Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

30 години по-късно враждата между Майкъл Джордан и един от най-големите му съперници е все толкова ожесточена

Враждата между Майкъл Джордан и Айзея Томас продължава вече над три десетилетия Снимка: Getty Images
Враждата между Майкъл Джордан и Айзея Томас продължава вече над три десетилетия

Враждата между Майкъл Джордан и Айзея Томас остава една от най-ожесточените и най-продължителните в цялата история на NBA.

Двамата велики баскетболисти са на нож още от края на 80-те и началото на 90-те и не крият, че омразата помежду им все още гори и днес. Рядко можем да видим конфликт между спортисти и суперзвезди от такъв ранг, който продължава толкова дълго след края на техните кариери.

В едни незабравими времена за NBA, техните отбори Чикаго Булс и Детройт Пистънс се срещат година след година в плейофите, а сагата между Въздушния и Айзея прави двубоите още по-атрактивни за публиката.

Томас има не една и две причини да ненавижда колегата си, а главната е, че не попада в Дриймтима на САЩ за Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. - защото лично Майкъл не го иска в състава.

"Или аз, или той", отсича тогава Ем Джей, а когато самият Джордан каже такова нещо, очевидно не оставя много избор на треньори и ръководители.

Но да караме поред. Когато спортното съперничество се превръща в междуличностна омраза?

Всеизвестен е статутът на Джордан като най-великия в баскетболната история и като човек, обсебен от идеята да побеждава. 

Но по време на ранните му години в лигата, звезда на корта е и вечно усмихнатият гард на Детройт Айзея Томас - издигнал се в играта след нелеко детство в гетата на Чикаго.

Томас прекарва цялата си кариера в Пистънс, печели две титли на NBA, както и куп индивидуални награди, място в Залата на славата и статута на легенда на Детройт.

А именно Пистънс, тогава известни като "лошите момчета" на NBA, се оказват основната пречка пред Чикаго и Джордан, отстранявайки Булс в плейофите в три поредни години.

Доколкото е известно обаче, двамата се изпокарват още в Мача на звездите през 1985 г. Тогава Въздушния за първи път достига до звездния мач и се появява на корта като част от отбора на Източната конференция.

Джордан разкрива, че в онази среща се е почувствал изолиран от останалите, сякаш съотборниците нарочно не са му подавали, а най-много го е пренебрегвал Айзея Томас.

Гардът отрича това и определя Майкъл като лъжец. 

После идват трите поредни титанични сблъсъка, в които Пистънс прекратяват пътя на Чикаго Булс към титлата. Най-сетне през 1991 г. идва моментът за реванш и Чикаго и Джордан триумфират над големия съперник на изток.

Тогава Айзея Томас и останалите звезди на Детройт, неспособни да приемат достойно загубата, си тръгват от игрището 7.9 секунди преди финалната сирена. Естествено, без да поздравят противниците.  

Джордан и Скоти Пипън гледат отвратени как Пистънс бягат още преди края на двубоя. Моментът очевидно е повратен - дошло е времето на Булс да завоюват серия от титли (шест за осем години), докато за Детройт славната ера приключва.

"Лошите момчета" трябва да отстъпят встрани и да направят път на своите наследници на трона. 

През следващата година Дриймтимът на САЩ събира най-големите играчи от онова поколение за Олимпийските игри в Барселона.

Невероятният състав начело с Джордан, Меджик Джонсън и Лари Бърд разбива всички по пътя си и взима златните медали. А безспорно големият отсъстващ от отбора е именно Айзея Томас, вторият най-добър пойнт гард от онази ера след Меджик Джонсън.

Джордан твърди, че Айзея не е бил повикан, защото и други от състава не са можели да го понасят. Но до днес Томас обвинява именно Ем Джей, че го е лишил от златен олимпийски медал.

С нови коментари в последните дни легендата на Детройт подпали отново враждата и обясни, че тя ще продължи още дълго, докато той не получи извинение от Джордан. 

Повод за коментарите стана популярната документална поредица за живота на Въздушния The Last Dance, която предизвика враждебни реакции и от други негови бивши съотборници и съперници в NBA.

61-годишният Томас меко казано не е бил във възторг от начина, по който е представен в поредицата. 

"Седях и го гледах със семейството си и всичко беше наред. Но после онзи човек се появява на екрана и обяснява, че ме мрази, а после ме нарича задник. А аз гледам цял документален филм, в който задникът е той", заяви Томас.

"Така че си казвам - чакай сега. Докато не получа публично извинение, тази вражда ще продължи още много дълго време - защото аз съм от западната част на Чикаго".

В десетте епизода на The Last Dance Джордан показва някои неприятни черти от характера си, а други големи играчи като Скоти Пипън са възмутени от пренебрежението, което той демонстрира към хората, помогнали му при всичките негови постижения.

Филмът за Въздушния няма как да не се спре и на битките между Булс и Пистънс - в които играчите на Детройт прилагат специална тактика срещу звездата на съперника, разгръщат целия си арсенал от мръсни номера и не му дават да диша, за да ограничат ефективността му.

Джордан обяснява, че е използвал подхода на Пистънс като мотивация да стане по-силен, да израсне и да промени някои неща в играта си. По-късно Майкъл коментира и изключването на Айзея Томас от националния отбор за Олимпиадата.

Според него, Томас вече е проявил липса на спортсменство, когато е напуснал игрището срещу Булс година по-рано, и присъствието му е щяло да развали взаимоотношенията в състава на САЩ.  

"Дриймтимът беше базиран на атмосферата и приятелството в състава, имаше възможно най-добрата хармония. Щеше ли Айзея да промени атмосферата в онзи отбор? Да", обяснява Джордан.

От тогавашния олимпийски комитет, подбрал състезателите за Олимпийските игри, продължават да твърдят, че са взели решението за Томас без да го обсъждат с Майкъл Джордан.

Но самият факт, че тези обяснения и дискусии продължават 30 години по-късно е показателен за ожесточеността на враждата.

Айзея Томас признава, че все още е наранен от случилото се преди три десетилетия.

"Опитах да направя всичко както трябва и смятах, че заслужавам да бъда включен в Дриймтима. Не знам какво се е случило, за да се стигне до решението. Отговарях на критериите, за да бъда включен, но не бях".

"Останах извън избраните и това ме нарани. И връщайки се назад, ако съм бил оставен извън тима заради емоционална грешка и заради това, че не съм стиснал нечия ръка, ако това е причината да не бъда в Дриймтима, значи днес съм дори по-разочарован, отколкото тогава".

Така болката остава, а с нея и враждебните чувства между двамата велики атлети с толкова тежки и непримирими характери.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените