След пет уикенда и 10 изиграни мача в груповата фаза на Световната лига България изглежда по-близо до възможността да пропусне финалите на престижната надпревара за четвърта поредна година, вместо до участието си сред най-добрите.
Сметките за нашия отбор започнаха още преди седмица с гостуването на Германия. Първите обаче излязоха криви, защото след като успя да изравни отборът ни не се справи със задачата да направи пълен обрат и да спечели първия двубой. Точка в повече още тогава щеше да даде повече спокойствие на тима ни преди последните четири мача.
Последва нова издънка - тази срещу Япония снощи. Двете загубени точки поставиха отбора ни в същата ситуация, каквато бе преди година в същия турнир.
Тогава отборът ни имаше два мача с вече класиралата се Бразилия и трябваше да спечели три точки. В случай на провал „помощта" трябваше да дойде от Италия. И двете не станаха - тимът ни загуби и двата мача с Бразилия, а „адзурите" осигурили си вече класиране си позволиха да спечелят само един мач срещу Сърбия и да пратят „плавите" вместо нас на финалите.
Сега ни предстоят две срещи с вече класиралата се Русия. Трябват ни поне три точки. И благоприятно развитие на мачовете в останалите три точки. Денят на истината за националния ни отбор настъпва в четвъртък и петък.
Лошото е, че през миналата година преди двубоите си с Бразилия тимът ни определено бе в добра форма и имаше надежда, че може да се пребори със Селесао.
Сега шансовете да направи същото с Русия са твърде малки. Дори треньорът на Сборная Владимир Алекно да даде шанс предимно на резервите родните волейболисти не изглеждат във формата необходима за такъв мач.
За това разбира се има обективни причини. И те са коментирани достатъчно през последните седмици.
Но извън тях има един факт, който очевидно тревожи и Радостин Стойчев - представянето на Матей Казийски. Още след първите три дни начело на тима селекционерът ни призна, че Матей и Владо ще са хората, на които ще разчита най-много.
Владо обаче се контузи. След толкова години на високо ниво, с потенциала и качествата, които има обаче Матей би трябвало да може да се справи и в негово отсъствие. Дори когато е контузен, поне с присъствието си той трябва да бъде лидер на тима. Вместо това Казийски разочарова.
В колективен спорт като волейбола или футбола важни са всички. Когато бият, бият като отбор. Когато губят, губят като отбор. Не може да е виновен само един.
Но дори и в Барселона признават, че не биха били същия отбор без Лионел Меси. Така както и България не може да е същия отбор без Матей Казийски. Шансовете за успех срещу Русия са в неговите ръце. Или по-скоро в главата му.
