той е роден 1925 година и е бил свидетел на пет титли на Славия преди комунизма, когато нашият отбор е бил един от двата водещи заедно с Левски, а после следват дълги мрачни години и той просто не искаше да си късам нервите.
Като малко дете имах уклон към Левски, защото все пак името на Васил Левски е привлекателно за всеки българин. 1967 г. обаче Славия имаше много силен отбор и достигна полуфинал в КНК срещу Рейнджърс. Тръгна да става и шампион и баща ми изпадна в някаква еуфория. Аз тогава съм бил на 10 години и реших да стана от Славия, въпреки че изпуснахме титлата за една точка, Ботев (Пловдив) я спечели", разказва Жоро.
"Трето поколение славист съм, а сега синът ми, който е на 24 години, е четвъртото поколение. Той учи в чужбина, но вече си е тук и на финала ще ходим двамата.
Нещо подобно, както с мен, стана и с моя син. Аз също не съм го карал да става славист, защото човек напоследък няма с какво толкова да се гордее от Славия. Той обаче се отваряше на футбол по времето, когато Славия ставаше шампион. 1996 г. аз по същия начин изпаднах в еуфория, както моят баща навремето. Само че този път успяхме да вземем титлата!", продължава разказа си славистът.
"Много хора обвиняват Славия, че е станала шампион със силата на СИК, но кой отбор не е станал със някаква сила? Да не би Гриша Ганчев, Майкъл Чорни или "Титан" да не са подобни сили? Така че това не ми отнема радостта, титлата ни си е титла!", коментира успеха през 1996 г. Георги.
"Представянето на Славия през последните години е обидно. Много съм раздвоен по отношение на ръководството. От една страна, Венци осигурява стабилното съществуване на клуба и Славия е един от малкото отбори, които се издържат от футбол. Той отглежда играчи за трансфери или купува евтини футболисти, които после продава по-скъпо. Това обаче не топли слависта, защото ни остава да се радваме, че сме направили добър трансфер и наш играч е отишъл да играе на някакво добро място. Като дори това е относително, защото даже класен вратар като М'Боли отиде в посредствен отбор от Русия. Така че с това постоянно обезглавяване на отбора и бързата продажба на най-добрите ни играчи обричат клуба на живуркане в "А" група.
Обидно малко хора ходят на стадиона, включително и аз. Но има страшно много слависти, които за разлика от мен не го афишират. Това са "скрити" слависти, които вероятно ще отидат само на такъв мач като финала за Купата", смята Калуев.
Питам го какво отличава привържениците на Славия от тези на другите отбори у нас и той връща именно отговора, който очаквам. "Ласкателно е да кажем, че привържениците на Славия се отличават с интелигентността си, макар че не знам другите хора отстрани как го виждат.
Лесно е да се обясни защо Славия има толкова малко привърженици. През социализма, въпреки че Левски се изкарва репресиран, всъщност репресираният отбор е Славия, защото ЦСКА на практика изземва ролята на Славия, не на Левски. И това че Славия дълги години не може да се добере до титла, е обезверяващо за привържениците. Така се създава един двуполюсен модел в София - Левски или ЦСКА. А хората в провинцията си имат свой отбор, който не е толкова силен и те освен него подкрепят и един измежду Левски и ЦСКА. После с разрастването на София тези хора идват да живеят в столицата и така двата отбора имат свежо подкрепление, за разлика от Славия. Същият случай е и с Локомотив", обяснява Жоро.
По отношение на това кой отбор най-много мрази, той споделя, че има два периода: до 1989 г. и след това - Левски. "По комунистическо време най-много мразех ЦСКА, а след промените се обърнаха приоритетите. Левски се опита да се изкара отборът на новата власт и стана най-толериран. Хората, които не сме привърженици на Левски ни дразни тази агресия, цялото това политиканстване, натрапването на израза "отборът на народа"...
Завършваме оптимистично нашия разговор: "Чувал съм да казват, че Венци щял да стяга отбора за стогодишнината (Бел. ред.: 2013 г.). Ако е така, вече е време отсега да го стяга, защото това не става за два месеца. И на един треньор му трябва време, за да създаде силен колектив", изказва надеждата си фенът на Славия.
