Той е олимпийски шампион по тенис на двойки и сребърен медалист на смесени двойки. Печели и двойковия турнир на Уимбълдън. Капитан е на отбора на Великобритания за Купа Дейвис, на Манчестър Сити и на националния отбор на Англия по футбол. А, да, и има официален брейк от 147 на снукър.
Струва ви се невъзможно, нали? В днешно време може би. Не и в професионалния спорт. Но не и преди 100 години.
Максуел Уузнам се появява на бял свят на 6 септември 1892 г. Роден е в богато семейство в Ливърпул. Кръстен е на баща си, който работи като свещеник в Честър и Макълсфийлд. Израства в Аберхафесп, Среден Уелс. Учи в колежа в Уинчестър, където е капитан на отборите по голф и крикет, като е част и от отборите по футбол и скуош.
През 1911-а е приет в Кеймбридж. Там Уузнам играе футбол, крикет, тенис и голф.
След двете си години в университета започва кариерата си във ФК Коринтиан, най-великият отбор в ранната история на най-великата играта, който през 1984 и 1985 г., в два мача срещу Уелс, става първият и засега единственият отбор, дарил пълна единайсеторка на английския национален отбор.
Философията на Коринтиан е, че най-доброто за футбола е да остане на аматьорско ниво. Футболната асоциация ги изключва от местните турнири и клубът решава да тръгне по света, за да популяризира играта.
Пътуванията до Бразилия стават ежегодни, а местният Коринтианс дължи името си на английските си колеги. „С“-то в края на бразилския тим е плод на обикновено недоразумение.
През 1913-а Коринтиан отново поемат за Южна Америка за традиционните си турне и мачове, заедно с отбора е и Уузнам. Той отбелязва първия гол от турнето – в мач срещу Рио де Жанейро. Разписва се и срещу Паулистано и постепенно името му започва да се чува все по-често.
Година по-късно отново пътува с отбора за Бразилия, но още в открито море целият отбор научава за избухването на Първата световна война. Стигат до Рио и след кратка разходка из града всички от отбора осъзнават, че има по-важни неща от футбола на този свят. Решават да се върнат и да влязат във войната.
По пътя си обратно към Острова корабът на Коринтиан успява да избегне германски лодки и торпеда. А за Макс това ще бъдат последните мигове с фланелката на великия отбор.
Никой футболен отбор в света не губи толкова играчи в Първата световна война, колкото Коринтиан.
Макс Уузнам преживява войната. И продължава със спортната си кариера на аматьорско ниво. Отказва да влезе в професионалния спорт, намира подобна идея за „вулгарна”. Играе не само футбол, но и тенис.
Преди войната, освен за Коринтианс, има и три мача за Челси. На 1 януари 1920 г. дебютира с екипа на Манчестър Сити. Известен с качествата си в средата на терена, впоследствие Уузнам става и капитан на „гражданите”. Канят го да бъде капитан и на националния отбор за предстоящите олимпийски игри, но отказва, тъй като вече е дал обещание да бъде част от тима по тенис.
В Антверп Уузнам печели златен медал на двойки и сребърен на смесени двойки. И двата в един и същи ден.
Година по-късно извежда Манчестър Сити до второто място в старата Първа дивизия. Междувременно, печели и двойковия турнир на Уимбълдън.
Впоследствие става капитан на отбора на Великобритания за Купа Дейвис, а по време на едно пътуване до САЩ Уузнам е поканен в имението на Чарли Чаплин в Лос Анджелис.
След като побеждава легендата на нямото кино на тенис, Уузнам не се притеснява да унижи допълнително домакина си, побеждавайки го на тенис на маса. Вместо хилка обаче, използва… нож.
През 1923-та Уузнам чупи крака си, докато играе за Манчестър Сити, и въпреки че след това носи екипа и на Нортуич Виктория, впоследствие контузията го кара да се откаже от спорта.
След оттеглянето си от активна кариера, Уузнам работи в компанията за химически продукти „Импириъл Кемикъл Индъстрис”. Заклет пушач, Уузнам умира през 1965-а, на 72-годишна възраст.
Приживе, са се водили спорове за това в кой спорт Макс Уузнам трябва да насочи всичките си усилия. Описван с бедра „като телеграфни стълбове”, феновете на тениса са искали от него да се откаже от футбола, феновете на футбола са се молели да зареже тениса.
Но Уузнам просто искал да се забавлява и да се наслаждава на всички таланти, с които бил дарен да населява тази земя. Затова и философията на Коринтиан спортът да остане на аматьорско ниво толкова му допадала.
А дори и с цигара в уста, Максуел Уузнам ще бъде запомнен като един от най-великите многостранни таланти в историята на спорта.
