Преди две години, докато сънародниците му играеха финал на европейското първенство във Виена, Томас Мюлер се забавляваше на барбекю на един балкон със свои приятели. И се надяваше да успее да влезе в първия отбор на Байерн (Мюнхен ). Година след това още едно континентално първенство - този път за младежи, също минава без него. Защото целта отреди това - да играе в елита все още не е постигната. Той се състезава в трета Бундеслига и приема нормално, че в националния тим са повикани само играчи от първа. Отборът става европейски шампион до 21 години.
Ситуацията обаче бързо се променя след като Байерн назначава Луис ван Гаал. Той взема Томас от дублиращия тим в първия състав.
Отличните му изяви там му осигуряват повиквателна и за националния отбор и на 3 март 2010 той излиза в приятелски мач срещу Аржентина.
„Гаучосите" печелят с 1:0, а след края на мача Мюлер е избран да отговаря на журналистическите въпроси заедно с треньора на победителите Диего Марадона. „Кой е този?", пита подигравателно дон Диего и отказва да застане заедно с футболиста на пресконференцията. Нещо повече - легендата твърди, че момчето трябва да отстъпи място на футболистите.
Четири месеца по-късно - на 3 юли, Марадона бързо разбра кой е Томас Мюлер. Хлапакът на Байерн даде начало на разгрома на Аржентина с 4:0 от Германия в четвъртфиналите на световното първенство в ЮАР. Томас обаче не спря дотук.
Накрая на шампионата в Южна Африка той си тръгна с три награди - бронзовият медал, за най-добър млад състезател и за голмайстор. И всичко това при условие, че Томас за малко не пропусна двубоите на Бундестима в ЮАР.
В края на май Йоахим Льов, който бе събрал своите на лагер в Италия, се опитваше да им осигури разнообразни занимания, за да могат играчите да се отърсят от тежкия сезон. Едно такаво бе карането на велосипеди. Томас обаче се подхлъзна и падна с колелото. Измъкна се само с няколко шева на брадичката, въпреки че получи и нараняване на коляното. „Няма мускулна травма, нито счупване на кост", обявиха с облекчение от щаба тогава.
Шеметната година, която преживя, обаче никак не успя да завърти главата на Томас. „Това, което ми се случи е налудничаво. Преди една година бях никой. Не се главозамайвам. Какво се промени в моя живот? Нищо! Аз съм си същият. Радвам се, че помагах на отбора, но най-много се радвам, че играехме добре. Може би имахме малко късмет, но си го заслужихме. Ние искахме да станем световни шампиони, а не да мислим за индивидуални класации. Тези награди ги определят журита и те не зависят от победите", казва нападателят.
Продължава да гледа на себе си малко с насмешка и твърди, че онова, което му помага най-много, е характерът. „Видяхте ли как се движа по терена? Дълги крака, тънки ръце. Смея се, когато се погледна. Не се поддавам на емоциите, не се вземам насериозно. Напрежението не ми тежи", отсича 20-годишният голмайстор на световното първенство.
По същия начин се отнася и към многобройните спекулации за интерес към него от страна на големи клубове от Европа. „Игричките около трансферните суми и спекулациите през лятото се харесват на медиите. Но аз съм щастлив в Байерн. Знам, че мениджърът ми получава много предложения. Бяхме казали, че ще ги обсъждаме след световното. Но само ще ги обсъждаме.
Разбира се, не очаквам, че винаги ще съм титуляр в Мюнхен. За да го заслужа, трябва винаги да тренирам и да играя отлично. Трябва да запазя нивото си. Ако някой ми предскаже, че ще остане в Байерн още 10 години, бих подписал веднага. Сега се връща и Тони Кроос (от наем в Байер Л) и само от треньора зависи дали ще намери начин да ни пуска заедно.
Няма смисъл да си блъскам главата за това. Аз мога да играя навсякъде. Но ако ме питате къде предпочитам, ще кажа, че искам да атакувам от по-задна позиция. Централен нападател не е любимата ми позиция. Мога, но ще ми трябва още малко време да свикна", откровен е Мюлер.
Той е фен на Байерн от дете. Но има и други футболисти, на които се опитва да подражава. „Всички играчи на Байерн ме привличаха. Спях в чаршафи с цветовете на Байерн. По-скоро бих говорил за шампиони, отколкото за идоли. Искам да приличам на Меси, но нямам неговите умения. Затова се ориентирах към Рикелме", обяснява Томас.
Категоричен е че се уморява само през нощта. "Знам как да разпределям силите си, това е една от най-силните ми страни. Харесва ми и съм щастлив, когато тичам много".
През последния сезон с екипа на Байерн, Томас отбеляза 20 гола в 55 мача. Взе две от три възможни отличия - титлата и купата на Германия. И замалко се размина с Шампионската лига. Малко преди финала на престижната европейска надпревара хлапакът се пошегува, че ако спечелят и трите трофея, ще се откаже от футбола. „Гадно ми е, че изпуснахме Шампионската лига. Задължително трябва да я спечелим, затова никакво отказване", отсича той.
Специалистите са впечатлени от начина, по който спира топката, преценя ситуацията, взема решение как да отиграе. По физическите си данни той прилича на футболист от миналото, но въпреки това бележи и раздава пасове на най-високо ниво. Доказателство за това е фактът, че през последния сезон в Бундеслигата по системата гол плюс пас изпревари дори Ариен Робен. Именно това му донесе и "Златната обувка" на световното първенство.
В Германия започнаха да сравняват Томас с предшественика му със същата фамилия Герд Мюлер. „Никога не мога да бъда като него", казва настоящата звезда на Байерн. Само че приликите са твърде много. Двамата идват от един и същи клуб, а в националния тим играят с един и същи номер.
Всъщност, когато определяли номерата на екипите за световното първенство, Томас настоявал да получи номера си от Байерн - 25. В тима обаче били категорични, че трябва да се ограничи до 23. И Мюлер взима овакантения от Михаел Балак №13 под натиска на съотборниците му. "Мислите, че номерът може да ми повлияе? Аз не съм суеверен", отсича Томас.
Първият гол, който той вкара на шампионата в ЮАР - срещу Австралия, много приличаше на някое от попаденията на Герд Мюлер. Двамата съфамилници са свързани и с още нещо - Герд е треньор на аматьорите в Байерн и почти две години работи с Томас. И сега продължава да му дава съвети. "Не спира да ми повтаря, че, ако започна да мисля, преди да стрелям всичко приключва", разкрива наследникът му.
"Радвам се безумно за това момче, което тренирах в младежкия отбор на Байерн. Какво е общото между нас? Надушваме гола отдалеч, не бавим топката, стреляме с двата крака и "експлодираме" пред вратата.
Какво ни отличава? Томас е по-разностранен футболист. Той е най-добър, когато играе като свободен нападател. На 20 години е много по-напред от мен в развитието си на тази възраст. Аз изиграх първия си мач на световно на 24 г., въпреки че още на 17 ритах за мъжете със специално разрешение. Вярвам абсолютно на Томас. Предполагам, че той ще бие моя рекорд от голове за Германия. И най-радостният от това ще бъда точно аз...", написа пък самият Герд в коментар за авторитетния в. „Билд".
И след изявите в Южна Африка почти няма човек, който да се съмнява, че „Бомбардира на нацията", както наричат Герд Мюлер, ще се окаже прав в оценката си за Томас.
