Граждани за Европейско Развитие... по Български

Някои си Иванов, Лазаров и Танчев, депутати от ГЕРБ, предложиха да бъде убита в зародиш забраната за пушене на закрити обществени места, която трябва да влезе в сила от 1 юни.

Основният им довод е, че това би се отразило негативно на бизнеса, който имал нужда от всякакви приходи в условията на криза. По тази логика бихме могли и да предоставим територията си за депониране на ядрени отпадъци – това неминуемо ще донесе свежи пари в родната икономика!

Не мога да приема и аргумента, че новият закон е насочен срещу 2,5 милиона българи. Напротив, той е предназначен както за мен, който не искам да дишам отрова, така и за да помогне на самите тях да се отърсят от наркотичната си зависимост. Защото никотинът, макар и социално приет, е именно наркотик. Не убива бързо като хероина, но и за разлика от него, консумацията му вреди и на околните.

Другото, което чухме вчера е, че забраната така и така нямало да се спазва. Вместо да се погрижат предписанието да е категорично, да не позволява заобикаляне, а санкциите да са наистина жестоки и да е крайно неизгодно да се нарушава, господа депутатите се крият зад безсилието на държавата, която самите те представляват. Отново по тяхната логика, нека узаконят убийствата, защото така и така рядко биват разкрити и още по-рядко наказани.

Тримата предлагат собствениците на малки заведения да избират сами дали там да се пуши или не, а на големите – да осигурят отделни помещения за пушачи и непушачи. Отнякъде ми е познато това: абсурдът, на който вече никой не обръща внимание – една до друга маси с табелка "пушачи" или "непушачи", която се мести според предпочитанията на клиента. Така е у нас. А как е в Англия? Там който държи да пуши, излиза навън на дъжда.

Приемането на забраната за пушене беше една от малкото по европейски светли краски в образа на печално известното мнозинство в миналия парламент, а те искат и това да му отнемат. Реакцията на тримата законотворци е типична за мисленето на ограничения човек, който се вълнува само от собственото си удобство в духа на дебелашката шега "Не ми пречи да пуша, както аз не ти преча да не пушиш". В духа на таксиджията, който пуши и слуша чалга в колата си, без за миг да му хрумне, че на клиента му е неприятно. Просто защото не го интересува.

Би било сравнително безобидно, ако депутатите са егоистично мотивирани като пушачи. Но присъствието на бившия председател на Асоциацията на производителите и търговците на тютюн Емил Димитров в групата на ГЕРБ води в съвсем друга посока предположенията. И е нормално една клиентелистка структура без идейна база, каквато на практика е партията ГЕРБ, да лобира за всевъзможни бизнес интереси, вместо тези на избирателите си. В случая по-правилно е да се наричат Граждани за Европейско Развитие, ама по Български (ГЕРБ).

А лидерът им Борисов в типичния си стил не каза нищо конкретно, изчаквайки реакцията на общественото мнение. Което не е толкова лошо, защото заради популизма си той е политик, който поне отвреме-навреме се вслушва в общественото мнение.

Честно казано, съмнявам се, че този път то ще възстане срещу абсурда, защото за разлика от ГМО и следенето на електронната ни кореспонденция, цигареният дим е нещо, с което сме свикнали, и има една криворазбрана толерантност към пушачите. А тя не помага на никого – нито на нас, нито на тях.