Националният отбор сложи кръст на един цял цикъл и тръгва по пътя на нови лидери. В състава на Любо Пенев за първия му мач липсват тримата, които бяха символ на тима (и неуспехите му) през изминалото десетилетие. Бербатов, Стилиян и Мартин. Няма ги.
Беше неизбежно един ден да видим списък без трите имена. Те са надхвърлили 30-те, имат общо над 250 мача за България и вероятно аргументът с време за промяна ще се стори солиден. Но трябва да имаме и едно наум - без тримата най-качествени играчи, които имаме през новия век, ще бъде адски мъчно да съставим отбор, готов за равна битка дори със средноевропейски сили.
В контекста на един списък с 22 имена, пак най-важно е отсъствие. Защо го няма Бербатов? Нали е имало разговор с Пенев по телефона? Ясно е, че на Димитър му се играе отново за България, личеше по начина, по който в Манчестър обясни на българските журналисти, че телефонът му е включен, ако някой иска да го покани. Ясно е също, че Любо Пенев осъзнава колко различна ще е класата на отбора с Бербатов в него. Какво продължава да спъва това да се случи?
Паниката „Бербатов" вече е сериозна тема за разговор. Преди 2 години нападателят бе титуляр в Манчестър Юнайтед, несменяем и капитан в националния, лидер. Отказа се от държавния тим по някакви негови причини. В правото си е. След това обаче загуби и титулярното място в Юнайтед, където играе все по-рядко.
Оказва се, че най-талантливият ни играч и гордост пред Европа е започнал от начало едва 16 мача в последната година. 16 титулярни мача за 12 месеца, а от тях само 8 са за първенство! Това е изключително малко, пък било и за клуб като Юнайтед. Казват, че там тренировките са на нивото на мач от някое първенство като нашето. Но е ясно, че без мачове няма добра форма и ритъм на игра.
Така без национален отбор, без титулярни мачове в клуба му, Бербатов започва леко сякаш да се паникьосва. Защото нехайният вид на човек, който няма губещ ход, вече сякаш отстъпва място на трезвата преценка, че е звезда, която не получава достатъчно изява за класата и таланта си. Вероятно и в този ред на мисли идва промененото отношение към националния отбор и видимото желание да се завърне в него. Но - поне до края на май и това няма да се случи и така сезонът на Бербатов ще продължи с няколко епизодични „поддържащи роли" в Театъра на мечтите.
Паниката е сериозна. Бербатов е на 31 години. Националният отбор има нужда от опита и класата му поне за още 2 квалификации, а Юнайтед явно лесно го заменя. Време е 30-милионният да направи своя избор според актуалната ситуация. Преди две години нещо го подтикна да избере клуба пред националния, но сега май е време да облече пак екипа на България, както и да помисли за място, където да играе по-редовно. Иначе просто ще си прибира приятната заплата и ще присъства на събития като подписването на поредния рекламен договор.
Ако сте гледали внимателно интервюто му от Манчестър преди няколко дни, в очите му не се четеше желание за последното. Той иска да играе. За първи път сякаш вече му пука, че е резерва, па макар и в Юнайтед. В пакет с това, сякаш го тегли и към националния, защото му липсват големите мачове. В клуба си не ги получава, използват го като периферен играч за отстраняване на леки препятствия от рода на Уигън и Фулъм.
България е в група с Италия, Дания, Чехия - ще бъдат славни мачове. Паниката в очите на Бербатов подсказваше, че той не иска да ги пропусне. Не и заради седенето на пейката в Манчестър. Остава само да бъде направена крачката, която явно с телефонния разговор с Пенев не е измината.
Някои неща май не са за телефон...
