След поредица от изстъпления, особено в осминафиналите Германия - Англия и Аржентина - Мексико, съдиите са отново в ролята на жертвени агнета. Злополучните рефери Хорхе Ларионда, който не видя гол на Лампард, и Роберто Розети, който допусна Тевес да отбележи от двуметрова засада, бяха извадени от списъка за следващите фази на световното първенство.
Всякакво друго решение би било изумително, разбира се, но какво от това, бихме попитали, оставаше и някой от тях да свири на финала! Освен съдиите, и ФИФА трябва да поеме част от „благодарностите" за тяхното представяне на Мондиал 2010 поне по следните три причини:
Без помощни средства
Дори най-старомодният спорт - крикетът, вече използва технологии, подпомагащи реферите да вземат правилните решения. Засега ФИФА упорито отказва въвеждането на видеозаписи и различни сензори в инструментариума, с който разполагат съдиите. Официално оправданията са свързани с привързаността към традициите, възможното забавяне на хода на играта и... несъвършенството (!) на технологиите. Неофициално тя би могла да се търси в опасенията, че външното влияние върху изхода от дадена среща, маскирано като човешка грешка, ще стане неимоверно по-трудно.
Все пак, след т. нар. „черна неделя" за съдийството преди два дни, Блатер даде лек отбой, заявявайки че на предстоящата среща на Международния борд по правилата на играта идния месец в Уелс ще бъде обсъден отново въпросът за видеоповторенията.
УЕФА експериментира с нетехнологичния вариант с двама допълнителни съдии зад вратите в първото издание на турнира Лига Европа, но масовото въвеждане дори и на това решение би направило невъзможен гола с ръка на Анри, класирал Франция за Мондиал 2010.
Изборът на съдиите
На световните първенства ФИФА дава възможност за приобщаване към големия футбол на нации със слаб футбол чрез участието на техни съдии - например представителите на Сейшелските острови и Мали.
Подобна политика звучи благородно и е подходяща за един наистина глобален форум. Същевременно обаче не трябва да забравяме, че качеството на съдийството в различните точки на света в никакъв случай не е еднакво.
Най-добрите рефери идват от Европа и Южна Америка, тъй като там са и най-силните шампионати. Всеки допуска грешки, но може да се очаква, че съдиите от Мали, Нова Зеландия и Малайзия просто не са свикнали да ръководят на такова високо ниво.
ФИФА трябва да залага на най-важното футболно състезание на опитни арбитри, така че не би било зле и да се увеличи с 2-3 години пределната възраст за съдийство в международни мачове, която в момента е 45.
Друг любопитен факт по темата е, че грешникът от Австралия - Сърбия и Германия - Англия Хорхе Ларионда съвсем не е с безупречна репутация. През 2002 г. той трябва да свири за пръв път на мондиал, но Уругвайската футболна асоциация го изтегля от събитието, след вече като го е наказала за шест месеца заради неупоменати „нередности". Човек би си задал въпроса какви са критериите за подбор на съдиите за световно първенство при положение, че през 2006 и 2010 Ларионда отново е в списъка...
Липса на прозрачност в оценяването и еднакви критерии
По традиция съдиите не коментират своите решения. Приема се, че подобни публични обяснения биха понижили авторитета им. Същото се отнася и за анализа и оценяването на работата им от страна на ФИФА - при затворени врати и минимално изтичане на информация.
Същевременно от съдийската комисия на ФИФА си позволиха критика към германеца Волфганг Старк заради победния гол на Габриел Хайнце Нигерия, тъй като при борбата в наказателното поле аржентинец дърпал съперников защитник.
По-късно реферът от Мали Коман Кулибали отмени редовен гол на САЩ срещу Словения именно по тази причина, а повторенията недвусмислено показаха, че няма фаул в нападение. Следва да се предположи, че съдията е бил повлиян от въпросните коментари и е проявил твърде голяма чувствителност към сблъсъците в наказателното поле.
Във футбола винаги ще има противоречия и видеозаписът не е непременно панацея, но заравянето на главата в пясъка обаче помага още по-малко. ФИФА трябва да направи повече за съдиите, а дотогава да поеме своята част от отговорността за грешките им.
