Нападателят на Интер и Камерун Самуел Ето'о спечели за четвърти път наградата за най-добър футболист на Африка, която се присъжда от континенталната футболна конфедерация.
По този начин камерунецът изпревари легендарните Абеди Пеле (Гана) и Джордж Уеа (Либерия), които бяха побеждавали по три пъти в анкетата (като обаче и двамата имат по едно отличие от времето, когато списание „Франс Футбол" провеждаше класация за „Златната топка" на Африка, а КАФ също бе започнала да дава трофей, така че наградите им се припокриха с тези на нигерийците Рашиди Йекини и Емануел Амунике).
Логично възникна въпросът дали това, че излезе с едни гърди напред, прави автоматично Ето'о номер едно на Черния континент за всички времена. Ако питаме самия футболист, това не е така. „Да, това е нов рекорд, но не ми дава правото да твърдя, че съм най-великият. Имало е велики играчи в предишните поколения, които обаче са били в различна ситуация и с други предизвикателства пред себе си. Не можем да сравняваме епохите. Кой има право да прави това?", каза Самуел при получаването на наградата си.
Все пак статистиката дава основание да се твърди подобно нещо за Ето'о, тъй като той се е състезавал на три световни първенства (1998, 2002, 2010), има две Купи на африканските нации (2000, 2002) и преди всичко е олимпийски шампион от Сидни 2000. Още повече са успехите му на клубно ниво: три пъти е печелил трофея в Шампионската лига - 2006 и 2009 с Барселона, и 2010 с Интер. Има 3 титли на Испания с Барселона и 2 Купи на краля (с Майорка и Барселона) и титла и Купа на Италия с Интер.
На фона на всички тези успехи единственото, на което Ето'о би могъл да завиди на друг африкански футболист, е „Златната топка" на Джордж Уеа от 1995 г., когато трофеят започна да се присъжда и на играчи от други континенти, стига те да са собственост на европейски клуб.
Така негърчето с бебешко лице стигна безкрайно далеч в своя път и е огромен пример за милионите деца от своя континент какъв огромен потенциал за развитие дава спортът. Миналия път, когато бе отличен с наградата - през 2005 г., за трети път, той я посвети именно на децата на Африка.
Ето'о започва да развива таланта си в детско-юношеската академия на Каджи (по името на основателя на клуба Жилбер Каджи), от която са тръгнали и други камерунски звезди като Ерик Джемба-Джемба, Карлос Камени и Стефан Мбиа. Забелязан е за националния отбор още в съвсем невръстна възраст и дебютира на 9 март 1996 г. в приятелски мач с Коста Рика, когато е едва на 15 години!
Към днешна дата, когато е на 30 години, мачовете му вече са над 100 и той ще гони рекорда на доскорошния си капитан Ригоберт Сонг, който има 137, но вече е на 34. Излишно е да се споменава, че Самуел вече държи рекорда за най-много голове с 52 точни попадения!
Ясно е, че когато става въпрос за такова футболно чудо, то няма да се задържи задълго в родния си клуб и през 1997 г., още на 17 Ето'о преминава не къде да е, а в най-успешния клуб в света Реал (Мадрид). За три години там обаче записва едва три мача за „Белия балет", като е преотстъпван последователно на втородивизионния Леганес, на Еспаньол и на Майорка.
Тъй като се превръща в основен играч на отбора от Балеарските острови, оттам решават да го привлекат за постоянно и за четири години в Майорка (2000 - 2004) той се превръща в най-резултатния футболист на клуба в Примера дивисион за всички времена с 54-те си гола. Там той успява да стане и вечен идол на привържениците, донасяйки първата и единствена засега Купа на краля с два гола за победата над Рекреативо с 3:0 през 2003 г. Дори и това да не се беше случило обаче, той вече отдавна ги бе спечелил на своя страна - както с играта си, така и с жеста да дари 30 000 евро за храна на всички фенове на Майорка, пътували до Елче, където се игра въпросният финал за Купата.
През лятото на 2004 г. се стига до следващата голяма стъпка в кариерата му - преминаването в Барселона. Въпреки че неговият предишен клуб Реал също го иска обратно, каталунците предлагат повече пари. Ходът да предпочете другия гранд на Испания се оказва изключително далновиден, тъй като за петте си сезона там той става шампион на три пъти и два пъти печели Шампионската лига.
При първата си титла, която идва още през 2005 г., Самуел скандира с феновете на „Камп Ноу": „Madrid, cabrón, saluda al campeón" („Мадридски копелета, поздравете шампионите"), за което е глобен с 12 000 евро и е принуден да се извини.
При втората поредна титла през 2006 г. той става и носител на трофея „Пичичи" за голмайстор на испанското първенство, а по-късно, през 2008 г. прави най-бързия хеттрик в историята на клуба за 23 минути срещу Алмерия.
Въпреки това, след шампионския требъл през 2009 г. Ето'о бе изпратен в Интер като част от сделката за Ибрахимович, като бе оценен на по-малко от половината стойност, на която оцениха шведа - 21 срещу 46 милиона евро. Причината да се стигне до раздялата до голяма степен бе и в трудния характер на камерунеца, който често се забъркваше в скандали.
Въпреки това се оказа, че размяната е била в стил „кон за кокошка", защото Самуел отново изкачи европейския връх, а Златан, освен че е с още по-чепат нрав, не можа да се наложи в Барселона и трябваше от новия сезон да се завърне в Италия, където явно се чувства най-добре.
Нещо повече, именно Интер с Ето'о в състава си детронира Барселона на полуфинала на Шампионската лига, а след няколко седмици празнува и с Купата!
Тогава африканецът бе използван от гениалния Моуриньо като нещо като ляво крило и бе полезен, без да блести много-много. Лаврите отидоха в Милито и Снайдер.
От новия сезон обаче Ето'о отново е на върха на атаката и е голмайстор и лидер на отбора. Изобщо, по никакъв начин не изглежда, че кариерата на камерунеца върви към тих залез - напротив, на 30 години четирикратният най-добър футболист на Африка е в разцвета на силите си!
