Черният септември още символизира най-смразяващия страх в спорта - атентат по време на голямо състезание.
На 4 септември 1972-ра палестинските терористи посяха това чувство, като атакуваха олимпийското село в Мюнхен и взеха за заложници няколко спортисти и съдии от Израел.
След близо две денонощия кризата завърши с трупове, временно прекъсване на игрите и напускането им от няколко делегации.
От онзи ден спортът се страхува и се чувства мишена.
Всъщност, вероятно като всички други сфери от ежедневието ни.
Но нали спортното поле често е смятано за заместител на военните конфликти. На него се уреждат исторически сметки, но без кръв и бой - с уменията на по-добрия.
А и стълпотворението на хора на една олимпиада, на един голям мач по футбол или вниманието на света към такива събития, гарантират необходимия ефект на атентаторите.
Мюнхен 1972-ра роди страха, но Париж 2015-а можеше да ни направи свидетели на най-кървавата терористична атака в спорта.
Защото ако взривните устройства бяха внесени на трибуните на "Стад дьо Франс" в петък по време на Франция - Германия, загиналите вероятно щяха да са хиляди.
Преди 43 години палестинските терористи от групировката Черен септември отвлякоха и убиха израелските спортисти с конкретни искания и цели - освобождаване на 243-ма заложници в затвори в Израел.
Тогава дипломацията отстъпи място на грубата сила - правителството в Тел Авив отказва преговори, а немската полиция нахлу в общежитията, оставяйки 17 трупа, като двама от атентаторите дори успяха да избягат.
Мосад ги издири и ликвидира седмици по-късно.
Бостън видя кървав атентат по време на прочутия си маратон - травма, която и до днес не дава мира на града.
Тогава загина и дете, зрител на една от атракциите на годината по улиците.Каузите, които се крият зад атаките към спорта и атлетите, не винаги става ясни.
Понякога са направо объркващи. Но винаги са кървави.
Бившият военен Ерик Рудолф обясни, че е поставил бомба в олимпийското село на Атланта през 1996-а, защото вярвал, че олимпийските игри са проводник на социалистически и комунистически ценности и идеология.
Взривът уби двама и рани стотици...
Спортът - феномен с огромна глобална популярност, остава мишена.
Дали ще е на психопати като Рудолф, или на организации като Ал Кайда, палестинците от 1972-ра или хората, опитали да внесат бомби на "Стад дьо Франс" в петък, е само подробност.
Ефектът почти винаги е ужасяващ.
Предлагаме ви ретроспекция на кървави атаки срещу спорта и атлети, взели стотици жертви за малко повече от 4 десетилетия.
