- Мистър Хардейл, бих искал да Ви помоля за отлагане на мача ни с Уулвърхемптън в събота - все пак ние представяме страната в Европа.
- Съжалявам, мистър Бъзби, но трябва да бъдете в Англия 24 часа преди срещата. В противен случай рискувате да ви бъдат отнети точки.
Гласът на председателя на Футболната лига звучеше в телефонната слушалка с необратима категоричност...
* * *
Двумоторният "Елизабетън" загуби скорост заради падналия на пистата сняг.
- За Бога, няма да излетим...
Самолетът се вряза в оградата на Мюнхенското летище. Беше 6 февруари 1958 година. Загинаха осем от играчите на Манчестър Юнайтед,които бяха бъдещето и на английския национален отбор...
Един мъж крачеше в празната канцелария на "Олд Трафорд",а мислите му кънтяха в надвисналата тишина. Отговорността и спомените го притискаха с жестока неумолимост. И Мат Бъзби взе решението - в името на загиналите в Мюнхен той трябваше да изгради отбора отново.
Около Хари Грег, Бил Фоулкс и Боби Чарлтън. Скаутът му от Белфаст Боб Мърфи телефонира за едно талантливо дългокосо момче - Джордж Бест, а мениджърът реши да плати исканата от Торино цена от 115 000 лири за Денис Лоу.
* * *
Синът на шотландския рибар от Абърдийн, едно от седемте деца познали отрано суровите закони на бедността, бе решил да се завърне в Англия - "катеначото" не беше по вкуса му, а душата му копнееше за безкомпромисните футболни битки на Острова.
Денис бе играл за кратко за Хъдърсфийлд Таун и „сините" от Манчестър, но истинското предизвикателство идваше от този посивял мениджър и изграждащия се наново отбор. И той го прие...
Трябваха му само седем минути, за да се разпише в дебютния си мач срещу Уест Бромич. След това го направи още 236 пъти за „червените дяволи".
Преминаваше неподражаемо защитниците, обладан изцяло от страстта на играта, а неговият дух и голов усет го превърнаха в играч номер едно на Европа за 1964 г.
Заедно с ексцентричния, но докоснат от Бога Джордж Бест и мъдрия неизтощим Боби Чарлтън, те образуваха знаменито трио, което бе не само моторът на Юнайтед, но бележеше с безпощадна точност от всякакво разстояние.
Новите "бебета "на сър Мат бяха поели отново по пътя към домашната и Европейска слава!
Но контузия в коляното и последвала операция оставиха Лоу в болницата по време на най-важния мач - финалът за КЕШ срещу Бенфика на "Уембли".
Юнайтед обаче, възкръснал като птицата Феникс, точно 10 години след мюнхенската катастрофа, станаха кралете на Европа, а още на другия ден Денис имаше до леглото си важен посетител, който носеше необичаен подарък - сър Мат Бъзби с Европейската купа.
Изпълнил вече своята мисия, старият мениджър напусна отбора.Нито Уилф Макгинес, нито Франк О'Фаръл можаха да го задържат на върха.
Томи Дохърти, новият мениджър, каза на Лоу, че не влиза в плановете му и със свободен трансфер Денис премина отново в Манчестър Сити.
И съдбата прояви своята странна, но изящна ирония - на "Олд Трафорд" на Юнайтед му трябваше само победа, за да остане в елита, а играеше срещу Сити и Лоу.
И кой, мислите, отбеляза гол? Великият шотландски стрелец вкара с пета срещу отбора, където бе идол в продължение на единайсет години...
Големият майстор дори не понечи да се зарадва - той наведе глава и бе сменен след гола.
И може би именно това отпадане бе катарзисът на „червените дяволи". Само след година те се завърнаха в елита, подмладили отбора - силни, дръзки и играещи със старата страст.
Лоу изигра 55 мача за националния отбор на Шотландия и отбеляза 30 гола - рекорд, по-късно изравнен от Кени Далглиш.
В този период шотландският футбол бе в забележителен възход. Рейнджърс и Селтик бяха колоси в Европа, а Лоу имаше привилегията да играе до други асове като Били Бремнър, Джими Джонстън, Джо Джордън и Питър Лоримър.
* * *
Някога шотландските крале са царували на север от границата, но днес, далеч на юг, в мъглата на един митичен стадион, се откроява статуя с три фигури от бронз - Бест, Лоу и Чарлтън, а кралят на Стретфорд Енд - трибуната в сърцето на "Театъра на мечтите", е вдигнал победоносно ръка към небесата...
