Най-неочаквано волейболистите вкараха десен прав в брадичката на поляците и показаха, че в българския спорт нищо не се е променило от 1994 г.
Тогава умореният от скандали национален отбор по футбол стана четвърти в света и максимата „Когато сме най-зле, сме най-добре" получи своето парадоксално житейско потвърждение. От онова магическо лято тя се приема като аксиома - за нас, българите, е вярна и не трябва да се доказва всеки път.
В навечерието на XXX олимпийски игри дежурните посерковци във футбола обаче изглеждаха като потомствени аристократи в сравнение с пехливаните във волейбола, които превърнаха в свое мото добре познатия израз „Къртим всичко".
Не бяха драми, не беше чудо. В резултат националният отбор остана без Матей Казийски и Андрей Жеков, без треньора Радостин Стойчев, без почти всичките си спонсори. И не на последно място - без доброто си име, градено от не едно и две златни поколения.
Финалите на Световната лига в София също не дадоха повод за оптимизъм. Отборът постигна само един успех (срещу Германия) и то с такава игра, че дитирамбите за четвъртото място в крайното класиране прозвучаха нелепо.
Същевременно Полша спечели Лигата с демонстрация на тотален волейбол, какъвто не бяхме гледали от Италия на Хулио Веласко и Бразилия, преди петата операция на Жиба. Точно затова победата на нашите с 3:1 в Лондон изненада всички, а най-изненадан изглеждаше треньорът Найден Найденов.
Показателно е, че ден преди мача капитанът Владимир Николов даде две интервюта - за полски сайт и за български вестник. И в двете си позволи да каже, че ако България спечели гейм срещу Полша, ще постигне голям успех, защото на олимпиадата нямаме отбор по волейбол, а отбор туристи.
Ясно е, че когато капитанът свири отбой, нещата не са добре.
Заради бялото знаме в раницата или по друга причина обаче Владо не игра, а неговият наследник Цветан Соколов занапред ще си говори все по-често с медиите. Срещу Полша Цецо завърши с 28 точки (4 директно от сервис) и почти през цялото време носеше на гръб другото острие на атаката Тодор Алексиев, който беше като ранен партизанин.
Останалите обаче надскочиха себе си.
*След този мач либерото Теодор Салпаров може да е спокоен,че ще си намери отбор наесен. Теди притежава висока класа. Той е моторът, той е емоционалният лидер. След шамарите, които изядоха момчетата това лято, оптимизмът на Теди е ужасно необходим.
*С тактическите си решения разпределителят Георги Братоев влезе взадочен спор с теоретиците на волейбола. В учебниците пише, че гейм не се затваря с топка в центъра, Жоро обаче го прави редовно, и в повечето случаи му се получава. Нахаканият младеж е истинска енигма за статистиците. Братоев е непредвидим. Извън шегите и закачките обаче, откакто той е в състава, България има значително по-разнообразна игра. А с качествени централни нападатели като нашите, това е истински важно. В ерата „Жеков" потенциалът на блокировачите просто не се използваше.
*Според дузина специалисти присъствието на нисичкия Тодор Скримов в състава е компромис. Безспорно няма база за сравнение между него и Матей Казийски, но винаги е по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето, нали така? Какво значение има какъв е Матей, когато не е в отбора? При това - по собствено желание.
Бойкотът на Казийски показа нещо много съществено - колко е важно в отборните спортове да не се акцентира върху един човек, незвисимо от това дали той се казва Казийски, Меси или Джордан. Просто всеки е важен, а най-важен е отборът.
Без феномени не само може, а понякога е по-добре. Защото другите престават да се чувстват статисти в театъра на голямата звезда.
Колкото и да ни е хубаво обаче, от победата срещу Полша не трябва да се правят магистрални изводи. Защото и в живота, и в спорта съществуват закономерности. И когато те се нарушат, обикновено има елемент на случайност.
Казано е: Не може овцете да доят овчарите.
Повече от 10 години Полша работи по възможно най-правилния начин за превръщането на волейбола в национален спорт. И тук не става дума само за пари, въпреки че парите винаги имат значение. Нашата максима „Когато сме най-зле, сме най-добре" не може да бъде преведена на друг език. Защото поляците знаят, че ще бъдат добре, когато са създали предпоставки да са добре. А не когато хванат Господ за шлифера. Много е готино, когато ги треснем по гръб като вчера.
Но нека не забравяме, че победите не носят прогрес. Прогресът носи победи. Ако беше обратното след САЩ'94 българският футбол нямаше да е днешното посмешище, а нещо съвсем различно. Дано поне във волейбола да го разберат след цялото безумие, което сътвориха.
1992 датчаните не се класираха за европейскотор, викнаха ги щото наказаха Югославия Тогава Михел Лаудруп също бойкоторашер, ма станаха европейски шампиони по футбол
Хубава статия,но бих искал да добавя едно недоразумение с кашкавалени пръсти - Н.Пенчев За 3 гейма които гледах,този пич оплеска няколко елементарни топки(и това само при посрещане) и ги прати в трибуните